Кого предпочитате начело на Русия - Владимир Путин или Евгений Пригожин?

Въпросът прилича на един от бързо забравеното минало - Башар Асад или "Ислямска държава"?

Това е пример за задача, която няма решение, ако условието е то да бъде мирно, безопасно и устойчиво.

Защото изборът е между кървав диктатор и отгледан под крилото му главатар на частна армия от наемни главорези.

Пред такива избори поставят света държавите, които са загубили монопола си върху легитимното насилие. И в които няма демократична алтернатива. А, ако все пак има, тя е съвсем слаба.

Какво стана в Русия през изминалия уикенд? Това, което стана седмици по-рано в Судан - паравоенните се разбунтуваха с оръжие в ръка срещу управляващите редовни военни, превзеха части от страната и започна граждански конфликт. 

В Русия той засега изглежда прекратен със сделка между враждуващите страни. Но, както отбелязват разтревожени лидери и наблюдатели, нищо чудно да избухне пак. Затова светът е на тръни.

Важната разлика между Русия и Судан в това отношение е в 5977-те ядрени бойни глави на първата. Метежът на Евгений Пригожин показа със смразяваща нагледност как те винаги могат да попаднат в по-лоши ръце.

Причината за това не е Пригожин сам по себе си, а очевидната народна любов, в която той и наемните му главорези се къпят и която принуди Кремъл да приеме унизителна сделка с метежниците с още по-унизителното посредничество на най-презрения лидер в Европа - Александър Лукашенко.

Руснаците никога не разбраха, че не военната сила прави световните сили велики. Докато други се стремяха светът да им завижда, Русия искаше само светът да се страхува от нея. Този манталитет беше култивиран с поколения - преди, по време и след Съветския съюз. 

Плод на този култ към насилието са ѝ войната на Путин в Украйна, и бунтът на "вагнеровците" срещу отгледалия ги режим. 

Самият факт, че в днешна Русия влизаш в затвора за една дума срещу властта, а обвниненията срещу опиталия се да я свали със сила падат без никаква мотивировка, говори за пълна победа на правото на силата над силата на правото.

Метежът показа за първи път дълбока пукнатина в  представата за пълния контрол на Путин над Русия.

Преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 11 и 12 юли съюзниците са изправени пред един класически руски въпрос: "Что делать?" (Какво да се прави? - б.а.)

Но този път - не само с Путин, а и с този/това, което може да дойде след него. 

Страна, която е дала на света Толстой и Чайковски, не става като Судан за един ден. И това не се случва за първи път в историята ѝ. 

Въпросът за пореден път е: какво проспа свободният свят?