Служебното правителство на Гълъб Донев най-накрая направи предложение на удължаване на текстовете на закона за бюджета и след 10 юни, когато изтича действието на сегашното удължаване. Ако на 11 юни държавата не е приела допълненията, тя ще спре да се разплаща по редица системи. 

Всъщност интересното е, че правителството предложи във вторник не един, а два проекта на вниманието на депутатите. Първият вариант предлага "определяна на допълнителен срок за събиране на приходи и разходи", което би дало възможност държавата да продължи да работи, но без да се извършват допълнителни процедури като тегленето на дълг и предвидените увеличения на социални плащания, например. 

В този вариант остава заложеното увеличение на пенсиите. На практика текстовете предлагат да се върви по приходна и разходната политика такива, каквито са разписани и в момента и правителството няма да може да харчи повече от тези за същия период на миналата година. Разбира се, с изключение на вече приетите промени. 

Вторият проект е удължаване на удължаването, което е съмнително от гледна точка на Закона за публичните финанси, защото на практика ще го наруши. С това решение, ако бъде прието от депутатите, Министерски съвет ще определи нов срок за събиране на приходи и харчене на разходи, като тук са включени и допълнителни социални харчове. Тук също няма вариант за нов дълг, който очевидно ще трябва да бъде разписан в чисто нов проект на закон, който да се изготви от това или ново народно събрание до края на годината. 

Без дълг ще трябва да се използва целия фискален резерв за покриване на дефицита. Тук е втората интересна част от второто предложение - дава се възможност на правителството да използва по-голямата част от сега блокираните по предложение на ГЕРБ от миналия парлмент пари от Фискалния резерв. Така вместо 200-та млн. лв., които в момента са на разположение на Министерство на финансите, то ще разполага с няколко милиарда лева. 

Ако това не се направи, при положение, че няма нов бюджет и възможност за нов дълг, от МФ смятат, че има риск "от настъпване на временен ликвиден риск и невъзможност за обслужване на плащания". 

Както обикновено се прави в такива ситуации - и двата проекта на правителството предвиждат, че първите и гарантирани плащания ще са тези по държавния дълг, заради риска, ако те не се покриват, страната да изпадне в дефолт. Следват пенсиите, заплатите и всичко друго по веригата. 

Рано сутринта в сряда, на заседанието на Министерски съвет, пък премиерът Донев обясни действията на правителството така: 

"Тъй като работата по законопроектите за Държавния бюджет на Република България за 2023 година и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса се оказа "в хладилника", се наложи служебното правителство да предложи на Народното събрание следващ вариант за решение, който да даде възможност в малкото време, което остава до изтичането на действието на Удължителния закон за бюджета, да се гарантира функционирането на обществените системи. С продължението на продължението на Закона за бюджета ще се осигурят плащанията от държавата към хората до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година“. 

Очаквано - най-накрая процедурата ще задействат и депутатите като в сряда сутрин на сайта на парламента се появи и програмата на Комисията по бюджет и финанси - водещата в бюджетна процедура, която още утре ще заседава по темата. 

Чисто технически депутатите могат  да приемат удължаване на удължаването за 10 дни, макар че е ясно, че ще трябва да препускат през текстовете и са възможни грешки. За приемането на нов бюджет обаче време няма, след като бюджетна комисия не е заседавала по темата нито един път от своето конституиране по същество. Единствено до момента е имало заседание на т.нар. Тристранка - правителство, работодатели и синдикати, където текстовете за нов бюджет, изготвени от правителството бяха на практика отхвърлени. Това отхвърляне обаче няма юридическа тежест в Народното събрание.