Президентът Румен Радев е този, който се облагодетелства от неспиращия изборен цикъл в България, пише политологът Димитър Бечев в „Политико“.

Статията е озаглавена:

"България: Няма светлина в края на тунела"

Едно е сигурно след петите поред избори. Съставянето на управляваща коалиция ще бъде плашещ риск.

Победителят Бойко Борисов ще трябва да търси подкрепа навсякъде, но далеч не е сигурно, че коалицията ще се материализира. И България ще тръгне към нови избори още през юли.

И именно от това се облагодетелства Радев.

Според конституцията българският държавен глава назначава служебно правителство, което да подготви предсрочни избори. Гълъб Донев – довереникът на Радев, е начело на българското правителство от август 2022 г. Така Радев ръководи шоуто и в страната, и в рамките на външната политика, като взема решения за енергийната политика на България, нейните приоритети по Плана за възстановяване и развитие и дори за оръжейните доставки за Украйна.

Критиците на Радев, които напоследък се увеличиха, наричат това скрит преход към президентско управление, пише експертът.

България е парламентарна република и изпълнителната власт принадлежи преди всичко на правителството. Цялото скеле от механизми за контрол и баланс отразява това устройство. От друга страна, президентът е изправен пред по-слаби ограничения, тъй като се избира пряко, което означава, че няма парламентарен контрол, освен тромавата процедура по импийчмънт.

Обикновено това не е проблем, тъй като президентът разполага с ограничени правомощия. Но сега, като се има предвид нарастващата роля на Радев, той се превърна в човек, който не се отчита пред никого, дори пред избирателите, тъй като не може да се кандидатира след втория си мандат, продължава статията в "Политико".

Дефакто управникът на България е обект на спорове още от първия ден, в който встъпи в длъжност. Хулителите му го описват като слуга на Москва и изтъкват скандалното му изказване от 2016 г., че Крим дефакто е част от Русия, въпреки че по закон принадлежи на Киев. А наскоро Радев настоя, че България няма да изпраща оръжия на Украйна, въпреки решението на парламента от ноември 2022 г. за обратното, и се нахвърли върху партиите, гласували това решение, като ги нарече „войнолюбци“.

Интересно е, че през 2020 г. Радев взе страната на антикорупционните протести, обхванали България и подкрепени от най-твърдо прозападната част от електората. Нещо повече - той дори даде благословията си на Кирил Петков и Асен Василев, които по-късно създадоха ПП. Така, макар ПП и нейният коалиционен партньор ДБ сега да са на нож с Радев, в съвсем недалечното минало те имаха обща кауза.

Същевременно връзките на Радев с БСП са също толкова заплетени. Някога подкрепян от тях като кандидат-президент, днес той е по-скоро конкурент за симпатиите на приятелски настроените към Владимир Путин избиратели, изпитващи носталгия по комунизма.

Ако знаем нещо със сигурност за Радев, това е неговата необуздана амбиция, изтъква Димитър Бечев. Бившият командир на ВВС вярва, че има привличането, ценностите и визията да бъде лидер на България, запълвайки празнината, оставена след упадъка на популиста и човека от народа Борисов.

Радев смята също, че има политическите умения да плава в бурните води на вътрешната и международната политика, като играе пред няколко публики едновременно. Той уверява притеснените българи, че няма да бъдат въвлечени във война срещу Русия, и казва на други правителства от НАТО и ЕС, че София ще продължи да доставя крайно необходимите артилерийски снаряди за Киев. Тези доставки за Полша и Румъния, които започнаха при правителството на Петков и бяха платени от САЩ и Великобритания, продължиха и по време на мандата на Донев. И ако Радев наистина искаше да ги прекрати, той би го направил преди месеци.

Сега президентът призовава за бързо съставяне на кабинет, но това може и да не се случи. От ГЕРБ могат да решат, че процентът им ще се увеличи, ако се проведе повторен вот по-късно през годината, а Борисов да обвини ПП в неотстъпчивост в опит да откъсне гласове от конкурентите си.

Но на Борисов пак ще му е трудно да си осигури решителна победа, а прокремълската партия „Възраждане“, която стана трета на изборите, несъмнено ще процъфтява благодарение на популистката предизборна агитация.

Това означава, че вакуумът във властта в България ще се запази, а Радев ще остане единственият стълб на стабилността в една страна, която иначе изглежда неуправляема.

И все пак, колкото и силен да е в момента, президентът на България все още има проблем в дългосрочен план.

След като мандатът на Радев изтече през 2027 г., той ще се окаже в политическата пустиня, тъй като нито един бивш български държавен глава не е бил особено успешен в повторното влизане в изборната политика. И подобна съдба може да го сполети, когато вече няма да заема длъжността или да се възползва от щедрото медийно отразяване и популярността, която върви заедно с нея.

Така че часовникът тиктака, а Радев трябва да е наясно какво следва след сегашния зенит на неговата власт и влияние. Сравнително млад и изпълнен със самочувствие, той със сигурност няма да хвърли кърпата и няма да се пенсионира. Но българският политически терен е конкурентен и съдбата на лидерите може бързо да се издигне и да падне.

Важно е да се знае, че това е една от причините честите избори да носят и ползи, а не просто разходи. В страна, в която липсва отговорността, изборите са единственият инструмент, който гражданите имат, за да обуздаят елитите.

През годините България видя краха на много популистки партии и политици. А и известна нестабилност може да се окаже за предпочитане пред фалшивата стабилност под управлението на бащица или хищническа коалиция, завършва Бечев.