Областните управители и заместниците им един след друг подадоха оставките си. Това е новината от днес. Дирижирано. При това заявленията им са придружени с благородни политически обосновки, че всяко ново управление трябва само да формира екипа на различните нива на властта, с които ще работи. Факт. Така се случва, но след като новодошлите имат известен толеранс, за да се ориентират малко. Сегашната ситуация е още по-сложна заради крехката формула, по която е направено и подкрепено правителството. Персоналните назначения трябват да се договарят и уточняват, и най-вече спазаряват. А готови да подложат крак дебнат отвсякъде.

Тази мексиканска вълна на оставки на ниво „област“ беше предшествана миналата седмица  от освобождаването на всички заместник-министри от служебния кабинет малко преди да стане предаването на властта. Пак показно.

Да, аргументът, че всяко ново управление идва предполагаемо с готов списък от кадрите си от т. нар. втори ешелон, че политическите кабинети в министерствата се подменят по презумпция и че това важи и за областните управители, е напълно валиден. Тогава?

От МС вече излязоха със заявлението, че всички подали оставки няма да бъдат освободени бързо, а в това време ще си изпълняват функциите. Правителството определи като „безпрецедентна акция“ случващото се. Преди дни премиерът Николай Денков даже беше по-драматичен по темата за зам.-министрите като заговори за „саботаж“.

Толкова патетика едва ли е нужна. Предаването на властта в България често е съпроводено с различни капани от предишното правителство – изчезващи огромни обеми от съществени документи, странни назначения и преназначения в последния момент, обществени поръчки, разходи, които следващите трябва да се чудят как да изплащат и т. н. „Малък“ пример за подводен камък са едни от последните действия на служебния министър на енергетиката, които според КЕВР ще доведат до увеличаване на тока през следващия месец.

Затова и оставките на второто ниво в управлението са по-малко саботаж и повече демонстрация. Натриване на носове. Някакъв насилен политически флашмоб по никое време. А центърът на координираните действия сочи към „Дондуков“ 2 и президента Румен Радев, който през двата назначени от него последни служебни кабинети с премиер Гълъб Донев управляваше страната 10 месеца. Повече отколкото последното редовно правителство.

Радев не пести усилията си да покаже колко не харесва новия кабинет. Безпрецедентно грубо беше отношението му при връчването на втория мандат на ПП-ДБ – на крак, без поздрави, без обръщение, няколко кратки минути и направо обявяване, че трябва да се върне неизпълнен.

Последва и поредица от тежки квалификации, в които се говореше за целувка между Борисов и Петков, която предизвиква отвращение, за пълзяща диктатура, фанатизъм, заявки за тежки закононарушения и чистки, подписани с кръв.

Той продължи и без задължителната протоколна учтивост и при връщането на изпълнения мандат – отново среща, лишена от дори повърхностен добър тон.

Президентът, който иначе твърдеше, че е време за редовно правителство, за да не го упрекват повече, че е диктатор, има поредица от неприемливо за поста му сърдене, тръшкане, цупене. Да, това са все отглаголни съществителни, които бихме използвали за действията на тригодишен, на когото му отнемат любимата играчка.

Голяма драма всъщност няма. Само излишни демонстрации, които показват едно - че Радев трудно се разделя с голямата власт, с която разполагаше в последните две години.