Светът през последните месеци се променя драматично и България не трябва този път да остава оттатък Желязната завеса. А нова Жерязна завеса е факт най-късно от вчера, когато Швеция най-сетне получи зелена светлина за членството си в НАТО.

Руската инвазия не само постави Украйна в ужасно положение, но и промени заплахата пред страните от НАТО. В обозримо бъдеще Русия ще бъде разглеждана като потенциален противник, което е съвсем различно от ситуацията след падането на Берлинската стена. На срещата на върха във Вилнюс бяха предприети три важни стъпки в тази посока.

Първата е присъединяването на Швеция, втората е перспективата пред Украйна за членство в НАТО, а третата - промяната в стратегическите планове за действие на пакта.

Приемът на Швеция в НАТО променя изцяло стратегически Европа. Русия се сдоби с огромна натовска граница и загуби окончателно контрола над Балтийско море. И това въпреки обявената цел на Путин в началото на войната да отблъсне пакта по-надалеч, да демилитаризира Украйна и да я спре от членство в западни структури.

НАТО получава и стратегическа дълбочина в Северна Европа. Това е от полза не само за балтийските и скандинавските държави, а и за страните от Централна Европа, променяйки генерално архитектурата на сигурността им.

Обещанието Украйна да стане член при първа възможност вероятно ще промени по подобен начин и сигурността в Черноморския регион. А ще даде шанс и перспектива и пред желаещи членство страни като Грузия. Нищо чудно един ден, в недалечно бъдеще, Русия да осъмне заобиколена от НАТО – опасност, върху която Кремъл изгради цялата си външна политика след падането на Стената.

Също толкова важно е приемането на нови планове за отбрана. Дълго време след края на Студената война това изглеждаше излишно. С нахлуването на Русия в Украйна обаче пактът се завърна към изначалната си цел и излекува централноевропейски държави като Германия от илюзиите, че не е необходима защита пред Кремъл.

Фактът, че 32 държави в Северна Америка и Европа обявяват Русия за свой потенциален враг, не може да остави безразличен дори авантюрист като Путин. Нахлуването му в Украйна сложи кръст върху имперските му амбиции, върна Русия във времената на Студената война, съсипа я икономически за поне 50 години напред и я откъсна за пореден път от останалия свят – не само политически и икономически, но и технологически.

Този път България не е част от руската зона на влияние, макар че опитите на Москва да я върне там са отчаяни. Както се видя, техен изпълнител е дори самият президент на републиката, който всячески се опитва да сложи разделителна черта между България и западните ѝ съюзници. Когато светът отново издига Желязна завеса обаче, подобно поведение рискува за пореден път бъдещето, сигурността, суверенитета и благоденствието на България. Сега е време разделно, в което българските политици ще решат дали страната ни ще остане в европейския си дом, който ѝ гарантира просперитет или отново ще бъде пришита към руско-азиатската сфера, за да бъдат източвани богатствата ѝ.

Това, че след дълга нестабилност, страната в момента има прозападно правителство, засега  ни поставя от правилната страна на историята – независимо какви са вътрешнополитическите аргументи срещу конструкцията му. Дано това и този път не е само кратък миг и София най-сетне трайно да остане от страната на демокрацията и свободата.