Европейската централна банка отбелязва 25 години от своето основаване на 1 юни тази година. По този повод БТА публикува ексклузивно за България коментар на председателя на институцията Кристин Лагард.

На 1 юни 1998 г. бе създадена Европейската централна банка (ЕЦБ) с цел да подготви въвеждането на еврото. Това беше най-голямата в историята на света смяна на парична единица. По онова време бях адвокат и си спомням как трескаво преработвахме договори, основани на обменни курсове, които скоро щяха да престанат да съществуват. Беше ли наистина възможно общата валута да проработи? Днес, чествайки 25-годишнината на тази институция, знаем, че тя работи и че еврото сплоти Европа.

Натоварени от правителствата на държавите от Европейския съюз със задачата да защитават еврото, нашите служители във Франкфурт и колегите от 20-те национални централни банки във валутния съюз се трудят неуморно за изпълнението на нашия мандат - поддържане на ценова стабилност. Работата им е от решаващо значение за благосъстоянието на европейските граждани.

През последните 25 години приветствахме в еврозоната девет нови държави и така броят на членките нарасна от 11 на 20. Поехме и нови задачи, включително надзора над европейските банки. Днес еврото е втората по значимост валута в международната парична система след щатския долар.

Преминахме и през трудни времена. Но както в периоди на икономически подем, така и в моменти на спад, под ръководството на моите предшественици Вим Дуйзенберг, Жан-Клод Трише и Марио Драги, ЕЦБ винаги е била съсредоточена върху изграждането на по-силна основа за бъдещето на Европа посредством изпълнението на нашия мандат.

Пандемията и неоправданата война на Русия срещу Украйна показаха, че стабилността не може да се приема за даденост. А засилване на геополитическите съперничества може да означава нарастваща неустойчивост на световната икономика занапред. В този свят на несигурност ЕЦБ е и ще продължи да бъде надеждна котва за стабилността.

Показали сме, че можем да действаме и да се приспособяваме бързо, дори когато сме изправени пред най-сериозни предизвикателства. Само няколко месеца след като заех поста председател на ЕЦБ, реагирахме бързо на пандемията с комплекс от мерки в помощ на икономиката на еврозоната в най-тежкия период, избягвайки рисковете от дефлация.

Днес действаме със същата решимост за понижаване на инфлацията. След години на много ниски стойности сега тя е прекомерно висока и се очертава да се задържи така твърде дълго. Това отслабва стойността на парите, намалява покупателната способност и вреди на гражданите и предприятията в цялата еврозона, особено на най-уязвимите членове на нашето общество.

Но ние ще я върнем на целевото равнище от 2 процента в средносрочен план. Затова повишихме с рекорден темп лихвените проценти и затова ще ги доведем до достатъчно рестриктивно равнище и ще ги задържим на него толкова дълго, колкото е необходимо – за да върнем своевременно инфлацията към целта.

Както ни напомнят неотдавнашните събития в банковия сектор, солидната банкова система подпомага изпълнението на задачата на паричната политика. Финансовата стабилност е предпоставка за ценовата стабилност и обратно. От 2014 г. насам, след като поехме осъществяването на банковия надзор, работим за поддържането на солидно състояние на банките в еврозоната. Банковият надзор, председателстван от Андреа Енрия, ще продължи усилията ни да гарантираме добра капитализация на банките и тяхната устойчивост на променящите се условия, за да могат те да продължат да предоставят кредити на предприятията и домакинствата.

През изминалия четвърт век паричният ни съюз е бил многократно подлаган на изпитания. Изправяли сме се пред кризи, които можеха да ни разрушат, като голямата финансова криза, кризата с държавните дългове и пандемията. Но всеки път излизахме от тези кризи по-силни. Сега трябва да градим върху тази вътрешна сила.

В свят, който става все по-непредсказуем, Европа може да стимулира устойчивостта по две линии. Посредством интеграция на капиталовите пазари тя може да улесни по-успешно инвестициите в екологосъобразни дейности и в цифрови технологии, които имат решаващо значение като двигател на бъдещия растеж. А посредством завършване на банковия съюз можем да гарантираме, че банковият сектор ще допринася за отслабване на рисковете при бъдещи кризи, а не за усилването им.

По думите на бившия председател на Европейския парламент Симон Вейл, "нужна ни е Европа, способна на солидарност, независимост и сътрудничество". Това описва добре какво представлява еврото. В крайна сметка, то е нещо повече от парична единица. Еврото е най-силната форма на европейска интеграция, то символизира обединена Европа на сътрудничеството, която защитава и носи ползи на всички свои граждани.

А ЕЦБ винаги ще бъде в челната линия на това усилие.