Когато се говори за бившия италиански премиер Силвио Берлускони, който в понеделник почина на 86-годишна възраст, няма как да не се отбележи, че той имаше от всичко по много. Независимо дали ставаше дума за неговите компании, за съдбата на политическата му партия "Форца Италия", за неговите жени, за неговите деца, за скандалите, в които бе забъркан или пък за здравето му.

Силвио Берлускони е роден на 29 септември 1936 г. в Милано в семейството на банков чиновник и домакиня. След началното училище родителите му го записват в католически колеж, където още тогава проявява предприемаческия си дух, като помага срещу заплащане на съучениците си. Още от дете той можел да убеди всеки в своята кауза, стига да има подходяща аудитория за това - качество, което демонстрира безпогрешно през годините. След колежа Силвио Берлускони учи право в Миланския държавен университет. В студентските си години работи като фотограф и търгува с дребна техника, за да се издържа. Той създава и музикална група, в която е солист и свири на контрабас. През 1961 г. Силвио Берлускони завършва с отличие Юридическия факултет на Миланския държавен университет. За дипломната си работа той получава награда от фирмата "Манцони" от два милиона лири, както и предложение за работа, припомня БТА.

"Бизнесът ми е в кръвта", често казвал Берлускони.

Той разказвал, че сам е постигнал всичко в живота си, почвайки от нула. За италианците той е постигнал американската мечта по италиански модел, почвайки от най-ниското кариерно стъпало и ставайки милиардер. Самият Берлускони е разказвал, че е започнал работа първо на круизни кораби, където е развличал пътниците, разказвайки им вицове или пеейки им песни. 

Берлускони посвети много години на бизнеса и на политиката. Той имаше над 60-годишен стаж в бизнеса и 30-годишен стаж в политиката. Имаше и много милиарди. В скорошна публикация на сп. "Форбс" състоянието му беше оценено на 6,9 милиарда долара. 

6,9 млрд. богатство

Имаше и много компании, като тук списъкът е неизчерпаем и включва и компаниите, поверени на децата му, в това число е и инвестиционният холдинг "Фининвест", съставен или свързан акционерно от такива компании като "Мондадори" (издателска дейност), "Алба Сервици Аеротранспорти" (авиокомпания за частни превози), "Медия Фор Юръп" (шобизнес и развлекателна индустрия), "Медиасет" (телевизионна компания в Италия), "Медуза филм" (филмова продуцентска компания), "Медиоланум" (компания за финансови услуги), "Банка Медиоланум" (банка), "Медиобанка" (банка), "Холдинг италиана куатродичезима" (инвестиционен холдинг), "БеЛ холдинг" (строителство и недвижими имоти), "Театро Манцони" (театър и театрална трупа в Милано) и много други. Първата компания на Берлускони - "Едилнорд", която се занимава с изграждане на жилищни комплекси, е основана от него през далечната 1963 г.

Той притежаваше и редица имения и имоти, сред които  най-известни са "Вила Сан Мартино" в Аркоре край Милано и "Вила Чертоза" в Порто Ротондо на остров Сардиния. Имаше имоти в Рим, на езерото Комо, на остров Лампедуза и на много други места в Италия. 

Съпруги и годеници

Берлускони е имал общо 2 съпруги и 2 годеници в живота си -  Карла Елвира Лучия Дал'Олио (родена през 1940 г. и изключително дискретна законна съпруга номер едно); Мириам Рафаела Бартолони, известна с творческия псевдоним Вероника Ларио (родена през 1956 г. , актриса и законна съпруга номер две), Франческа Паскале (активистка на различни каузи, днес на ЛГБТ правата, родена през 1985 г., официална годеница след краха на брака на Берлускони с Вероника Ларио) и Марта Антония Фашина (депутатка, партийна активистка, родена през 1990 г., официална годеница на Берлускони след разпадането на годежа му с Франческа Паскале).

Берлускони оставя и много деца - общо 5 от двете си закони съпруги. Това са 57-годишната Марина, 54-годишният Пиер Силвио, 39-годишната Барбара, 36-годишната Елеонора и 35-годишният Луиджи. Първите двама са от първия брак на Берлускони, а вторите трима от втория му брак. Марина е президент на холдинга "Фининвест", а Пиер Силвио също има водеща роля в семейния бизнес. Трите по-малки деца на милиардера пък са съдружници в "Холдинг италиана куатродичезима".

От тези общо 5 деца Берлускони има истинска сюрия от внуци и това са: Габриеле и Силвио (синовете на Марина Берлускони от брака й с Маурицио Ванадия, който е балетист в Миланската скала), Лукреция Витория, Лоренцо Матия и София Валентина (трите деца от брака на Пиер Силвио Берлускони с  модела и предприемачка Еманула Мусида и от годежа му с телевизионната водеща Силвия Тофанин), Алесандро, Едуардо, Леоне, Франческо Амос и Еторе Куинто (петте деца на Барбара Берлускони от връзките ѝ с финансиста Джорджо Валагуца и строителния предприемач Лоренцо Гуериери), Рикардо, Флора и Артемизия (трите деца на Елеонора Берлускони от връзката й с английския модел Гай Бинс) и Емануеле Силвио и Томазо Фабио (двете деца от брака на Луиджи Берлускони с адвокатката и специалист по връзки с обществеността Федерика Фумигали).

Това изобилие от внуци обърква дори италианските журналисти, които често пъти не успяват да докарат точната им бройка. Бившият премиер има и един правнучка - двугодишната Оливия, която е внучка на сина му Пиер Силвио.

Два футболни отбора

Берлускони е имал два футболни клуба.

В продължение на над 30 години (от 1986 до 2017 г.) той бе собственик на "Милан" и за мнозина негови фенове именно по време на неговото ръководство клубът стана най-успешният във футболната история на страната. Берлускони постигна това, като инвестира в нови играчи, увеличи рекламата и привлече известни треньори. В крайна сметка той го продаде на китайски инвеститори. През 2018 г. купи футболния клуб "Монца".

"Форца Италия" и четири пъти премиер

Партията "Форца Италия", която Берлускони основа преди 30 години, има също много животи. През 2008 г. тя се влива в десноцентристкия проект "Народ на свободата", но през 2013 г. Берлускони обявява нейното възраждане под старото ѝ име, но с нов облик. Година преди това от "Народ на свободата" са отпаднали важни фигури като Джорджа Мелони и Иняцио Ла Руса, които създават партията "Италиански братя", днес първа политическа сила в италианското дясно пространство и начело на управляващата дясна коалиция от края на октомври миналата година, след като спечели предсрочните избори.

Начело на "Форца Италия" и в различни коалиции Берлускони успя да бъде и много пъти премиер на Италия. Той оглавява общо четири кабинета, което е рекорд за страната, в която правителствата се менят често. Правителството "Берлускони 1" управлява от май 1994 г. до януари 1995 г.,  правителството "Берлускони 2" е на власт от юни 2001 г. до април 2005 г., правителството "Берлускони 3" управлява от април 2005 г. до май 2006 г., а правителството "Берлускони 4" е на власт от 2008 г. до 2011 г. Общо е бил премиер на Италия 9 години.

Над 2500 пъти в съда, 106 дела

Съдебните дела, в които е въвлечен Берлускони, също са страшно много и затова говори и фактът, че в Уикипедия има отделна страница, посветена на темата. Най-често обвиненията срещу него са за финансови нарушения, избягване на данъци, корупция, подкупване на депутати, на свидетели и на съдии, лъжествидетелстване.

Самият той веднъж споделя, че за 20 години се е явявал 2500 пъти в съда във връзка с 106 дела и е похарчил за съдебни разходи над 200 милиона евро. В повечето случай делата приключват заради изтекла давност, оневиняване на първа или по-горна инстанция, липса да доказателства за извършено престъпление, амнистиране.

Осъден на четири години затвор

През 2013 г. обаче бе осъден на 4 години затвор заради данъчни измами, счетоводна фалшификация и неправомерно присвояване на средства по дело, свързано с компанията "Медиасет". Три все пак му бяха опростени по силата на амнистия, а едната година ефективна присъда бе заменена с общественополезен труд.

Но в продължение на няколко години на Берлускони му бе забранено да се кандидатира за избираема длъжност като част от присъдата. След като и тази забрана отпадна, той се яви на евроизборите през 2019 г. и бе избран за евродепутат, като така стана най-възрастният европарламентарист. На изборите миналата година той се завърна и в италианския парламент, след като бе избран за сенатор.

Скандалът "Руби"

Най-медиатизираното дело срещу Берлускони бе процесът "Руби" по обвинения за злоупотреба със служебно положение и заплащане за секс с непълнолетно лице. В основата на делото бе познанството му с мароканката Руби. След като на първа инстанция Берлускони получи присъда от 7 години затвор, на по-горна инстанция по това дело той бе оневинен, тъй като бе преценено, че двете деяния, заради които бе съден, не представляват престъпление. От това дело произтекоха още две. Като по второто от тях - "Руби 3" Берлускони бе съден за подкупване на свидетели по делата "Руби" и "Руби 2". По делото "Руби 2" съратници на Берлускони пък получиха присъди, докато  "Руби 3" приключи с оневиняване на всички, в това число и Берлускони и мароканската танцьорка Руби, която бе в основата на целия съдебен сериал "Руби".

Дълъг списък от заболявания

Берлускони имаше и много здравословни проблеми. През 1997 г. беше опериран от рак на простатата. През 2016 г. претърпя тежка сърдечна операция и имаше изкуствена клапа. През 2019 г. бе опериран заради чревно запушване. През септември 2020 г. изкара тежък COVID.  През април 2021 г. беше в болница за три седмици заради последиците от коронавируса. През януари 2022 г. беше хоспитализиран за инфекция на пикочните пътища. 

Безсмъртния, Каймана и още прякори

Бившият премиер има и цяло изобилие от прякори. Безсмъртния заради политическото му дълголетие, Каймана с асоциация за приликите между опасното животно и италианеца. Кавалера заради това, че през 70-те години той стана Кавалер на Ордена на труда -  звание, от което се отказва заради единствената осъдителна присъда срещу него. По-интимен прякор на Берлускони е Папи, даден му от щерката на семейни приятели - едно познанството, което му коства втория му брак. 

"Бунга-бунга" и секс скандалите

С Берлускони се свързва и понятието бунга-бунга, обрисуващо партитата в неговите имения, за които се говори, че са били пълни с песни, танци, секс с млади жени, подаряване на пари и апартаменти в замяна на сексуални услуги и корупция. Самият той отрича всичко това и казва, че става дума за елегантни соарета. 

Той харесва много млади жени, а с тези му близки познанства са свързани и поредица от скандали. Сред тези дами са Ноеми Летиция, дъщеря на приятелско семейство, на която Берлускони подарявал скъпи подаръци и  я канел във вилите си; Патриция Д'Адарио, ескорт, която публикува книга с разкази за сексуални вечеринки с Берлускони; Карима ел Махруг или Руби, мароканската танцьорка, забъркала Берлускони в серията от делата "Руби", за която той твърди, че нито му е била сексуална приятелка, нито пък той е подозирал, че е била непълнолетна, когато са се запознали и за която той казва, че си е  мислел първоначално, че е била роднина на египетския президент Хосни Мубарак; Никол Минети, дентална асистентка, погрижила се за зъбите на Берлускони след нападение срещу него в Милано, а после станала депутат, след което бе осъдена по едно от делата от съдебната сага "Руби".

Много дами в последно време нараниха с действията си Берлускони. Мара Карфаня, бившият модел,  телевизионна звезда и актриса, която стана член на "Форца Италия" , бързо се издигна до депутат и министър на равните възможности в четвъртото правителство на Берлускони, миналата година обяви официално, че напуска партията на милиардера. Подобна бе и траекторията на Мария Стела Джелмини, министърка на образованието  в четвъртото правителство на Берлускони, а после министър и на регионалните въпроси в правителството на Драги. Тя също напусна партията на Берлускони с гръм и трясък.

Самата Джорджа Мелони - министър на младежта в четвъртото правителство на Берлускони, отцепила се от партията му, за да създаде партията "Италиански братя", а днес и премиер, разочарова Берлускони напоследък. Двамата имаха разногласия по доста въпроси. Най-вече за войната с Украйна.

Войната в Украйна и близостта с Путин

Берлускони, който едно време беше близък с Владимир Путин, направи няколко изказвания срещу украинския президент Володимир Зеленски и се опита да търси оправдания на действията на руския президент. Той осъди войната в Украйна, но обяви, че Путин е започнал инвазията, след като е бил помолен от представители на Донбас, оплакали се от нарушения на Минските договори. Всичко това навлече вълна от критики на Берлускони.

Берлускони имаше амбиции да стане посредник в мирните преговори между Украйна и Русия, на няколко пъти казаха негови приближени, но тази му амбиция да остане в историята с някакво подобно впечатляващо участие не се случи.

Една много противоречива фигура 

Берлускони си остава противоречива личност в италианската политика и на международната сцена. Миналата година, когато се заговори, че той би могъл да стане президент на Италия, това предизвика обществено брожение заради съдебното му минало и  секс скандалите и в крайна сметка десницата не посмя да издигне кандидатурата му.  Факт е, че Берлускони години наред бе незаменим фактор в италианския политически и обществен пейзаж. Безспорна си остава интуицията му да напипва печелившата жилка.