Унгарският премиер Виктор Орбан ще пропусне ключовата дискусия за Украйна, с която ще започне Европейският съвет – срещата на върха на ЕС в Брюксел на 23 октомври.

Това съобщиха източници от Брюксел.

Дискусията за Украйна е първа точка и ще се състои сутринта. Основен момент в нея се очаква да бъде използването на блокираните в ЕС руски активи в полза на Украйна, за да може тя да финансира своето въоръжаване и възстановяване.

Орбан обаче ще дойде чак следобед, съобщиха дипломати. Причина е, че точно на 23 октомври Унгария отбелязва 69-ата годишнина от антисъветското въстание. И Орбан ще участва в събитието. Той е предупредил отдавна, че ще закъснее. Унгарският премиер е упълномощил в негово отсъствие да бъде представляван от словашкия си колега Роберт Фицо, с когото са съмишленици по много въпроси. 

Двамата са противници на военната помощ за Украйна. Орбан се готви да посрещне в Будапеща президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин, макар още да не се знае кога ще бъде срещата помежду им за Украйна и дали тя изобщо ще се състои. Самата среща, както и мястото й бяха предложени от Тръмп. Орбан не крие симпатиите си и към двамата лидери.

Същевременно „Политико“ съобщи, че европейските лидери се готвят да дадат политическо одобрение на дълго отлаганата идея блокирани руски държавни активи да бъдат използвани за финансиране на мащабен заем за Украйна.

Очаква се на срещата им на 23 октомври Европейската комисия да получи официален мандат да подготви законодателно предложение, основано на принципите на солидарност и споделен риск между страните членки. Планът може да отключи до 140 милиарда евро - доход от руски активи, държани основно от базираната в Белгия клирингова къща „Юроклиър“. Идеята се разглежда като последна възможност за Европа да поеме водеща роля в подкрепата за Киев, докато САЩ изпадат в стратегическа колебливост.

Репарационният заем би покрил бюджетен дефицит на Украйна от близо 60 милиарда долара за следващите две години. Сумата е от критично значение за стабилността на страната в навечерието на евентуални преговори с Москва.

Според европейски дипломати планът не представлява пряка конфискация. Активите формално остават руски, а средствата, натрупани от тях, се трансферират като временен механизъм. Въпреки това Белгия дълго време задържаше процеса, тъй като се опасява, че при съдебен иск може да се наложи да възстанови средствата от националния си бюджет.

Комисията обаче вече е предложила буфер. В случай че възникне такава ситуация, ЕС ще поеме риска чрез специален фонд. В „Берлемон“ също така са се ангажирали да не изолират само „Юроклиър“ и проучват възможността за използване на още около 25 милиарда евро от руски активи, разпределени из други държави членки, макар и с по-неясен правен статус. Става дума за замразени частни активи, за чието използване досега не е ставало дума.

Според изтекли проектозаключения на Европейския съвет документът, който ще бъде одобрен на 23 октомври, представлява „политическо разрешение“ за ЕК да продължи с конкретен законодателен текст. Но дори с одобрение предстоят трудни преговори между страните членки в Съвета на ЕС по детайлите на предложението – от гаранциите за Белгия до начина, по който ще се структурира солидарността в случай на съдебни искове.