Парламентът прие решение в края на миналата седмица, с което отхвърли провеждането на референдума за еврото, иницииран от "Възраждане". От партията на Костадин Костадинов обаче се опитаха в следващите дни да обяснят, че паралментът фактически е приел решение, с което реално е пуснал референдума.

Аргументите са, че решението на правната комисия, което бе гласувано от парламента, е било против референдума. Според "Възраждане" парламентът реално е гласувал не против референдума, а против решението на комисията, т.е. депутатите са отхвърлили решението за непровеждане на референдум, с което са подкрепили самия референдум.

Любопитен въпрос е защо, ако смятат така, "Възраждане" гласуваха в зала "за" - т.е. за отрицателното решение на комисията и против - по тяхната логика - провеждането на референдума.

Пред БНР юристът-конституционалист доц. Наталия Киселова обясни, че наистина има известно разминаване между правилника на парламента и закона за референдумите, което дава възможност за тълкувания.

Тя обаче изтъкна, че преди гласуването председателстващият заседанието изрично е заявил, че който подкрепя провеждането на референдума трябва да гласува "за" - или че се гласува решението за самия референдум, а не решението на комисията, която отхвърля провеждането на този референдум.

"Всички юристи сме на мнение, че парламентът е единствения орган, който може да реши", заяви Киселова.

Според нея решението на паламента ще бъде обнародвано в най-кратък срок в "Държавен вестник". Юристката коментира и друга теза на Костадинов - че президентът може да насрочи референдум въпреки решението на парламента, с което той щял да "изправи" закона:

"Президентът не може да определи дата, парламентът не е взел положително решение за произвеждане на референдум."

Киселова обаче смята, че целта на "Възраждане" не е този референдум да бъде проведен с местните избори, а с европейските догодина.

Много вероятно е по темата да се произнесе и Конституционният съд.