Нарастване на разходите за отбрана, изработване на Национална стратегия за киберсигурност и категорично скъсване с въоръжението и техниката от Русия. Това са някои от основните акценти, залегнали в правителствената Програма за стабилно развитие в периода 2014-2018 г.

Повече пари за отбрана

По отношение на ангажиментите ни в НАТО, поети на срещата на върха в Уелс миналата година, които България обаче не спазва изцяло, е предвидено да се изработи пътна карта. В проекта на програмата е записано, че все пак ще се приложи т.нар. Визия 2020, в която е предвидено увеличението на парите за отбрана до достигане на 2% от БВП. 15-20% от тези средства ще отиват за модернизация и превъоръжаване.

Без руско въоръжение

Документът изрично подчертава, че превъоръжаването на Българската армия ще става по модел, „намаляващ зависимостта на Република България в областта на въоръженията и техниката от страни извън НАТО и ЕС“. А това недвусмислено казва, че войската загърбва руските въоръжения и техники. И макар никъде в програмата да не се споменава купуването на нови изтребители, или друга летателна техника, явно армията вече е готова да се откаже от МИГ-овете. Това съвпада и с изявлението отпреди няколко дни на военния министър Николай Ненчев, който обяви, че в първите три месеца на годината планира посещение в САЩ, където ще отправи официална молба страната ни да получи като подарък изтребители – най-вероятно F-16 БЛОК 15.

Частта за отбраната в правителствената програма е изпълнена с множество обичайни клишета за „установяване на нов модел за регионално сътрудничество в областта на отбраната в Югоизточна Европа“, „осигуряване на условия за развитие на въоръжените сили в съответствие с измененията в средата за сигурност с цел ефективното изпълнение на техните функции“, „използване на въоръжените сили за подпомагане действията на другите национални институции в рамките на съществуващите способности“ и пр.

Въздушно разузнаване и нощни действия

Сред приоритетите за развитие на нови отбранителни способности е записано, че в дългосрочен план ще развиваме ключови за съвременните операции способности: за въздушно разузнаване и наблюдение; изграждане и поддържане на обща оперативна картина; комуникационно-информационна поддръжка; мобилна логистика; действия в градска среда, нощем и при екстремни климатични условия; защита на критичната инфраструктура. Страната ни ще се включи и в инициативата „Интелигентна отбрана“ на НАТО, както и в Бойните групи на ЕС.

Киберсигурност

Киберсигурността е последният раздел от частта за отбрана и предвижда „изграждане на национални способности за координиране на дейностите на специалните и специализираните служби, включително ведомствени и национални способности за киберотбрана“.

Това според правителствените планове означава, че ще се създаде „аналитичен и координационен център по национална сигурност към МС“. Ще бъде разработен и модел за киберотбрана, който трябва да послужи за основа за изработването на изцяло нова Национална стратегия за киберсигурност. Ще участваме и в ученията на НАТО и ЕС, свързани с киберсигурността и киберотбраната.

Инвестиции и отърваване от имоти

Плановете на кабинета са и да използваме за инвестиционни военни проекти възможностите на агенциите на НАТО и на Европейската агенция по отбрана, както и Програмата за инвестиции и сигурността на Алианса, от която ще търсим средства за развитие на инфраструктурни проекти. Споменава се също, че Министерството на отбраната ще продължи да се освобождава от излишните си имоти и движима собственост.