Страните членки (Съветът) на ЕС се споразумяха за реформиране на общата система за предоставяне на убежище.

Това стана на Съвет „Вътрешни работи“ в Люксембург.

Решението бе взето с квалифицирано мнозинство. България гласува „въздържал се“.

„Няма как да сме ангажирани самостоятелно в охраната на държавната граница, която е и европейска. Няма как да бъдем оставени сами да решаваме този проблем. Търсим общ подход за решение на проблема, по-сериозна и гарантирана подкрепа от всички страни членки. Затова решението ни е такова“, обясни пред български журналисти още преди гласуването вътрешният министър Калин Стоянов.

И понеже не е необходимо единодушие, страната ни не е в състояние да постави като условие одобрението си за реформата в замяна на приемане в Шенген. Въпросът за зоната за свободно движение също бе обсъден на Съвета.

Решението проправя пътя за разговори с Европейския парламент. Целта е реформата да бъде приета преди европейските избори през юни 2024 г.

Държавите постигнаха споразумение по двата раздела на реформата на миграционната политика.

Реформата предвижда система за солидарност между страните членки при поемането на грижата за бежанците и ускорена процедура при разглеждане на молбите за предоставяне на убежище на някои мигранти на границите.

• Въвежда се задължителна, но гъвкава солидарност в ЕС при поемането на грижите за кандидатите за убежище. Страните членки ще бъдат задължени да приемат известен брой от тези кандидати, пристигнали в такава от тях, която е подложена на миграционен натиск. Държавите членки, които откажат да приемат известен брой мигранти, ще трябва да подпомогнат финансово подложената на натиск страна. Финансовата компенсация ще бъде по 20 000 евро за всеки кандидат за убежище, който не е бил пренасочен от страната под миграционен натиск в друга страна членка. Този компромис е опит за постигане на на баланс. От едната страна са  средиземноморските страни, в които първо пристигат мигранти, искащи да бъдат пренастанени автоматично в други страни членки. От другата страна са държави като Унгария и Полша, които отказват да им бъде налагано да приемат кандидати за убежище.

• Същевременно страните от ЕС се задължават да приложат ускорена процедура от най-много 12 седмици за разглеждане на молбите за убежище в центрове, разположени на границите. Това ще важи за кандидатите, които статистически имат най-малко шансове да получат бежански статут. Целта е да се улесни изпращането обратно на тези мигранти в страните на произход и страните на транзитиране. Ускорената процедура заменя Дъблинския регламент, според който отговорна за обратното изпращане е тази страна, на чиято територия е влязъл кандидатът.

Наложи се изготвянето на нов компромисен текст. Това стана, след като няколко страни членки начело с Италия и Гърция се противопоставиха на предложенията. Средиземноморските страни, сред които са също така Португалия, Испания, Франция и Кипър са първите, в които огромна част от мигрантите влизат в ЕС.