Невероятната сага с едно обикновено софийско момче, ненавършило 16 и убито на пейка в Борисовата градина, приключи. След 8 години на издиравне, досъдебна и съдебна част ВКС като последна инстанция призна Йоан Матев за виновен в убийството на Георги Игнатов, извършено на 2 юни, 2015 г.

Завинаги това престъпление ще остане безсмислено, безцелно и напълно безумно.

Присъдата идва, въпреки факта, че ВКС отхвърля свидетелските показания на полицейска психоложка, която преразказва думи на по-малкия брат на Йоан - Марсел (и той - непълнолетен към датата не дянието). Тези думи може би бяха възлови за процеса, но после Марсел се... отказа от тях.

Дело със смели момичета, мълчащо общество и един безстопанствен нож

Както Клуб Z многократно е писал, това дело е изпълнено с преинтересни детайли. Например Матев, за разлика да кажем от Кристиян Николов (катастрофата с Милен Цветков) или 18-годишния водач, който неотдавна уби двама на зебра, никога не е изразявал съжаление за стореното. Просто защото твърди, че той няма нищо общо.

Георги издъхва, поразен един единствен път с нож на 2 юни 2015 г., буквално докато сирените вият в памет на Христо Ботев, извършителят сякаш потъва вдън земя. Оказва се, че докато МВР изпраща по цял свят кадрите на "бягащото момче" - да бъдат подобрени и анализирани в най-елитните криминалистични лаборатории на западните партньори, едва ли не цялото училище, в което учи Йоан, е шушукало, че на кадрите е той. В течение на делото имаше и недвусмислени показания, че директорката и учителки в скъпото частно школо, са правели всичко възможно да не става скандал, както и че в него изобщо не се води дневник кой е присъствал на занятия в кой ден. 

Така, въпреки кампанията на МВР и разлепените хиляди плакати с "бягащото" непознато момче в Борисовата градина, случаят тръгва да се разплита, когато момиче от училището на Йоан прави връзка в социалните мрежи с приятелката на Георги (тя учи в архитектурната гимназия - срещу метростанция "Васил Левски", затова и за зла беда момчето се е озовало там в този ден, б.а.).

Междувременно Йоан е пуснал брада, екстремно бързо е качил килограми, изтрил е всичките си профили и снимки от социалните мрежи - все обаче косвени факти, които може и да дават насоки, но може и нищо да не означават.

На по-късен етап като негов защитник се включва една от най-известните адвокатки Ина Лулчева. Нейните твърдения в основни линии бяха, че дори бягащото момче да е Йоан и въпреки това, че клетката на мобилните оператори показва, че неговият телефон е бил в същото време на това място, това не означава, че той е извършителят.

Намесва се една цяла поредица от косвени доказетелства, някои безпрецедентни. Направена е уникална за нашата страна експертиза, че при скоростта, за която може да се съди по кадрите, за същото време "бягащото момче" би могло да се отдалечи точно на толкова разстояние от пейката, на която е убит Георги.

Така и не биват намерени дрехите на извършителя, както и сини маратонки Nike, които обаче формално не са били на Йоан - той заел от брат си.

Остава един ключов за всеки процес елемент - оръжието

Отивайки си от поста, на 23 февруари 2017 г., тогавашният главсек на МВР Георги Костов хвърля "бомбата", че има задържан за убийството в Борисовата градина. Минали са почти година и 9 месеца, съответно - две зими.

Даже всъщност има двама прибрани - Йоан, който веждувременно е навършил пълнолетие и по-малкият му брат Марсел. В същия ден, МВР прави вечерен оглед и намира ръждясал нож в шахта, между другото - на обидно малко разстояние от местопрестъплението. Така и остава мистерия как разследващите са успели да не го видят над 20 месеца.

Оказа се, че от времето по ножа е невъзможно да бъдат установени каквито и да било ДНК или дактилоскопични следи. Завряна между дръжката и острието има микрочастица от косъм. Но поради недостатъчното количество на материал за ДНК анализ, едната експертиза се произнася само, че той наподобява тези на убитото момче и е възможно да е от гръдна област.

После бе назначна митохондриална експертиза, която твърди, че косъмът по-скоро не е от тялото на момчето. Но и да беше - това не би доказало никаква връзка на Матев с деянието. 

Случаят с ножа става особено възлов при отсъствието на каквито и да е доказателства, и особено след като Марсел Матев още на първото съдебно засдание, заявява, че не потвърждава никакви свои паказания от досъдебното производство и отказва да свидетелства срещу брат си. Тъй като законът му дава това право, той просто е освободен да си тръгне.

Именно тогава разследащите прибягват до интересен прийом - разпитана е полицейската психоложка, която беседвала с Марсел. Тя верифицира думите: че той посочил, че Йоан му казал, че е "станала грешка", защото опитал да ограби телефона и парите на някакво непознато момче, но неволно го наръгал. Тя твърди, че Марсел посочва на разследващите шахтата с ножа, което естествено обяснява странното му намиране вечерта след неговите показания в СДВР.

След една оправдателна и една осъдителна присъда, с решение от 8 юни ВКС потвърждава: 6 г. и 6 месеца затвор за Йоан Матев, който е виновен за убийството. Това е точно и размерът, даден му от тричленен състав на САС. Поради ненавършените 18, Матев би могъл да получи максимум 9 г., но съдилищата приемат, че деянието е умишлено убийство, но не и "по особено мъчителен начин" - затова не дават максимума (завишава се само присъдената кръвнина - по 200 000 лв. на всеки от родителите на Георги Игнатов, а не по 150 000 лв., б.а.).

От мотвите на върховните съдии, публикувани днес обаче се вижда, че те се съгласяват с изводите на САС, само не кредитират показанията на споментата МВР-психоложка. Причината е не по фактологията, процесуална:

"Въпреки, че Марсел Матев не е бил задържан, не може да има съмнение, че контактът между инспектора от „Институт по криминална психология“ при СДВР Раданова и 18-годишния Марсел Матев е официален, с оглед статута на полицейския служител и мястото на провеждането ѝ.

Съобщеното на Раданова при тази беседа от Марсел Матев не може да се ползва, тъй като е в противоречие със законовия регламент по НПК... По този начин се нарушават процесуалните права на подсъдимия с оглед изричния отказ на неговия брат да свидетелства срещу него“, категорични са върховните съдии.

При все това в мотивите на ВКС се казва, че дори без думите на Раданова, по делото е налице "верига от косвени убедителни и устойчиви доказателства", които не оставят съмнение кой е автор на престъплението.

Ето и оригиналното съобщение на пресслужбата на Върховния касационен съд:

ВКС увеличи размера на уважените граждански искове срещу Йоан Матев и потвърди присъдата на САС в останалата ѝ част, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 6 години и 6 месеца за убийството на Георги Игнатов

С Решение № 214/08.06.2023 г. по наказателно дело № 328/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя присъдата по в.н.о.х.д. № 351/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), като увеличава размерите на уважените граждански искове, предявени от гражданските ищци Албена Г.-И. и Валентин И. срещу Йоан Матев, от по 150 000 лв. на по 200 000 лв. за всеки един от тях. Оставя в сила присъдата в останалата ѝ част. Решението не подлежи на обжалване и протест.

Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗСВ и чл. 416, ал. 7 от НПК решението на ВКС ще бъде публикувано след получаването в съда на уведомление от прокурор за предприети действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци. С присъда на Софийския градски съд Йоан Матев е признат за невиновен и оправдан по обвинението в това, че на 02.06.2015 г. в гр. София, парк „Борисовата градина“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Георги Игнатов по особено мъчителен начин. С присъдата на САС е отменена първоинстанционната, като Матев е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 от НК за това, че умишлено умъртвил Георги Игнатов и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за това да е извършил престъплението по особено мъчителен начин. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години и 6 месеца. Уважени са предявените от Албена Г.-И. и Валентин И. граждански искове от по 150 000 лева.

Тричленният състав на ВКС приема жалбата на подсъдимия за неоснователна, а жалбата на частните обвинители за частично неоснователна.

Не намират опора в материалите по делото оплакванията в жалбата на Йоан Матев, с които е аргументирано касационното основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочили процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда. В решението на ВКС се казва, че изводите на въззивната инстанция за доказаност на авторството на деянието в лицето на Йоан Матев са резултат от внимателен и задълбочен прочит на цялата доказателствена съвкупност при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали, с изключение на показанията на свидетелката Раданова. Касационният състав не споделя съображенията на решаващия съд, с които е защитил тезата за тяхната процесуална валидност, тъй като те са изолирани от съдебната практика и от закона. Свидетелката Раданова е разпитана от СГС, като съдът е приобщил показанията и от досъдебното производство, в които тя пресъздала станалата ѝ известна информация при проведената на 22.02.2017 г. беседа с Марсел Матев, в която той разказал за участието на брат си в извършване на престъплението в „Борисовата градина“ на 02.06.2015 г. и съобщил, че ножът, с който е убито момчето, е изхвърлен в шахта, близка до местопрестъплението. „Въпреки че Марсел Матев не е бил задържан, не може да има съмнение, че контактът между инспектора от „Институт по криминална психология“ при СДВР Раданова и 18-годишния Марсел Матев е официален, с оглед статута на полицейския служител и мястото на провеждането ѝ. Съобщеното на Раданова при тази беседа от Марсел Матев не може да се ползва, тъй като е в противоречие със законовия регламент по НПК... По този начин се нарушават процесуалните права на подсъдимия с оглед изричния отказ на неговия брат да свидетелства срещу него“, категорични са върховните съдии.

В мотивите на ВКС се казва, че и след изключване от доказателствената съвкупност на показанията на свидетелката Раданова изводът за доказаност на обвинението срещу подсъдимия е доказателствено защитен, тъй като по делото е налице верига от косвени убедителни и устойчиви доказателства, които позволяват да бъде направен несъмнен извод за авторството на престъплението: местонахождението на подсъдимия по време на извършване на деянието, където попада пейката, на която е седяла жертвата; запис от охранителната камера на БНР, заснела Йоан Матев в 11,43,24 ч. на 9 метра от пейката, идвайки от местопрестъплението; в това време от камерата, която е насочена към местопрестъплението, не са засечени да преминават други лица; разпознаването на подсъдимия от записите на камерите по пол, възраст, висок ръст, слабо телосложение, кафяв цвят къса коса, характерни отсечени бакенбарди, форма на главата и носа, походка, телодвижения при тичане и др.; информацията за това, че подсъдимият Матев носел нож в себе си според показанията на свидетели, кореспондираща със заключението на съдебномедицинската експертиза за средството, използвано за извършване на убийството; промяната във външния вид на Йоан Матев и смяната на профилната му снимка във Фейсбук, както и премахването на всички негови снимки на 03.06.2015 г. Върховните съдии обобщават, че изводите на съда по фактите и правото са изведени след прецизен доказателствен анализ, който удовлетворява въведения законов стандарт в чл. 303, ал. 2 от НПК и затова не са налице основания за отмяна на атакуваната присъда.

По отношение на несъгласието на частните обвинители с крайния извод на съда за липса на квалифициращия признак от състава на престъплението „особено мъчителен начин“ в решението на ВКС се казва, че събитията са се развили почти светкавично, тъй като на 19-та минута в 12,02 ч., когато пристигнала Спешна медицинска помощ, Георги Игнатов вече е бил мъртъв. Именно поради кратковременното съзнателно състояние на жертвата от момента на пробождането му до изпадането му в безсъзнателно състояние и поради начина на причиняване на увреждането – с един удар, въззивният съд е приел липсата на квалифициращия признак „особено мъчителен начин“. Според върховните съдии материалният закон е приложен правилно с оглед законовия критерий, свързан с начина и механизма на причиняване на смъртта, която е настъпила по типичен начин, с оглед липсата на несъмнени факти, сочещи на „особено мъчителен начин“, и такива, открояващи конкретното деяние от останалите престъпления от този вид.

Тричленният състав на ВКС приема за неоснователни доводите за несправедливост на наложеното наказание. При определяне на неговия размер въззивният съд е съобразил законовата редукция по чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК с оглед навършената 16-годишна възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието, която за престъплението по чл. 115 от НК е в границите от 2 до 8 години лишаване от свобода. При индивидуализиране на наказателната санкция съдът е констатирал превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и липсата на изключително или многобройни смекчаващи такива и затова е наложил наказание при условията на чл. 54 от НК, което е над средния размер, от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. Тричленният състав на ВКС пише, че въззивният съд е проявил балансиран подход при комплексна оценка на личността на подсъдимия и степента на обществена опасност на деянието, поради което не са налични основания за корекция на определеното наказание – нито за неговото намаляване, нито за увеличаването му.

Съдебният състав на ВКС намира за основателно оплакването на гражданските ищци за несправедливост на определения размер на обезщетение. Предявените граждански искове от всеки един от тях по 200 000 лв. са доказани както по основание, така и по размер, поради което въззивното решение в тази част следва да се измени, като се увеличи размерът на присъденото обезщетение до неговия пълен размер. „Няма никакво съмнение, че дори и този размер не може да обезвъзмезди в достатъчен материален еквивалент преживяната загуба от родителите на техния 15-годишен син, нито може да обезщети преживените от тях болки и страдания, които те без съмнение ще продължат да изпитват до края на живота си“, се казва в мотивите на ВКС.