Почти пет месеца след трусовете в Турция, убили над 50 хил. души, и години след началото на тежката инфлация, която обезцени лирата близо 4 пъти, Реджеп Тайип Ердоган отново е президент. За пръв път след балотаж, но все пак със солидна преднина от 2,2 млн. гласа.

Как се случи това? Просто грешка на социолозите ли е фактът, че преди 15 дни Кълъчдароглу водеше в изследванията? Свободни ли са наистина изборите в съседна Турция?

Какво направи Ердоган преди изборите

Първата задача на всеки кандидат-диктатор е овладяването на основните регулатори и съдебните институции - и този процес тече плавно и сигурно още от влизането му в националната политика в началото на века. Днес съдилища, полиция, прокуратура, и дори местната ЦИК са под контрола на управляващата Партия за справедливост и развитие. Това бе демонстрирано на последния вот за кмет на Истанбул, когато Ердоган успешно оспори гласуването с нелепи доводи - за късмет на истанбулци, те избраха с още повече гласове кандидата на опозицията Екрем Имамоглу на втори тур.

Следващата стъпка е ограничаването на свободните медии - нещо, с което турският президент се зае още преди години. Мнозинството турски медии са под контрола на негови симпатизанти от години.

През годините множество журналисти бяха арестувани, гонени, обявявани за терористи. Самият Ердоган до момента е водил буквално хиляди дела за обида срещу медии.

През 2018 г. една от малкото останали полу-независими медийни групи - "Доган Медия Груп" - бе атакувана безжалостно от държавните институции със серия от проверки, завършили с обвинения в укриване на данъци. В крайна сметка собствениците на групата, контролираща вестниците "Хюриет", "Поста" и тв канала CNN Turk, бяха принудени да я продадат - на проправителствен конгломерат. Днес повечето свободни европейски и американски медии нямат пълноценни свои офиси в Турция. Страната е рекордьор по осъдени на затвор журналисти.

Това води до пълен контрол дори на медийното време на политиците. По време на предизборната кампания през април, Ердоган е получил 32 часа ефирно време, а Кемал Кълъчдароглу - едва 32 минути.

Финалната стъпка е овладяването на социалните мрежи - нещо, което е предизвикателство дори за най-авторитарните лидери. В това отношение Ердоган е сравним с диктатори като Владимир Путин и Си Цзинпин, и упражнява тези си възможности от години. Twitter бе за кратко напълно блокиран, после възстановен, същата съдба през годините са имали Facebook, YouTube и други платформи.

Няколко дни преди балотажа турският регулатор директно нареди на Twitter да блокира профилите на ключови фигури от опозицията. Радетелят за свобода на словото Илон Мъск всъщност отговаря положително на много повече искания за блокиране от авторитарни правителства от предишните собственици на платформата. 

Блокирана бе и местната, изключително популярна и свободна социална мрежа "Екши Сьозлюк" - ден преди балотажа.

Манипулации в деня на изборите

За разлика от нас, турците са изключително активни политически и през последните десетилетия имат силно изградена демократична култура - редовно гласуващ е над 80% от електората, а на този вот гласуващите достигнаха 87% на първия тур.

Опозицията в страната е разработила и множество системи за наблюдение на вота, които имат за цел да гарантират правилното броене и липсата на манипулации. Почти всяка от основните партии има свои представители в секциите, плюс своя система за качване на протоколи и паралелно преброяване.

Въпреки всичко това и принципната вяра на турците в изборния процес, сигналите за манипулации са много и сериозни.

В социалните мрежи се появиха множество видеа на членове на комисии, които подпечатват (в Турция се гласува с печат, не с химикалка) една след друга десетки бюлетини за Ердоган.

В по-отдалечените места има и множество сигнали за мъже, допуснати да гласуват вместо жените си - нещо, което се счита за нормално в някои общности.

Зелената лява партия съобщи за абсурден трик - над две хиляди нейни избиратели в Газиантеп са регистрирани като членове на изборната комисия от "Патриотичната партия", един от съюзниците на Ердоган, което ги е спряло да гласуват. Според местната ЦИК това не е повод за повтаряне на вота.

Друг популярен трик в много секции е да се сложи точка в кръгчето на Ердоган на бюлетините преди изборния ден - така ако гласуващият подпечата неговото име, вотът е валиден, ако отбележи Кълъчдароглу, бюлетината става невалидна заради мастило и в двете кръгчета. 

Над 1 милион бяха невалидните бюлетини в първия тур (или 1,86% от вота). Забележително по-малко във втория - 683 хил., но пак 1,27% от гласувалите са останали без валиден глас.

В множество секции и на балотажа, и на първия тур е имало сблъсъци между симпатизанти на Ердоган и опозицията. В един от случаите жени възразяват срещу изборни манипулации, което предизвиква бой между десетки мъже, и води до намеса на полицията с палки и люти спрейове. Сигнали за подобни случки имаше и от Адана, Адъяман и Шанлъурфа.

Полицията и жандармерията активно подкрепяха Ердоган и в двата дни на гласуване - като първо пускат своя вот в негова подкрепа публично в социалните мрежи, а след това отиват пред секциите, с цел да сплашат симпатизантите на опозицията. А на някои места дори влизат с възрастни хора в стаичките за гласуване - уж за да им помагат.