Село Баарле: да ти мине границата през спалнята и дори през обредната зала (СНИМКИ)

Къде се е чуло и видяло границата да минава през жилище и дори през спалнята и вечер да спите едновременно в две държави – главата в едната, краката в другата? Или пък през магазина, ресторанта и дори през обредната зала, поради което трябва да внимавате в коя половина сключвате брак?

Това можете да видите в сърцето на Европа, в разделеното между Нидерландия и Белгия село Баарле. И докато се разхождате из него, да ви се случи да прекосите границата около 20 пъти. Това става толкова често, че дори телефонът ви не може да отчете всяко нейно преминаване.

Едно село, две общини, две държави

Такъв е неписаният девиз, с който хората в Баарле живеят още от 1198 г., или вече 825 години.

От чисто географска гледна точка селото се намира в Нидерландия, провинция Северен Брабант, и се нарича Баарле-Насау. На територията му обаче има 22 белгийски анклава, част от провинция Антверпен, обединени под общото име Баарле-Хертох. Вътре в тях пък има 7 нидерлански анклава (наричани субанклави) от Баарле-Насау плюс още един в съседното белгийско село Зондерейхен.

Така анклавите стават общо 30.

Баарле-Насау има население от 7000 души, а Баарле-Хертох – от близо 3000.

„Ние сме световната столица на анклавите. По света те са общо 64, като тук са 30. Почти половината“, изтъква пред Клуб Z Едвин Мариоу Смит от кметството в Баарле-Насау.

Физическа граница там не е имало никога. Разделението на Баарле изобщо не тормози местните жители. Дълго време границата дори не е била очертана. Това е направено чак през 1995 г.. Дотогава е имало улици, представляващи ничия земя. Разбира се, без стрелба по преминаващите от едната в другата държава.

Малко по-драматична станала ситуацията по време на пандемията от COVID-19 и последвалата карантина. Тогава за известно време границите на Белгия и нехранителните магазини в страната бяха затворени. Нидерландия обаче не го стори.

Съвсем естествено, не е имало начин това да се спазва в Баарле. Още повече, както вече споменахме в началото, там има и разделени между двете държави жилища. А единственият супермаркет с хранителни стоки се намира в нидерландската част.

„Ако бяхме спазвали изцяло закона, или нямаше изобщо да можем да мърдаме от нашите анклави, или трябваше с колите да ходим до най-близкия белгийски град – Тюрнхаут, който е на цели 20 километра оттук“, споделя пред Клуб Z Франс Де Бонт – кметът на Баарле-Хертох.

Властите и в двете части на селото просто си затваряли очите и пускали белгийците да пазаруват в супера. Това било единственото решение. Другият вариант бил управата на Баарле-Хертох да призове гражданите си да нарушават карантината – нещо, което те никога не биха си позволили да направят.

Границата в Баарле минава и през най-големия местен магазин – „Зееман“. По време на пандемията работила само нидерландската му част. Белгийците обаче били пускани без проблеми да си напазаруват.

По време на карантината бяха затворени само заведенията в Белгия. Няма проблем – всички жители на Баарле-Хертох си пиели бирата в кръчмите в Баарле-Насау. И дори нидерландските кръчмари били доволни от големия оборот.

И без пандемията обаче не липсват комични ситуации. Така например в Нидерландия заведенията по закон затварят в полунощ, а в Белгия – един час по-късно. Затова при настъпването на новия ден веселящите се в кръчмите в Баарле-Насау само стават и се местят да си допият в Баарле-Хертох.

Някога там, където сега се намира магазинът „Зееман“, имало бар. И посетителите му правели само няколко крачки и се озовавали в белгийската му част в полунощ.

Днес в Баарле няма заведение, разделено между двете държави.

Когато собственикът на терена, върху който се намирал барът, решил да го продаде, били повикани нотариуси и от двете държави, защото само така можело да бъде изповядана сделката. И те седнали от двете страни на масата за билярд, по средата на която минавала границата, разказва Едвин Мариоу Смит.

Границата минава дори през обредната зала на кметството в Баарле-Хертох.

„Тук могат да сключват брак единствено жители на нашата община. Но по време на церемонията и те, и аз или съответният общински служител трябва да внимаваме и да стоим в белгийската част. Иначе церемонията няма да е валидна“, казва с усмивка на уста кметът Франс Де Бонт.

Шенген, който ни отне затворените граници (СНИМКИ)

Тарикатлъци „а ла Баарле“

Не липсват и тарикатлъци, научавам, докато се разхождам из града и слушам невероятните истории. И неволно започвам да си чудя дали и тук няма някоя българска следа. Засега поне няма данни за такава.

Най-често тарикатлъците са с плащането на данъците. Понеже много къщи и апартаменти са разделени от границата, техните обитатели или собственици получават писма и от двете данъчни служби. Ако например три пети от площта е в Нидерландия, точно толкова от налога отиват в нейната хазна, а останалата част – в Белгия. Да, но в Нидерландия данъците са до 52 на сто от годишния доход, докато в Белгия – едва до 40%.

Как да се реши проблемът? Много лесно. С преместване на входната врата с 2-3 метра напред – така, че тя да отиде на белгийска територия. Така човекът спестил поне малко данъци.

Ето и друг забавен случай. Строителен предприемач, на когото в белгийската част било отказано разрешение за строеж на повече от един етаж, отишъл в нидерландската, където получил документ за три етажа. Така осъществил мечтата си да изгради трите етажа на разделена между двете страни къща, но в нейния вход от Нидерландия, за когото била пробита специална допълнителна дупка за врата.

Принадлежността на дома е според това в коя страна се намира входната му врата. Има обаче и къщи с двойна номерация, където входът принадлежи и на двете държави.

Как се изглаждат различията

Разбира се, не липсват различия и спорове между двете части на Баарле.

„Често трябва да разговаряме помежду си. Ако искате нещо да промените, това е пътят и ние смятаме, че така е по-добре. Например, другата страна казва: „Не така, искаме да го направим иначе.“ Това е като при брака - разговаряте и стигате до някакво решение, както става в повечето случаи“, казва Франс Де Бонт.

Честите спорове са например къде да бъдат инвестирани парите - в пътища или в култура. В Баарле-Хертох искат тази година да вложат повече средства за култура, но догодина може да е различно. Един от проблемите е, че белгийската част като по-малка получава доста по-малко пари от хазната в Брюксел в сравнение с това, което Амстердам изсипва в Баарле-Насау.

Двете общини обаче са успели да създадат обща противопожарна служба:

„В Баарле-Насау имаше пожарна и не беше логично тя да е само за такова малко селце. Затова трябваше да се договорим как тя ще се финансира и как ще бъде регистрирана, защото законът за пожарната безопасност е различен в двете страни. И ние трябваше да го обединим. Работихме в продължение на години и сега пожарната команда може да работи и в Белгия, и в Нидерландия. Това е нещо уникално и напълно законно. Няма случай на друго място, където пожарна може да работи и тук, и там“, изтъква кметът на Баарле-Хертох.

Разделено обаче остава здравеопазването, макар хората да имат право да избират кое от двете да ползват. Лекарите са общо петима и винаги питат пациентите си от коя държава са, тъй като законът е различен.

Двете селища планират да изградят точно на границата помежду им общ културен център. Засега това е само в процес на проучване - от коя страна да е театърът и от коя библиотеката. Но още отсега е ясно, че границата ще минава през главния вход.

И в двете части на селото има училища. Но всеки има правото да избере дали да учи в своята страна или не. И в двете части се преподава на нидерландски език. В белгийската допълнително се изучава и френски.

Заедно е решен и въпросът с паркирането. Почасовото заплащане в Нидерландия е значително по-скъпо и понякога в пъти превишава това в Белгия. И в двете части на Баарле паркирането е безплатно, но до два часа – с т.нар. таймер. След това задължително трябва да преместите или часовника на таймера, или колата.

Вечна дружба! И така - осем века

Селото съществува в днешния си вид, с анклавите, още от края на XII век, по-точно от 1192 г., обяснява Едвин Мариоу Смит. Северна Нидерландия обръща поглед към принадлежащия тогава на Испания юг, включващ и днешна Белгия. Херцогът на Бреда обаче не бил във възторг от идеята и се обърнал с молба за защита към херцога на Брабант. Последният поискал в замяна част от земите на херцога на Бреда и ги получил през 1198 г.

През XV век поредният херцог на Брабант продал част от придобитите територии на граф Насау. Именно на него днес е наречена нидерландската част на селото. Херцогът на Брабант обаче запазил за себе си няколко анклава. Днес те се наричат Баарле-Хертох, т.е. Баарле на херцога.

Тази ситуация с териториите в Баарле не се променя през вековете. Там никога не е издигната физическа граница.                                                                               

През 1815 г. е създадено Обединено кралство Нидерландия, включващо днешна Белгия. През 1830 г. обаче в католическа Белгия избухва революция и тя се отцепва от протестантска Нидерландия през следващата година.

Една от най-важните задачи е да бъде определена границата между двете държави. И съответно да бъде решен въпросът за Баарле.

Първата комисия, създадена по силата на Маастрихтския договор от 1843 г., успява само в първото. Все пак тя постига включването в Договора на границите на Баарле.

Нерешеният спор спасява Баарле-Хертох от германска окупация по време на Първата световна война. Чисто географски цялото село е в Нидерландия, която обаче в този конфликт запазва неутралитет. И затова германците не стъпват на нейна територия. Така те не могат да преминат в белгийските анклави.

Чак през 1974 г. започва работа втора комисия. Тя успява да определи 36-километров граничен участък, но не и границите на Баарле. На много места в Баарле остават ничии земи.

Така продължава до 1995 г. Тогава третата комисия очертава окончателно границите на всички 30 анклава. За физическа граница и дума не може да става. През същата година е влязло в сила Шенгенското споразумение за свободно пътуване. И Белгия, и Нидерландия са сред неговите учредители.

Любопитното е, че Белгия на два пъти разширява територията си в Баарле – все по мирен път. Първо през 1959 г. Международният съд в Хага й присъжда един от оспорваните между двете страни в анклави. А през 1995 г. парче земя, смятано за нидерландско, е обявено за белгийско.

Всъщност имало е едно сериозно търкане между двете части на Баарле, спомня си изведнъж Едвин Мариоу Смит. През XVI век там имало само една католическа църква. Тя се намирала в Баарле-Хертох,  белгийската част, но била посещавана и от хората от нидерландската. (В тази част на Нидерландия преобладават католиците – б.р.)  Нидерландците обаче били по-заможни и влагали парите си в по-добри улици и жп транспорт, след което забранили на съгражданите си от белгийските анклави да ги посещават. В отговор белгийците затворили вратите на църквата си за съседите. По-късно съдията отсъдил, че белгийците имат право и че нидерландците трябва да построят своя църква. Тя е издигната през XVIII век и така единственият сериозен спор в историята на Баарле е разрешен.

Нетаняху се заинтересувал от модела

Опитът на Баарле заинтересувал израелския премиер Бенямин Нетаняху През 2014 г., по време на предишното си управление, той предложил моделът да се прилага към еврейските селища след евентуалното изтегляне на Израел от Западния бряг на река Йордан. Така поне писаха местните медии. Идеята била селищата да са на палестинска територия, но да бъдат управлявани от еврейската държава. Засега няма развитие по въпроса.

И днес по света има редица градове и села, по средата на които минава границата между две държави. Това се е случило обикновено в резултат на войни и последвали договори.

Такава е съдбата на села като Врабча, Жеравино, Петачинци, Стрезимировци, Банкя. Те са разделени между България и Сърбия. Днес границата там се минава лесно, но задължително с проверка на документите.

Има и разделени столици. Йерусалим, считан от Израел за столица, е разделен между еврейската държава и Палестинската автономия. Никозия - между Кипър и непризнататата Севернокипърска турска република. Там преминаването на границата често е съпроводено с обиски.

А в ГДР дори стреляха на месо по всекиго, опитал се да премине самоволно от Берлин през стената, с която бе обграден Западен Берлин.

Днес хиляди африканци рискуват живота си, за да прескочат стените или да доплават до испанските пристанища Сеута и Мелиля, които са анклави в Мароко.

Примерът на Баарле е доста красноречив. Не е трудно да бъде постигнато такова съжителство. Достатъчно е да си спомним думите на Франс Де Бонт, че трябва да се седне и да се разговаря.