"Недопустимо е политическите различия да водят до език на омразата, обиди на етническа основа, ксенофобия или антисемитизъм."

Това заявява президентът Румен Радев в своя позиция, разпространена от прессекретариата на държавния глава. Реакцията от страна на президентската институция идва седмица след като от "Шалом" подадоха сигнал до прокуратурата за антисемитски колаж, който се появи в страница на "Възраждане" в Телеграм. От партията на Костадин Костадинов обявиха, че това не е официален канал, но не осъдиха съдържанието на разпространявания колаж. Прокуратурата прави проверка дали парламентарната партия "Възраждане" проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на религиозна основа. Според самия Костадинов това било "коментар под публикация". Той се закани също да пусне сигнал в прокуратурата срещу "Шалом" "за пропагандиране на расова и етническа омраза".

Последваха позиции срещу езика на омразата, антисемитизма, ксенофобията от ПП-ДБ, от МВнР, от посолството на САЩ, вчера имаше и нова позиция на "Шалом", в която се призова българските институции да реагират при всяка проява на нетолерантност.

Скандалният колаж е поредна проява на език на омраза и нетолерантност от страна на привърженици на "Възраждане" - те се опитваха да спрат прожекциите на филм, като обиждаха и тормозеха хората, които искаха да го гледат. Преди дни поддръжник на партията, който не бил неин член (по Костадинов) беше задържан заради заплахи към министъра на отбраната Тодор Тагарев.

На този фон обаче президентът Радев, който почти всеки ден коментира и критикува правителството, обсъжда войната в Украйна, не е осъдил никоя от тези прояви на език на омраза, антисемитизъм, ксенофобия, хомофобия. В декларацията си отпреди дни от ПП-ДБ акцентираха на този факт.

"Недоумение буди фактът, че президентът досега не е изказал мнение по поведението на Възраждане, въпреки честите си коментари на политическата ситуация в България. Защо?", попитаха оттам.

Днес Радев все пак излезе с лаконична, безадресна позиция "по задължение".

„Толерантността и взаимното уважение от векове са част от традициите на българското общество и издържаха и в най-мрачните години на Втората световна война, когато България спаси своята еврейска общност и не позволи нито един свой гражданин от еврейски произход да бъде депортиран в лагерите на смъртта“, казва той и допълва, че дълг на всеки гражданин, неправителствена организация и политическа сила е да уважава ценностите и да отстоява традициите на толерантност на българския народ.