„Радева република – задънената улица в България дава сила на нейния уклончив президент.“

Така е озаглавена статия на брюкселското издание „Политико“, посветена на изборите на 2 април у нас. Медията очевидно прави асоциация с термините „парламентарна република“ и „президентска република“, с които наши политици и наблюдатели често спекулират напоследък.

Вотът в неделя едва ли ще прекрати дългия застой в България, пише „Политико“. Това означава, че нощта след изборите отново ще бъде на енигматичния Румен Радев.

Българските президенти обикновено имат предимно церемониални функции. Но абсолютната бъркотия в българските парламентарни партии през последните две години означава, че бившият пилот на „МиГ-29“ и командващ ВВС сега играе твърде голяма роля, като назначава служебни правителства от технократи. Това има сериозно отражение върху външната политика на членуващата в НАТО държава по време на войната в Украйна.

Но какъв е неговият дневен ред? Борец против корупцията или проруска марионетка? Той е хлъзгава и гъвкава личност, за да бъде притиснат. Но никой не се съмнява в амбициите му да дърпа конците.

Той бе малко познат, преди да излезе на сцената и да спечели президентските избори през 2016 г. Номиниран бе от социалистите – наследници на свързаните с Москва бивши комунисти. Той изгради имиджа си в годините преди политическата си авантюра с авиошоута, в които изпълняваше спиращи дъха лупинги със своя изтребител.

Макар да влезе в политиката без никакъв опит, той бързо показа добра политическа сръчност и склонност към спорове на високо ниво.

И двете главни съперничещи групи, борещи се са надмощие на изборите в неделя, са ръководени от негови лични противници – Бойко Борисов и Кирил Петков. Проучванията дават и на двете групи подкрепа от 26 на сто, поради което е твърде вероятно властта отново да бъде съсредоточена временно в ръцете на Радев, а балканската страна да тръгне към шести поред избори.

София не е Москва

За хората отвън главният фокус е позицията на Радев за Русия. Меко казаво, президентът избягва сблъсъци с Москва. Подобно на Борисов при над десетгодишното му доминиране в българската политика, той ходи по тънко въже между Брюксел и Кремъл.

През 2021 г. Радев си докара главоболия, когато обяви Крим за руски. Изказването разгневи украинското правителство и накара американското посолство в София да изрази дълбока загриженост. И макар по-късно Радев за намекна, че анексията на полуострова през 2014 г. е нарушение на международното право, противниците му видяха в коментара доказателство на проруските му възгледи.

Докато избухването на войната в Украйна принуди много европейски политици да променят позицията си към руския президент Владимир Путин, то не успя да накара Радев де промени изчаквателната си позиция. Възгледите му, често хитри и прикрити зад двойнствена реторика, предизвикаха редица протести. Демонстранти поискаха оставката му, като скандираха лозунги ог рода на „София не е Москва“.

През октомври 2022 г., когато 9 източноевропейски страни изразиха подкрепа за кандидатурата на Украйна за НАТО, Радев не подписа декларацията, като заяви, че това би означавало война между НАТО и Русия.

След многомесечни разгорещени дебати, през ноември 2022 г. България най-накрая гласува за изпращане на оръжие за Киев. Решението разгневи Радев и той разкритикува партиите „войнолюбци“.

„България не участва в съвместната доставка на снаряди за Украйна, - каза той пред журналисти в Брюксел след Европейския съвет миналата седмица. - Ние сме ангажирани само със снаряди, които могат да отидат в наши партньори и съюзници, ако те поискат от нас. Ясен ли съм вече?”

Същевременно Радев призна, че страната му е заинтересована да увеличи производството на боеприпаси, за да запълни своите и на съюзниците си запаси.

Вдъхващ доверие или агент на влияние?

Въпросът за въоръжаването на Украйна и позицията за войната показва разделението в националната политика. Евродепутатката социалистка Елена Йончева похвали Радев като политика с „най-голямото обществено доверие“ и сподели традиционната партийна линия, че „снабдяването на Украйна с оръжия води само до още по-голяма ескалация на военните действия“. Макар Радев все още да се радва на относително висока популярност в сравнение с други български политици, рейтингът му понесе сериозен удар, като спадна от 51% през февруари 2022 г. на 36% през декември според проучване на „Алфа рисърч“.

Бившият консервативен премиер Иван Костов заклейми Радев като „агент на руско влияние“ и настоява, че той е превишил своите правомощия с изказването си за оръжията.

„Той отказва да бъде президент на цялата страна“, оплака се Костов пред БНР, като изтъкна, че Радев действа като президент на левицата и проруската крайна десница.

Според политолога Димитър Бечев възгледите на президента са популистка реторика, целяща да се хареса на проруските избиратели в България, които са многобройни по исторически причини. България е най-свързана с Русия страна от ЕС. Бечев обаче изтъква, че в международен план Радев не е толкова проруски, колкото твърдят критиците му.

„В крайнасметка България не спря да изнася оръжия за Украйна дори след като на власт дойде служебното правителство, назначено от Радев“, каза политологът, като имаше предвид падането на прозападното правителство на Кирил Петков, тайно въоръжило Украйна въпреки съпротивата в редиците на коалицията.

На същото мнение е и друг политолог – Даниел Смилов.

„Главното в политиката на Радев е, че той разпалва проруски симпатии в обществото, след като то го чува от президента на страната. България ще продълржи да изпраща оръжия въпреки призивидет ан Радев“, казва той.

Власт на народа

Радев изгря като политически кавгаджия на фона на протестите срещу корупцията през лятото на 2020 г. След като прокурори обискираха президентството и задържаха да кратко двама служители на администрацията, много хора видяха в това  отговор на критиките на Радев към главния прокурор Иван Гешев. Много хора не вярват на прокуратурата и я смятат за оръжие на мафията.

Радев открито подкрепи протестите, зовящи за оставка на премиера Бойко Борисов и Гешев. Критиките му срещу тогавашното правителство предизвикаха възхищението на тези, които нямат търпение за промяна и настояват за реформи в борбата с корупцията.

„Той е политик, който се възползва от всяка възможност за засили своите позиции и влияние“, смята Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“.

По думите й по време на управлението си той успя да развали отношенията си с всички политически партии.

Според Димитър Бечев последните години на политически хаод позволиха на Радев да упражнява неочаквано голяма власт. Служебното правителство е отговорно за провеждането на редовни избори. Законът обаче не предвижда „спирачки и баланси“ за отговорност на президента или назначените от него хора.