Проектите за бюджет на здравната каса и на Държавното обществено осигуряване не можаха да обединят около себе си представителите на бизнес, синдикати и правителство. Днес се проведе заседание на т.нар. Тристранен съвет за сътрудничество, на което текстовете бяха разгледани преди да бъдат депозирани в Народното събрание за тяхното окончателно разглеждане и приемане. 

Големият проблем - очаквано - се оказа бюджетът на общественото осигуряване. Предложението е от 1 юли да се осъвременят с 12% по швейцарското правило всички пенсии, както и от 1 юни да се увеличи на 780 лв. минималната осигуровка за самоосигуряващи се земеделци и тютюнопроизводители. Останалите параметри са без промяна. Така бюджета на общественото осигуряване ще е с разходи от 21,8 млрд. лева, като от осигуровки ще се съберат малко над малко над 11 милиарда, а дупката от над 10 милиарда и 200 милиона ще се покрие от държавния бюджет. Числата показват, че пенсиите ще нараснат с 23% на годишна база. Само новото осъвременяване от юли ще вдигне разхода с почти милиард и половина. 

Именно срещу това възразява и бизнесът. Представителите на АИКБ и БСК обясниха, че не приемат този бюджет, защото пенсиите изпреварват инфлацията - нещо, което не може да се каже за заплатите в частни сектор. При това в година, в която е очевидно, че разходите трябва да се намаляват, а не да се увеличават. 

Затова и работодателите имат свое предложение: 

"Първият вариант е през 2023 година да не се изплаща предвиденото осъвременяване на пенсиите, за което са предвидени 1,1 милиард. Втори вариант е да се изплати частично предвиденото осъвременяване на пенсиите в размер на 6% от 1 октомври. И това осъвременяване да се извърши единствено за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, които са до размера на предвидената за 2023 година средна пенсия", обясни идеята членът на БСК Станислав Попдончев. 

И отново очаквано - против са и двата големи синдиката. При това - категорично. 

"По никакъв начин не бихме подкрепили такива мерки, такива твърдения. Да не говорим, че някои анализатори чух един даде предложение да облекчим държавния бюджет като намалим пенсиите. Този искам да го срещне някоя група пенсионери в някоя градинка...при всичките грешки, които са допуснати във връзка с направените увеличения", обяви Ася Гонева. 

КНСБ и КТ "Подкрепа" обаче също са генерално против сметките на служебното правителство за бюджета на държавното обществено осигуряване. Поставят условия за подкрепа да се увеличи поне на 20 лв. минималното дневно обезщетение за безработица и да се увеличи максималният осигурителен доход поне на 5400 лв. Бюджетът на здравната каса също получава противоречиви оценки за новините. 

Големият бюджет

Тристранката не постигна съгласие и по отношение на т.нар. голям бюджет - този на Републиката. Очаквано и работодатели, и синдикати изразиха своето недоволство от големия предполагаем дефицит от 6,4%. Той трябва да се финансира през дълг, а това създава притеснения за прекомерно задлъжняване. Правителството залага нов дълг в размер на 13,7 млрд. лв. 

Според Добрин Иванов от АИКБ големият проблем с този дефицит е отдалечаването на страната ни от еврозоната. Дупка в хазната до максимум 3% е едно от правилата за влизане в зоната. 

"Трябва да се каже наистина, че този бюджетен дефицит е притеснителен и трябва да се намерят възможности за ограничаването му до нормативно установения от закона за публичните финанси размер до 3%".

Министърът на финансите Людмила Петкова подчерта, че изчисленията са направени на база на действащото законодателство и без предложените от служебния кабинет приходни мерки, които са в промените в данъчните закони. Те обаче не срещнаха политическа подкрепа:

"Служебното правителство предлага проект на бюджет за 2023 година при действащи политики с дефицит 6,4% от брутния вътрешен продукт, без да бъдат отразени изготвените преходни мерки".

Любослав Костов от КНСБ е на мнение, че растежът на икономиката, а оттам и на приходите в хазната са доста подценени. В същото време са заложени разходи, които няма да бъдат реално извършени:.

"Налице е значително фискално пространство, според нас, което да осигури средства за ръст на доходите и за ръст на минималната заплата, още един ръст от 1 юли на 850 лева".