Антикорупционният фонд (АКФ) сезира Софийска градска прокуратура (СГП) за евентуално извършени компютърни престъпления при избора на шестима съдии за членове на съдийската квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), проведен през юни 2022 г. 

Това съобщиха от неправителствената организация.

За манипулациите на електронната система за гласуване за пръв път стана публично известно от статия на „Капитал“ от януари 2023 година.

Статията цитира изводите на тройна компютърно-техническа експертиза по делото, образувано след като четирима съдии подадоха жалби, оспорвайки резултатите на изборите. Едната жалба бе от неуспелите кандидати Атанас Атанасов (Софийски градски съд) и Татяна Жилова (Административен съд София-град), а другата – от Владимир Вълков (СГС) и Владислава Цариградска (РС-Луковит) - последната не е била кандидат, но е номинирала такъв (междупвпрочем, и следователите и прокурорите избират своите членове със същата система, но там традиционно брожения и излишни "шумове" по системата няма, б.р. на Клуб Z).

"Въпреки изнесените още преди шест месеца данни за сериозни манипулации, до този момент няма информация прокуратурата да се е самосезирала и да е започнала разследване", посочват от АКФ.  

Образува се дело, което както повелява законът, бе гледано от смесен петчленен състав от върховни съдии - от ВКС и ВАС.

Експертизата по делото, приета в хода на производството без да бъде оспорена, установява "различни аномалии" в ползването на системата за електронно гласуване: многократно гласуване от един и същ IP адрес; IP адреси, от които се е гласувало десетки пъти; последователно гласуване с талони на различни гласоподаватели. Във всички тези случаи гласуването е ставало от IP адреси, принадлежащи на съдилища, въпреки че системата позволява на съдиите да гласуват от мобилните си телефони и домашни компютри, пишат сега от АКФ.

Целия текст на сигнала им може да прочетете тук.

Най-фрапантен е случаят, в който около 200 гласувания са били извършени в рамките на 3 минути в сутрешните часове в съботен ден (25.06.2022), от един и същи IP адрес на Върховния административен съд. 

Данните от експертизата се допълват от сигнали на съдии за невъзможност да упражнят правото си на глас в деня на изборите, тъй като от профила им вече е било извършено електронно гласуване. Така например съдия Танка Цонева от Софийски районен съд сигнализира за невъзможност да гласува, използвайки предоставените ѝ линк и парола. Извършената проверка по сигнала разкрила, че с талона на съдия Цонева вече е било извършено гласуване, очевидно от различно от нея лице.

"Компютърната експертиза и събраните писмени данни насочват към извода, че е бил осъществен неправомерен достъп до системата от неоправомощено лице и са били използвани чужди данни за достъп при упражняване на активно избирателно право", заявява Андрей Янкулов, старши правен съветник към АКФ и бивша номинация на ПП-ДБ за министър на вътрешните работи.

Компютърната експертиза още установява, че одитните логове (журнали) на базата данни и таблиците, в които се съхраняват резултатите от гласуването, не са били включени по време на изборните дни. По тази причина не е било възможно да се извърши проверка за това дали са извършвани действия по изтриване, модифициране или добавяне на гласове – едно от изискванията по закон за удостоверяване на резултатите от изборите за съдии.

Клуб Z припомня, че в рамките на това дело правният сайт "Лекс" припомни и че настоящият състав на ВСС отказа да разгледа писмо от тогавашния министър на електронното управление Божидар Божанов. В което той настояваше съветът да изпълни задълженията си Закона за съдебната власт, който предвижда, че информационните системи в съдебната система се съгласуват с министрите на правосъдието и на електронното управление. ВСС упорито не съгласува системата за избор. 

Въпреки изложените данни на 20 февруари петчленният смесен състав от съдии от Върховния касационен и Върховния административен съд постановява, че "изборът на шестимата членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдийската квота е законен и валиден, няма установени нарушения от такава степен, че той да бъде опорочен."

Затова сега на ход е прокуратурата.

"Считаме, че така изложените в сигнала ни до прокуратурата данни са достатъчни, за да бъде образувано наказателно производство", заявява Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд. - "Данните в сигнала повдигат съмнения за сериозни нарушения и манипулации, които потенциално са подменили резултатите от избора на съдии за членове на Висшия съдебен съвет. Въпросът е с висока обществена значимост, но до момента липсва адекватна институционална реакция."

Ще бъде ли отменена отмяната?

Казусът става още по-интересен с това, че с преходни и заключителни разпоредби, които прие в НПК това Народно събарние, то всъщност "зачеркна" проведените през юни спорни - както казахме - избори.

Законовите изменения вече са факт, тъй като бяха обнародвани в Държавен вестник. Обаче Иван Гешев - тогава все още, главен прокурор, както бе обещал, прати широка гама от законовите изменния в КС, като искаше те да бъдат обявени за противоконституционни. Едно от тях е това, че НС отмени проведените избори от професионалната квота през лятото.

КС вече допусна за разглеждане делото.

Дори конституционалистите вече допуснаха искането за разглеждане по същество.

Така интригата се заплита - дори при произнасяне на КС, ако прокуратурата е образувала проверка или досъдебно производство, как това ще предопредели съдба на проведените вече - макари и съмнителни - избори.