Едно от най-влиятелните имена в съвременната световна литература Милан Кундера почина на 94 години във Франция, предаде Ройтерс.

Анна Мразова, говорител на библиотеката на Милан Кундера в родния му град Бърно в Чехия, заяви, че "за съжаление мога да потвърдя, че г-н Милан Кундера почина вчера (вторник) след продължително боледуване".

Кундера печели признание за своя стил, използващ теми и герои, които се реят между светската реалност на ежедневието и възвишения свят на идеите, коментира "Ройтерс". Той е автор на романите "Непосилната лекота на битието", "Шегата", "Безсмъртие", "Валс на прощаване", Смешни любови", "Животът е другаде", сборници с разкази и поезия, есета и пиеси.

Първите си романи пише на чешки, следващите на френски.

Кундера е роден в чешкия град Бърно, но емигрира във Франция през 1975 г., след като беше преследван заради критики към съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г., допълва агенцията.

През 2001 г. Кундера е удостоен с Голямата литературна награда на Френската академия, лауреат е на литературната награда на името на Франц Кафка, наградата на критиците на Френската академия и много други. Книгите на Кундера дълго време са забранени в Чехословакия. През 1979 г. писателят е лишен от чехословашко гражданство. Кундера, който от 1981 г. е френски гражданин, получава обратно чешкото си гражданство едва през 2019 г.

Първият му роман "Шегата" -  язвителен портрет на чехословашкия комунистически режим, е публикуван през 1967 г. Той е първата стъпка по пътя на Кундера от партиен член до дисидент изгнаник. През 1976 г. той казва пред френския в. "Монд", че определянето на произведенията му като политически е опростенческо и замъглява същинския им смисъл, припомня БТА.

Кундера бе популярен сред читателите в западните страни и заради антисъветските си възгледи, и заради еротиката, преминаваща в много от творбите му.

"Ако някой ми беше казал, когато бях момче: един ден ще видиш как държавата ти изчезва, щях да помисля, че това са глупости, не можех да си го представя. Човек знае, че е смъртен, но приема за даденост, че страната му има нещо като вечен живот", каза писателят пред Филип Рот в интервю за "Ню Йорк таймс" през 1980 г., година, преди да стане натурализиран френски гражданин, предаде Асошиейтед прес.

През 1989 г. Кадифената революция изтласка от власт комунистите и родината на Кундера се прероди в Чешка република, но тогава вече той бе започнал нов живот в апартамент на Левия бряг на Сена. Той се връща в Чехия рядко и иногнито, дори и след падането на Желязната завеса. Последните му творби, писани на френски език, не са преведени на чешки.

"Непосилната лекота на битието", който му носи много слава и е екранизиран през 1988 г., е издаден в Чехия едва през 2006 г., макар да е достъпен на чешки език от 1985 г.  благодарение на сънародник, основал издателство в изгнание в Канада. Романът оглавява класацията за бестселъри седмици наред и на следващата година носи на Кундера Държавната награда за литература.Писателят отказваше да говори пред камера, отказа анотации, когато събраните му творби бяха публикувани през 2011 г. и не позволява електронни издания на произведенията си.

Въпреки яростната защита на личния си живот - той дава само няколко интервюта през живота си и свежда до минимум публичната биографична информация, Кундера е принуден да се изправи пред миналото си през 2008 г. Тогава чешкият Институт за изследване на тоталитарните режими публикува документ, според който през 1950 г. 21-годишният студент Кундера донася на полицията за свой съквартирант. Мъжът е осъден за шпионаж на 22 години каторга.  

Кундера определя доклада като лъжа и казва пред чешката осведомителна агенция ЧТК, че това е "покушение срещу писател"