България и Румъния искат допълнителна финансова подкрепа за своето млекопроизводство заради спада в изкупните цени на млякото, съобщи днес министърът на земеделието Десислава Танева. Според Европейската комисия досегашните статистически данни не говорят за криза в сектора, която да налага намеса от бюджета на ЕС.

 Финансовата подкрепа от него за подотрасъла досега е предимно за производството на сухо мляко и масло.

"България не произвежда сухо мляко, масло - в много малки количества и прилаганите досега мерки от Еврокомисията на практика не оказват влияние в подкрепа на млечните животновъди в България", каза тя пред журналисти в Брюксел след Съвет на министрите на земеделието на 28-те.

"Положителното е, че ако на предишния съвет през декември бяхме сами в позицията си, че има криза в млечния сектор, на днешното заседание на Съвета на министрите почти нямаше страна, която да изкаже обратно мнение", добави Танева. "А вече шест страни са ни подкрепили в относно предложените от нас мерки, които следва да се приложат за подкрепа на фермерите в тази ситуация".

Танева каза, че мерките могат да включват частно складиране както и пряка финансова подкрепа, каквато иска България.

Комисарят по земеделието Фил Хоган е представил пред министрите статистически данни за пазарите на млякото и млечните продукти, на плодовете и зеленчуците и на свинското месо. 

Състоянието на всички тези пазари в ЕС е засегнато от руското ембарго върху вноса на европейски земеделски продукти и храни, което е в сила от миналото лято. Макар България да е имала много по-малък износ за Русия в сравнение с други държави-членки, вътрешният ни пазар също е засегнат от натрупващите се у тях излишъци и по-високите субсидии получавани от техните производители. Те им позволяват да предлагат продуктите си на отворения европейски пазар, включително и у нас, по-евтино от българските стопани. 

Днес българските земеделци получават около 85 на сто от средната евросубсидия на единица площ, догодина трябва да получават 90 на сто от нея, каза Танева.

"Кризата у нас не е толкова заради обем износ, а вследствие на излишъка, който се появява в големите европейски страни - свинско месо в Дания, мляко и млечни продукти в Германия, Франция, Холандия, плодове и зеленчуци навсякъде", каза тя. "При нас продуктът с най-голям износ за Русия преди ембаргото, това са черешите".

Кризата на пазара на млякото, каквато България смята че има, се дължи на два фактора: Руското ембарго и отпадането от 1 април 2015 година на квотите за производство на мляко, които досега задържаха производството му, за да се поддържат цените, каза Танева. 

Насищането на пазара е довело до спад на ценaтa на суровото мляко у нас с 14 процетни пункта от януари до ноември миналата година, посочи тя. С по-малък процент да паднали цените на кравето, овчето сирене и кашкавала при производителите.

Това намалява техните и на фермерите приходи съчетано с ограничаването на продажбите от навлизащи на българския пазар на млечни продукти с по-конкурентни цени от други страни на ЕС.

"Докато за отпадането на квотите се знаеше, то руското ембарго не беше планирано", каза Танева. 

Слеващият Съвет на министрите на земеделието, който ще разглежда пазара на мляко, е през март. Тогава България ще предостави статистика за цените на млякото и млечните продукти след ноеври 2014 година. Информацията от браншовите организации показва, че те продължават да спадат, добави тя.