България трябва да намали зависимостта си от изкопаемите горива и да започне бързото прилагане на механизма REPowerEU, като финализира съответната глава в своя национален план за възстановяване и устойчивост.

Това се съдържа в препоръките на Европейската комисия, които са част от пролетния пакет на Европейския семестър. Въз основа на тях Съветът на ЕС трябва да отправи препоръки за програмите за реформи и за сближаване у нас за тази година.

Страната ни трябва да ги изпълни през 2023 и 2024 г.

До края на годината България трябва да прекрати мерките в подкрепа на енергетиката, които са в сила. Спестените в резултат средства трябва да бъдат пренасочени за намаляване на бюджетния дефицит. В случай, че при увеличаване на цените на възобновяемата енергия пак има нужда от подкрепа, трябва да бъде гарантирано, че мерките са насочени за защита на уязвимите домакинства и компании, че са финансово поносими и че запазват инициативите за пестене на енергия.

Необходимо е гарантирането на разумна финансова политика, най-вече чрез ограничаване на номиналното увеличение на национално финансираните нетни първостепенни разходи до не повече от 4,6 на сто през 2024 г.

Страната ни трябва да запази националното финансиране на публичните инвестиции и да гарантира ефективното усвояване на безвъзмездните заеми по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и други европейски фондове, за да бъде постигната разумна средносрочна фискална позиция.

ЕК препоръчва също България да гарантира ефективна структура на управление и за засили административния капацитет с цел бързо и успешно прилагане на националния план за възстановяване и устойчивост. Необходимо е бързо финализиране на главата за механизма REPowerEU с оглед бързото започване на неговото прилагане. Нужно е бързо прилагане на програмите по кохезионната политика.

България трябва също така да намали зависимостта си от изкопаеми горива и да ускори прехода към чиста енергия чрез по-бързо разгръщане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Същевременно трябва да бъде увеличен капацитетът на хранилищата с цел по-голяма гъвкавост на енергийната система. Брюксел съветва за засилим инфраструктура на газовата мрежа и да подобрим управлението й чрез свързаност и въвеждане на „умни“ елементи в мрежата. Трябва да продължат усилията за повече взаимна свързаност със съседните страни.

За да бъде насърчена енергийната ефективност, е необходимо ускоряване на реновирането на сградите и справяне с енергийната бедност. От Комисията препоръчват насърчаване на нови решения в сферата на топлофикацията и устойчивия градски транспорт, както и ускорено развитие на железопътната структура.

Накрая ЕК отправя препоръка за осигуряване и придобиване на умения, необходими за зеления преход.

В съпътстваща оценка на Комисията се отбелязва, че България е сред 15-те страни членки на ЕС, които не са изпълнили изискванията за дефицита.

При средносрочното състояние на бюджета, включително инвестициите, държавният дефицит се е увеличил от 3,8 на сто от БВП през 2020 г., на 3,9 на сто през 2021 г., преди да се понижи до 2,8 на сто миналата година. Предвижда се той да бъде 4,8 на сто от БВП през тази и следващата година.

Държавните инвестиции намаляха от 3,3 на сто през 2020 г. до 2,6 на сто от БВП през 2021 г., преди да се увеличат до 3 процента миналата година и да надминат държавния дефицит през 2022 г. Според оценките на ЕК фискалната позиция през 2022 г. е била според препоръките на Съвета на ЕС.

В документа се пояснява, че българските власти водят разговори по проектобюджета за тази година, като водещите парламентарни партии вече открито са изразили намерение да намалят дефицита до 3 на сто от БВП тази година.