“Лудогорец” е шампион за 12-и пореден път и това е рутина за хората, които следят българския футбол. От първата титла на “орлите” се родиха деца, станаха тийнейджъри и още не са видели друг отбор да завърши като №1 в Първа лига (“А” група).

Все пак този сезон се различава от предишните десетина. Само в първите две години на доминацията на “орлите” имаше интрига до самия край - и сега бе така.

Снощи станахме свидетели на нещо, което не се вижда всеки ден: да победиш един от двата си големи съперника, при това историческия, но да плачеш в края, а той да се радва. Защото отново не си съумял да детронираш другия си опонент, този, появил се на футболната карта преди малко повече от десетилетие като от нищото.

ЦСКА-София не успя отново, а беше близо като в трилър. Приближи се, докосна купата, но “Лудогорец” я отнесе с финален спринт и фотофиниш.

Сега на “Българска армия” много говорят за феърплея на другите, но сами са си виновни. Те имаха не един, а няколко мачбола (стана модерна тази лексика, най-вече от тениса) и просто не ги реализираха.

Можеха да се решили всичко доста преди края, но стига само да погледнем към последните мачове. Първо, ЦСКА-София наивно изпусна “Лудогорец” у дома в последния им сблъсък от първата фаза (0:1). Тимът изигра прилично първо полувреме, в което имаше златна възможност да вкара, като шансът да спечели беше огромен - предвид това, че двубоят бе доста затворен и преминал под знака на битка и взаимно рушене.

“Червените” загубиха с гол след почивката, а някои фенски прояви, предизвикали прекъсването, не им помогнаха, а навредиха. Тогава бе изтърван първият влак.

Няма как да подминем и мача с “Левски”, в който претендентът не създаде нито една голова възможност, че и извади късмет с пропуснатата дузпа от Ивелин Попов. Както ще стане дума и по-долу, а то си е пределно ясно, ако ще ставаш първи, трябва да побеждаваш преките си конкуренти, само с “хиксове” (като максимум) не става.

Трето, стигаме до мача в Разград, в който ЦСКА-София си осигури обрат, но не успя да го затвори (2:2). И най-вече - домакинството срещу ЦСКА 1948 (1:1), изиграно безумно от състава на Саша Илич. Още дълго ще се говори за пропуснатата дузпа от Иван Турицов, но това е най-малката беда. Класен отбор, който знае какво иска и как да си “вземе своето”, ще реши спора по-рано.

Без чисто голово положение и недостатъчно удари към и във вратата, домакините стигнаха до попадение и дузпа и въпреки това можеха да спечелят. Не стана, просто защото има някаква логика. Не е вярно, че футболът е нелогична игра, това е клише - от онези с неправилна употреба. Напротив - футболът е логична игра, която те възнаграждава или наказва. И в живота е същото.

Една сентенция казва, че победителите не ги съдят. ЦСКА-София просто не стигна дотам да е победител и да не трябва да се обяснява дали “заслужава”, или “не заслужава”, понеже не е победил “Лудогорец”. И “Левски” до вчера. Щом си първи, значи си събрал повече точки от другите, бил си по-постоянен, “взел си своето”.

Друг е въпросът, че в България и това е размито, защото на хегемона от последните над 10 години се помага - от държавата, от БФС, от съдиите, от други отбори в Първа лига, излизащи с юноши…

И въпреки всичко това, ЦСКА-София имаше изключителен шанс, който пропусна и може да се сърди единствено на себе си.

Не стигна класа. Тази вълшебна думичка, която употребяваме, за да определим възможности. Не малко специалисти се обединиха около мнението, че нивото (класата) на “Лудогорец” е паднало, а не толкова това на ЦСКА-София се е вдигнало, оттам и този непредсказуем финал. Това до голяма степен е вярно.

Покрай финала за Купата на ФА в Англия между “Манчестър Сити” и “Манчестър Юнайтед” (2:1), експерти на Острова смело заявиха, че нито един от стартовите 11 на “червените дяволи” не може да е титуляр при “гражданите”.

Това е спорно, но ако пренесем тази уравновиловка в нашата Първа лига, със сигурност нито един от ЦСКА-София не би започнал в “Лудогорец”, като може да стои въпросителна единствено за Тобиас Хайнц.

Понякога е интересно да се четат мнения на феновете на ЦСКА-София в социалните мрежи, като този път те бяха доста поляризирани. Някои са самокритични и това е добре. Те казват, че този отбор не е заслужил, именно защото нито веднъж не е победил “Лудогорец” през сезона, а накрая успехът срещу “Левски” се е оказал само за престиж и статистика.

Други изказват тезата, че рекордният в последните години за отбора брой точки е достатъчен атестат и че "подпомаганият “Лудогорец” с нищо не е заслужил повече.

Едно е сигурно: малцина са тези, които изпитват удоволствие от облика на “червените” и тук някъде е заровен ключът. Най-общо и запалянковски казано, ЦСКА-София не играе нищо. Това дори не е “директният” стил, изповядван от повечето треньори на Армията в ерата на Гриша Ганчев - без Стамен Белчев и Любослав Пенев.

Важи добре познатият лаф “отпред играем за 0:0, отзад каквото стане”. Топката се рита надълго и нависоко, търси се печелене за първа и втора топка, статични положения, разбърквания в наказателното поле на съперника… Доста мачове бяха спечелени с “едно на мъка” и с въпросния стил.

До вчера Саша Илич отнесе много критики и цялата вина за горното. Истината е по-различна. Вижте техническите възможности на футболистите и ще си дадете много по-реалистична преценка. Най-вече на халфовете, но съвременният футбол изисква дори вратарят да има базови умения в краката. ЦСКА-София не разполага с халфове (и не само) дори за лошо копие на “тики-така”, а загуби и скоростта си в атака, откакто Георги Йомов излезе от строя заради допинг.

Когато вземаш футболисти с изтекли договори или такива, които струват малко, получаваш това - ниска, лимитирана класа. От другата страна дори резервите в “Лудогорец” са по-добри, съответно с повече арсенал да решават равностойни и “наточени” мачове.

Предвид всичко това, на работата на Саша Илич трябва да се даде добра оценка и, стига той да иска, шанс да продължи поне още една година. Той до голяма степен успя да сплоти разделен и раздирян от интриги тим и да извлече от него резултати, които са близки до максимума при тези възможности на футболистите. С всичките му грешки.

Сърбинът е 17-ият (!) треньор в Борисовата градина от 2015 г. насам, като в сметката влизат и временните. И първият след Христо Янев във В група, който започва и завършва сезон. За седем години бяха по 2-3 на кампания и това не доведе до нищо, освен до пълен хаос и липса на градеж.

Другото, което трябва да направят шефовете на клуба (освен стадион), е да поразвържат кесията за поне един малко по-класен футболист във всяка линия.

Ако горното се случи, като начало задържането на треньора и подкрепата му, ЦСКА-София ще покаже развитие. А такова все пак видяхме и обичащите клуба би трябвало да погледнат по-ведро, независимо от горчилката.

Какво имахме само преди година? По-ранен провал в първенството, абсолютно бездушие и безобразно - като игра, загубен финал за Купата срещу “Левски”, фенове, бойкотиращи отбора и винящи собственика, че е “полегнал” на “сините”, расизъм към играчи в червено, безпътица за стадиона…

Ако започнем от последното, 12 месеца по-късно не е така. Стига новото управление на държавата да не реши по някаква причина да прави спънки, скоро ще има първа копка за новия стадион. Публиката се завърна, а при добра селекция следващият сезон може да е по-успешен.

"Лудогорец" продължи да пада свободно и този сезон, но ЦСКА-София не може да разчита на това. Трябва да се промени още, за да започне по-често да го побеждава. Така е много по-сигурно, че ще го детронира.