Като важна стъпка Европейският съюз (ЕС) и Съединените щати обявиха намерението си да изготвят доброволен кодекс за поведение в областта на изкуствения интелект (ИИ) в рамките на следващите седмици. Западните партньори изразиха чувство за неотложност да се обърне внимание на бързото развитие на технологията на ИИ, особено в светлината на нарастващото влияние на Китай в тази област, предаде специализираното издание за ИИ “City Life”. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън, след обсъждания с представители на ЕС в Люлео, Швеция, подчерта необходимостта от бързи действия и изтъкна, че кодексът ще бъде отворен за всички държави със сходно мислене.

За постигането на тази цел експертите от ЕС и САЩ ще си сътрудничат по отношение на стандартите за ИИ, инструментите за надежден ИИ и управлението на риска. ЕС е в челните редици на разработването на разпоредби за ИИ, включително разпоредби за забрана на биометричното наблюдение и осигуряване на човешки контрол. Тези разпоредби обаче не се очаква да влязат в сила преди 2025 г. Западните сили са загрижени, че Китай, с неговите нарастващи умения и готовност да изнася ИИ в авторитарни държави, може да установи глобални стандарти без единството на Запада.

Липата на единство в ЕС за това какъв тип политика трябва да води съюзът по отношение на регулациите на ИИ пролича най-ярко през последните седмици от действията на двама висши служители на Европейската комисия в областта на цифровите технологии – Маргарете Вестагер, датчанка, чиято позиция е емблематична за политиката на пазарен либерализъм на ЕС, и Тиери Бретон, французин, олицетворяващ централистката политика на съюза, поддържана най-вече от Франция. Двамата са в публична конфронтация за това кой отговаря за ограничаването на изкуствения интелект, информира „Политико“. 

Сблъсъкът доби завършен вид този понеделник, когато Вестагер - изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия и председател на комисията „Европа, подготвена за цифрова ера“ и Бретон - комисарят по вътрешния пазар проведоха брифинги по повод на своите сходни усилия: създаването на доброволни кодекси за практики в областта на изкуствения интелект, които да подтикнат компаниите и другите западни правителства да последват примера на Европа.

За Лагера Бретон това е така нареченият Пакт за изкуствен интелект - усилие за привеждане в действие на части от Закона за изкуствения интелект на ЕС. Това широкообхватно законодателство ще забрани някои случаи на използване на изкуствен интелект, ще ограничи някои "високорискови" приложения и ще наложи строги проверки на начина, по който Гугъл, Майкрософт и други разработват нововъзникващите технологии. Има една пречка - той няма да влезе в сила поне още две години.

За Вестагер и нейните привърженици става въпрос за доброволен кодекс за поведение, насочен към генеративния ИИ като ChatGPT, който тя иска да разработи съвместно със САЩ, за да предложи набор от насоки на други западни правителства на планираната през есента среща между групата на водещите западни демокрации Г-7.

И двете звучат доста сходно. Но Пактът за изкуствен интелект на Бретон е насочен към необвързващи правила само за Европа, основани на предстоящия Закон за изкуствения интелект. За разлика от него, Вестагер иска Комисията да съсредоточи енергията си върху създаването на глобални правила, отказвайки се от мисленето, ориентирано към ЕС, за да разшири обхвата на Брюксел извън неговите граници.

Според Вестагер проектът на доброволен кодекс за поведение за генеративния изкуствен интелект може да бъде изготвен "в рамките на следващите седмици", а окончателното предложение за подписване от индустрията - "много, много скоро", предаде Ройтерс. 

"Всички знаят, че това е следващото мощно нещо. Така че през следващите седмици ще придвижим напред проект на кодекс за поведение в областта на изкуствения интелект", каза тя миналата седмица на последната среща на върха на Съвета за търговия и технологии ЕС-САЩ в Люлео, Швеция, и добави, че се надява "много, много скоро" да има окончателно предложение, което компаниите да могат да подпишат.

"Това е предварително [за Закона за ИИ], защото вероятно за някои от тях ще трябва да се подготвят", каза Бретон пред „Политико“ на същата среща, като представи своя Пакт за ИИ като начин Европа да изпревари потенциалните вреди, причинени от изкуствения интелект.

"Кодексът за поведение е това, което се случва, защото, доколкото разбрах, идеята за Пакта за изкуствен интелект е нещо, което ще се случи, след като има политическо споразумение [в институциите на ЕС] по Закона за изкуствения интелект", каза Вестагер на същото събитие, което се провежда два пъти годишно между политици от Брюксел и Вашингтон и на което датчанката представи своя Кодекс за поведение в областта на изкуствения интелект на Джина Раймондо, министър на търговията на САЩ.

"Няма да се изненадате, ако ви кажа, че смятам, че конкуренцията е нещо хубаво. Тя държи всички нащрек, за да направят най-доброто, което могат", каза Вестагер, когато бе запитана за плановете на Бретон на брифинга в понеделник. "Също така трябва да сме наясно с работата, която трябва да вършим, със задачите, които ни се възлагат - а на мен ми се възлага задачата за последващи действия след срещата на Г-7."

Вестагер и Бретон неведнъж са се сблъсквали по различни въпроси - от усилията за обновяване на цифровата конкуренция в ЕС до правилата, които да помогнат на европейските производители на чипове и доставчици на облачни изчисления да се конкурират на световната сцена, както и по преработените закони на блока за социалните медии - за това кой наистина отговаря за европейската цифрова програма.

Датчанката, която някога беше безспорният авторитет на цифровите правила, се оказа все по-встрани, след като по-централизираният правителствен подход към цифровия надзор, предпочитан от Франция, набра сила. Бретон, бивш главен изпълнителен директор в областта на телекомуникациите и киберсигурността с тесни връзки с Париж, се възползва от промяната на вятъра в Брюксел, за да се представи като истинския ръководител на Европа в областта на цифровите технологии пред Вестагер, която номинално е негов началник.

"Аз съм изпълнителят", каза той в Швеция, заобиколен от висши помощници, докато излагаше визията си за своите предложения за изкуствен интелект. "Моята работа е да се уверя, че всеки, който иска да влезе на вътрешния пазар, разбира нашите правила…Аз отговарям за това“. 

В понеделник Вестагер и Бретон представиха на Брюксел своите предложения, които все още са в начална фаза.

И двамата проведоха брифинги за пресата, за да покажат защо всеки един от тях е правилният човек, който да разшири обхвата на цифровите правила на Брюксел за изкуствения интелект, особено когато става въпрос за т.нар. генеративни услуги с изкуствен интелект като ChatGPT на OpenAI и Bard на Гугъл. 

Според Вестагер основният фокус на кодекса за поведение трябва да бъде генеративният изкуствен интелект.

Бретон от своя страна описа Пакта за ИИ като доброволно "предверие", което помага на компаниите, работещи с ИИ, да спазват принципа на Закона за ИИ между момента на одобряване на правилника, което се очаква да стане в края на 2023 г., и влизането му в сила, което може да стане чак през 2026 г.

"Пактът за ИИ ще бъде напълно съгласуван със съзаконодателите", каза Бретон. Подписалите го страни следва да се ангажират да спазват правилата, съдържащи се в окончателния текст на акта, например относно забранените и високорисковите употреби на ИИ.

Бретон дори намери думи да похвали паралелните усилия за "международен контакт" на Вестагер, но намекна, че те не са много повече от хубаво пожелание. "Това, разбира се, е върхът на айсберга от това, което правим за Закона за ИИ и Пакта за ИИ."

Вестагер и Бретон обявиха своето отделно лидерство в областта на ИИ по време на срещи с депутати от ЕС, американски официални лица и главни изпълнителни директори на фирми като OpenAI, създател на ChatGPT, и Google.

Това започна след срещата на Г-7 през април между министрите на цифровите технологии на страните, към която Вестагер, представляваща Комисията, се присъедини, за да обсъди как всички страни могат да се справят по-добре с успокояването на обществените опасения относно ИИ. След завръщането си в Брюксел, Бретон бързо обяви своя Пакт за ИИ, само няколко минути след срещата си с главния изпълнителен директор на Гугъл Сундар Пичай. Вестагер последва отделната си среща с шефовете на същата компания с бързо съобщение, че ще обсъди какво да се прави при срещата си с американските си колеги в Люлео.

Когато и двамата пристигнаха поотделно на срещата на върха в Швеция миналата седмица, те горяха от нетърпение да защитят своите каузи. В разговор с репортери след събитието Вестагер изтъкна необходимостта от глобален отговор на изкуствения интелект, и сега тя и други лидери от Г-7 са се заели с този въпрос. Вместо това Бретон се съсредоточи върху удвояването на собствените усилия на Европа, като предложи на други държави, които са готови да последват примера на съюза, да се присъединят към неговата законодателна политика. 

"Демокрацията трябва да покаже, че сме толкова бързи, колкото и технологиите", призова датският политик. "Ако други искат да се вдъхновят, разбира се, те са добре дошли", каза Бретон по отношение на други правителства, които следват неговия пример с Пакта за изкуствен интелект.

Спорът е свързан със съперничещи си стратегии за Европа в областта на цифровите технологии - сблъсък, който рискува да подкопае лидерството на блока, тъй като международните съюзници се питат кой наистина командва. Тъй като САЩ подкрепят стратегия за ИИ, ръководена от бизнеса, а Китай се стреми към по-голям контрол върху нововъзникващата технология, неспособността на Брюксел да говори с един глас по темата може да постави блока зад неговите геополитически съперници.

Преобладаващото в момента мнение в Брюксел, олицетворявано от Бретон, е, че наръчникът с правила на ЕС трябва да облагодетелства европейските компании пред останалите. Неговият Пакт за изкуствен интелект има за цел да накара технологичните гиганти доброволно да се присъединят към предстоящите правила за изкуствен интелект на блока. Французинът се представя за "решаващ фактор" за това как ще се прилагат тези стандарти - и предполага, че единствено Европа трябва да бъде приоритет.

Вестагер възприема глобална гледна точка, като е по-склонна да позволи на международните компании да процъфтяват, стига да играят по същите либерални пазарни правила като европейските си конкуренти. За нейния доброволен кодекс за поведение в областта на изкуствения интелект са известни малко подробности, ако изобщо има такива. Понастоящем планът се състои от информационна бележка от две страници, която тя лично предаде на американски служители миналата седмица. Но тя вероятно ще създаде предпазни огради около технологията, включително по-голяма прозрачност за това как се разработват моделите на ИИ.

"Това е европейско нещо. Това е глобално нещо", каза Вестагер, когато беше попитана каква е разликата между нейните предложения и тези на Бретон.

Има значение кой от двата подхода ще надделее. Европа се надява да завърши своя Закон за ИИ до края на годината, като правилата ще влязат в сила вероятно до 2026 г. С такъв промеждутък от време, преди правилата да станат приложими, служителите на ЕС признават, че междувременно е необходимо нещо, което да се справи с потенциалните недостатъци на ИИ.

Според Бретон това означава да се популяризира Европа, като се накарат технологичните гиганти да подпечатат Закона за ИИ на съюза. Вестагер също иска това, но е по-отворена за работа с глобални съюзници в надпреварата за правила за ИИ, която по своята същност е световна.

Междувременно Сам Олтман, изпълнителен директор на OpenAI, компанията, създател на ChatGPT, изрази скептицизъм по отношение на Закона за изкуствения интелект, който ЕС подготвя. Наскоро Ройтерс цитира Олтман, който каза, че , че OpenAI ще напусне ЕС, ако регулациите се окажат твърде тежки. Малко след това, чрез социалните медии, Олтман омаловажи опасенията за оттегляне, като написа, че OpenAI "наистина иска да предлага услуги в Европа" и планира да спазва Закона за изкуствения интелект.