Покрай зимните боледувания научих, че когато те боли гърлото, много често може да се наложи да лекуваш носа. Но не всеки различава в самото начало причината от следствието. За разликата между симптом и проблем след малко...

Прегледах програмата на правителството. Не използвам думата „прочетох“, защото за 165 страници ми е нужно още малко време. Документът е прилежно структуриран и лесен за ориентиране – така за секунди всеки може да открие каквото най-много го интересува сред общо 21 категории. Така попаднах на №18 – Подобряване на публичната среда. Зад този купешки израз се крият намеренията на правителството да подобри медийната среда и диалога с гражданското общество, да ограничи произвола при определяне на държавни такси, да направи по-прозрачни концесиите, да улесни местните референдуми и да позволи на 10 хиляди граждани да правят законодателни предложения.

Очевидно е, че част от намеренията са попаднали тук в последния момент, защото просто е трябвало да попаднат някъде. Но е безспорно, че самото присъствие на Глава 18 в правителствената програма е една много добра новина. Още по-добрата новина е, че за реализирането на тези мерки ще отговаря вицепремиерът Румяна Бъчварова. Т.е. можем да очакваме по-малко шум и повече работа.

Как лошото да стане добро

Правителството планира да направи 4 конкретни неща, за да подобри медийната среда: (следват пълни цитати. Ако бързате, вижте само удебелените букви и прескочете секцията)

1. Разработване и приемане на норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които норми да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние“ върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението.

2. Обособяване на звено в държавната администрация, което да съгласува предложения за сливания и/или придобивания на медии въз основа на изготвена от него предварителна оценка с оглед недопускане на „значително влияние“ върху медийната среда.

3. Въвеждане на законово изискване при участие в обществени поръчки да бъдат допускани като изпълнители или подизпълнители медии, декларирали, че спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация.

4. Въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

С две думи: правителството си поставя за цел да не допуска монопол и да не дава пари на медии, които не са се присъединили към Етичния кодекс – не някой етичен кодекс, а онзи приетия още през 2004 година. Звучи добре.

Но...

От добрите намерения до добрите резултати пътят не винаги е кратък.

По точка 1:

През лятото на 2011 година премиерът Бойко Борисов прие по тяхна молба Явор Дачков, Кристина Патрашкова и Недялко Недялков, които му се оплакаха, че Делян Пеевски е монополизирал всичко – от създаването до разпространението на медии. Тогава тримата цитирани съобщиха, че премиерът им обещал Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да започне проверка.

Два месеца по-късно КЗК започна секторен анализ за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2011 г. Две години по-късно документът бе публикуван на цели 85 страници. Огромното количество информация и числа могат да ви удавят. Но някъде преди последната страница е изречението:

„Същевременно, няма данни и доказателства, въз основа на които КЗК категорично да открои като конкурентен проблем вертикалната интегрираност в сектора, и особено тази между издател и дистрибутор на едро, и да препоръча въвеждането на законодателни мерки срещу нейното ограничаване, както предлагат някои от анкетираните участници.“

Толкова по точка 1. Законите ги има, намерете някой да ги изпълни.

По точка 2:

Ко?!

По точка 3:

Страхотно! А ако една медия е декларирала, че ще спазва Етичния кодекс, а редовно го нарушава? Кой издава бележка за съответствие?

По точка 4:

Лицето „Ханс Флик“ от Лихтенщайн също е съгласно.

Не иронизирам самоцелно тези текстове от правителствената програма. Ако не е станало ясно в началото, да повторя: Чест прави на кабинета, че дори само назовава тези проблеми. Похвално е, че оценява настоящата медийна среда като лоша, за да има нужда от подобряване. Но решението ще дойде от някоя от другите страници на правителствената програма, а не от Глава 18.

Подредете правосъдието. Принудете институциите да работят. Освобедете сектор „Сигурност“ от похитителите му.

Ако НАП следи и разкрива средствата с неизяснен произход, нямаше да има с какви пари да си напазаруват медии. Ако ДАНС наистина разследваше властимащите за търговия с влияние, нямаше да използват тези медии за всичко друго. Ако БНБ си беше на мястото, нямаше да използват бившата банка като касичка за сутрешни вестници. Ако прокуратурата си вършеше работата, нямаше да отказва да разследва данни за нередности. Ако КЗК беше КЗК, щеше да разкрие веригата подставени лица и да забележи концентрация. Сещате се за какво говоря нали?

И последно: Спрете да ходите на партита им. Спрете да им давате захаросани интервюта. Помните, че близалката може да се превърне в бухалка за минути.

Лекувайте носа, а не гърлото!