"Ако има дясноцентристки блок, синя София да си остане синя София, съм готов на разговори."

Думите са на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов от миналата сряда и като по команда в събота се яви гражданска инициатива, която издигна бившия заместник-председател на Столичния общински съвет Вили Лилков за кмет на София. Няма съмнение, че една такава организация не се прави от сряда до събота, а косвеното доказателство за това, че професорът отдавна загрява за номинация е фактът, че името му се върти от седмици, но както номинация на ГЕРБ, та се наложи наскоро лично да отрича в едно телевизионно участие.

Единна или разединена ще е "синя София" на местния вот наесен? Има ли партията на Бойко Борисов пръст в кандидатурата на Лилков? Ще има ли собствена такава - ако да - каква ще е тя? Ще разклати ли професорът основата под краката на Васил Терзиев, която така и така се клати? И най-важното - кой ще държи ключа към мнозинството в общинския съвет?

Из имената

В комитета по издигането на професора има безспорни десни авторитети от силните години на СДС, като Богдана Карадочева, Надежда Нейнски, Васко Кръпката, Иван Лечев, Теди Москов, Иван Сотиров, Муравей Радев и мн. др. Там обаче са и двама бивши министри на Реформаторския блок - Петър Москов и Николай Ненчев, които след разцеплението на РБ решиха да запазят креслата си в кабинета на Бойко Борисов. Това дори коства на Москов членството му в ДСБ.

Срещат се и имена на публични говорители, които застават зад тезите на ГЕРБ - като политоложката Антоанета Христова, участник в подписката за връщането на хартиената бюлетина като масов способ за гласуване, заедно с лица като собственика на "Пик" Недялко Недялков, ММА боецът Станислав Недков - Стъки, главният редактор на "Труд" Петьо Блъсков, "момчето за всичко" - бившият евродепутат Николай Бареков. На база на тази подписка ГЕРБ поиска отварянето на Изборния кодекс и в последствие елиминира машинния вот.

Зад гражданската инициатива за издигането на Лилков застава и режисьорът Виктор Димчев, също публичен говорител с изявен ГЕРБ уклон, познат като основно действащо лице в протестите срещу кабинета "Орешарски", в последствие "дразнител" за дясната общност с фейсбук публикации колко малобройни били протестите срещу кабинета "Борисов" от 2020-а.

Две сини столици

Последните имена не бива непременно да се възприемат както пратеници на лидера на ГЕРБ в комитета. Mакар да оставят точно такъв привкус. По-важни в случая са СДС имената, защото те дават общата насока - старото дясно, ще се сблъска на тези избори с новото дясно, претенцията което има да представлява "Демократична България", а вече и "Продължаваме промяната". В този смисъл, номинацията на Лилков няма как да обединява "синя София", която иска да обединява и Терзиев.

Но тя със сигурност ще донесе щета за кандидата на ПП-ДБ, особено след вече нанесената такава с (не)коалицията с ГЕРБ и все по-видимо - и с ДПС. Социологическите проучвания от изминалия месец показват около 5% спад в подкрепата за обединението, а вътрешни за ПП-ДБ проучвания отчитат симпатизанти, които този път изобщо няма да отидат до урните.

На последния парламентарнен вот в трите столични МИР ПП-ДБ получи 192 343 гласа, а през 2015 г. като кандидат за кмет на Реформаторския блок Лилков получи 38 113 гласа. Погрешно е да се смята, че сега автоматично ще вземе толкова гласове, късайки ги от Терзиев. Но че ще намали резултата на кандидата на ПП-ДБ е ясно. И с това ще намали очакваната безапелационна победа на Терзиев, но не само - и очакваната загуба на ГЕРБ. А може даже да подсигури балотаж.

СОС

Но докато всички са фокусирани върху личностите на кандидатите за кмет, "краварката е в левия ъгъл" и тя се нарича Столичен общински съвет. Вчера в интервю за БНТ Вили Лилков даде заявка, че ще води със себе си и листа за общински съветници, като припомни, че има решение на СДС всяка общинска организация сама да преценява как да се яви на изборите, т.е. дали да е в коалиция с големия си партньорна национално ниво ГЕРБ, самостоятелно, с друг. Така че не е изключено СДС да стане "мандатоносител" на Лилков и да си подсигури собствени общински съветници, т.е. съветници и на ГЕРБ.

Това донякъде дава и отговор на въпроса, изникнал през уикенда с обявяването на инициативата - ще издигне ли ГЕРБ кандидат или Вили Лилков е тази обединяваща фигура, за която Борисов говори и съответно ще подкрепи.

По информация на Клуб Z партията има намерение да издигне кандидат, но в действителност ще го представи късно, през септември. Не само, за да не попада под прожекторите на дежурните компромати и кални предкампании, но и за да остави Терзиев да продължи да бере ферментиралите плодове от наследствената си ДС обремененост.

Макар ранното му издигане да бе именно с цел темата да се изчерпа и позабрави до есента, тя не само не стихва, но и продължава да се подклажда - и в най-сините ДСБ среди, които настояват тепърва за вътрешно допитване кой да е кандидат-кметът на обединението, и от публичните говорители, близки до ГЕРБ. 

Така че ГЕРБ изчаква на брега на реката - да се вихри вечно напомнящият за себе си дебат за комунизма и неговото наследство, да бутне новия областен управител на София от ПП-ДБ Паметника на Съветската армия, с което да налее в мелницата на по-умерените десни и центристи в столицата и пр.

По информация на Клуб Z партията все още не е решила дали да заложи на "вътрешен човек" - разбирай сегашният председател на СОС Георги Георгиев, който дава силна заявка за номинация, или пък на "общата" фигура на човек, който да олицетворява спокойствие и да не е намесен в разговора "Държавна сигурност".

Спрягат се и имена, в т.ч. на председателя на парламента Росен Желязков, чиято политическа и експертна биография тръгва от Столичната община. За да остави обаче Желязков поста на първия човек в държавата трябват гаранции за успех. Такива ГЕРБ няма и го знае, но пък със собствена общинска листа и с все пак силен кандидат, заедно с местните парламентаристи на Лилков, има реален шанс да стане незаобиколим фактор в СОС, където реално се упражнява властта, не в ръцете на кмета.

Error

Грешка ли беше номинацията на Васил Терзиев изобщо? Дясната общност ще продължи да спори по този въпрос. Макар журналистите да изхабиха мастилото да пишат, че това ще е номинацията на ПП-ДБ месеци преди официалното представяне, вътрешното допитване за което сега настоява част от актива, така и не се осъществи.

Лидерите добре знаеха за семейството на IT предприемача, но заложиха на това, което той олицетворява - успял милилионер, добре познат в либералната общност, мениждър, който ще използва тези си умения за подбор на екип, който да запълни липсите в познанията му за проблемите на София. Апропо, терен, на който Вили Лилков играе без усилие, най-малкото като дългогодишен общински съветник.

Публична тайна е, че в ПП и ДБ се обсъждаха имената и на други кандидати, като успешния районен кмет Трайчо Трайков и харесвания от всички бивш (и вероятно бъдещ) председател на Народното събрание - Никола Минчев. Лидерите обаче така и не се приближиха до избора на единия или другия, като се мотивираха с простичкото "това са партийни лица и няма как да убедиш хората на ПП да гласуват за човек на ДБ и обратното".

Напрежението в дясното (ново и старо) с номинацията на Терзиев съвсем естествено доведе и до медийни спекулации - ще го помолят ли любезно от обединението сам да се откаже. Думите на Борисов от миналата седмица, с уговорката че са отпреди Лилков да се заяви като претендент, пък породиха още сини страх ове - че в действителност може да се появи дясно-центристки фронт за София, който да включва ГЕРБ. Защото така и така са в (не)коалиция. Тези спекулации енергично се отричат от лидерите на ПП-ДБ. IT специалистът е кандидатът. Точка.

Вили Лилков, очакваната номинация в последния момент на ГЕРБ, спряганите леви кандидати, в т.ч. на синдикалистката Ваня Григорова, "неформалният" кандидат на президента Румен Радев - бившият служебен министър на регионалното развитие Иван Шишков, както и номинацията на "Възраждане" - Деян Николов, имат нещо общо помежду си - всички те ще припознаят Терзиев като основен опонент и срещу него ще водят кампанията за София. А лидерите на ПП-ДБ са наясно - безапелационният успех вече не е така гарантиран. А при провал - следва носене на политическа отговорност.