Помните ли първите, най-първичните, мутри? Тези от 90-те. СИК и ВИС например. Техният първи и главен бизнес, с който първоначално натрупаха капитала си беше рекетът, маскиран като застраховане.

Купуваш застраховката им и спиш спокойно - за собствеността, за бизнеса и дори за живота и здравето си. Плащаш си и никой не те закача. Не купуваш и не плащаш и тогава ти открадват колата, взривяват магазина, подпалват вилата, отвличат твои близки или те пребиват и осакатяват и дори по-лошо. 

Днес този мутраджилък е минало. Бившите мутри, ако още са живи, вече имат почтени и големи бизнеси, не си цапат ръцете с примитивно насилие. Освен бизнеси, те имат и хора, както пее Хазарта - в медиите, в политиката, в държавата. Със силата на нейната принуда, все пак, е трудно да се сравнява и най-мощната организирана престъпна група. 

Това, което мутрите в Източна и Централна Европа правеха на национално ниво в ранния пост-комунизъм, днес Русия успешно прави на международно ниво в различни части на света. Случилото се на непокорната Украйна е най-ясният и най-драстичният пример. Искаш Европейски съюз и НАТО вместо Еврайзийски съюз и Договор за колективна сигурност? На ти тогава анексия, сепаратизъм и война.

Но не само Украйна пострада заради стремежа си към западна демокрация. Преди нея Грузия загуби Абхазия и Южна Осетия, Армения беше принудена без бой да се откаже от европейските си амбиции и да остане в руската сфера на влияние.

Руският рекет обаче не се ограничава само до бившето съветско пространство. Той е навсякъде по света, където бившият Съветски съюз имаше позиции и дори където никога досега Москва не е имала - в Азия , Африка и в Латинска Америка. 

Посткомунистическите мутри в някогашния източен блок станаха възможни заради слабите държави и правния хаос, които последваха краха на тоталитарните режими. Тъй като обществата не могат да съществуват без някакъв ред, те въведоха своя ред там, където държавите не успяваха да въведат техния. Те налагаха правото на силата, там, където отсъстваше силата на правото.

"Не пипайте организираната престъпност!  - апелираше тогава саркастично Мариус Куркински. - Тя е едиственото организирано нещо в тази страна".

Руският международен рекет не изпуска възможност да се вклини там, където има държавен вакуум, т.е. където властват лошо управление и корупция, където институциите са слаби, хората бедни и отчаяни, обществата раздирани от конфликти и подложени на тежки природни бедствия. Африка, безспорно, е континентът, който представя идеалния вариант на такава комбинация.

В един от най-бедните и бедстващи пояси на Черния континент, южно от Сахара, в последните три години станаха седем държавни преврата. Най-новият е от онзи ден в Нигер, последната страна от региона, която имаше демократично избран и прозападен президент  - арестувания днес в резиденията от военните Мохамед Базум.

Но преди Нигер същото се случи в Мали и в Буркина Фасо, а по-рано вътрешен конфликт принуди Централноафриканската република да търси външна помощ. Какво е общото между тези страни освен посочената горе комбинация от трите Б - бедност, безпорядък и бедствия? Навсякъде превратаджиите и голяма част от населението се обръщат към Русия - главно за закрила от нарастващия джихадизъм, с който властите и бившата колониална сила Франция (и Европа като цяло) не успяха да се справят.

Руският рекет в тези страни е стройно организиран. Москва никъде не се намесва пряко и формално не може да бъде уличена в империалистически домогвания, в подкрепа на военни режими. За целта тя има свои "борци", които вършат мръсната работа - Частната военна компания (ЧВК) "Вагнер". Към нейните услуги прибегнаха военните хунти в Мали и в Буркина Фасо и изгониха европейските военни контингенти, за които данъкоплатците в ЕС платиха стотици милиони евро. А благодарните централноафриканци вече са издигнали и паметник на "вагнеровци".


Военното присъствие е гарнирано с добре позната ни антизападна пропаганда в социалните мрежи и местните медии, която успешно експлоатира чувствата на населението от колониалния период.

Според мене е въпрос на време "Вагнер" да се появи и в Нигер, както се появи в съседните ѝ Мали и Буркина Фасо. Собственикът на групата днес приветства преврата в аудиопослание, разпространено в каналите му в Телеграм. Евгений Пригожин беше заснет да присъства и на среща на руския президент Владимир Путин с африкански лидери в Санкт Петерург през последните два дни.

 "Случилото се в Нигер не е нищо друго освен борбата на народа с колонизаторите, с онези колонизатори, които се опитват да пробутат техните правила на живот на нигерците, както и да наложат своите условия", казва в записа глас, идентифииран като този на собственика на "Вагнер".

И както в класическия рекет, закрилата има цена. "Вагнер" не е само военна, но и своего рода минна компания. Освен милиардите рубли държавни субсидии, които Путин разкри, че тя е получавала в Русия, тя има и права за добив и износ на полезни изкопаеми, дадени ѝ сътрудничещите с нея режими в отплата за услугите ѝ.

Мали е богата на злато и уран. Буркина Фасо разполага с големи запаси от злато, манганови, медни и уранови руди. Полезните изкопаеми на Нигер включват уран (едни от най-големите запаси в света), петрол, въглища, калай, фосфати, злато, молибден.

С други думи, "Вагнер" има ред от белезите на източноиндийските компании в Европа, действали от 17-и до 20-и век - корпоративна структура, под косвен държавен контрол, осъществяваща колониална експанзия, външна търговия и функции на управление в отвъдморски територии. Всичко това обаче тя прави изцяло или отчасти в 21-и век. Затова, въпреки неуспешния ѝ бунт в края на юни, далече не е сигурно, че Кремъл би се лишил лесно от услугите ѝ. Рекет без мутри не става.