Чудя се, ако насилникът от Стара Загора наистина беше нанесъл само леки телесни повреди на пострадалото момиче и не беше го заплашвал, какво щеше да стане?

Вероятно той съвсем законно нямаше да бъде задържан. Щеше да бъде на свобода и да продължава да заплашва момичето, а може би - и да го малтретира. Случаят едва ли би стигнал до медиите, едва ли би направил заглавие. Широката общественост едва ли би излязла масово да протестира. Всичко щеше да бъде в реда на нещата, както те се разбират у нас и на всекидневно масово, и на политическо, и на правосъдно, и на законодателно ниво.

Това трябва да ни каже нещо за прага ни на чувствителност. Тя се събужда, чак когато някой започне да реже живо човешко месо и то многократно, до обезораяване, с остър като бръснач макетен нож.

Няма да обсъждам факта, че дори това не е събудило онази старозагорска съдийка и онзи старозагорски прокурор. (Ако сега напиша точно какво мисля за тях, съм сигурен , че те веднага ще се събудят и ще осъмна с призовка, но това е друга тема).

Насилието до такава степен е банализирано в България, че човек основателно понякога се пита дали тя е европейска страна, не просто географски , но и политически - държава членка, подписала договора на Европейския съюз, чийто член 2 казва: "Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете". (Подчертаванията са мои  В.Ж.) 

Примитивизмът и култът към силата у нас личат не само на психологическо и на социално, но и на законодателно ниво. Няма нужда да режете вбесил ви държавен чиновник десетки пъти с макетен нож. Стига само да  му ударите една плесница и сте за прокурор - ако чиновникът е длъжностно лице и ако плесницата е при или по повод на изпълнението на служебните му задължения.  Телесната повреда на длъжностно лице, дори леката, е престъпление от общ характер (член 131 от Наказателния кодекс). 

Ако нанесете същата телесна повреда на обикновен гражданин, престъплението ви е от частен характер. То е такова и ако я нанесете на майка си или на баща си (ал. 3-5 от същия член), на бременна жена или на малолетно лице. В тези случаи не сте за прокурор, пострадалите трябва сами да се защитават в съда в дела с непредвидим край. Държавата не бди над тях така, както бди над чиновниците си, отхранвани с данъците и осигуровките, плащани от обикновения гражданин.

Следователно чиновникът е по-скъп на българския законодател от всички останали граждани, които са избрали този законодател. И не само чиновникът, ако прочетем целия член 131. На същата специална закрила се радват още представителите на обществеността както и военните лица "включително и от съюзна или приятелска държава или войска"  - за разлика от обикновените майки и бащи, жени и деца.  

Защо така дискриминационно ни третира нашата държава членка, която още през 2005 година в договора си за присъединяване към ЕС се подписа, че "недискриминацията" е основна нейна ценност? Ако тя ни дели на свои и съюзнически служители и на всички останали, за чия държава да я смятаме? 

Чиновник ли е, не можеш и да го ощипеш, обикновен гражданин ли е, можеш и жив да го режеш; съдията преценява (според възможностите си) колко е тежка телесната повреда и какъв е характерът на престъплението.

Познавам други страни, където има престъпление определено общо като "нападение" и то е от общ характер - независимо кой е нападнатият, с какво е нападнат и какви повреди са му нанесени. Очевидно, ако са по-тежки, това са утежняващи вината обстоятелства. Такива страни със законовата си норма показват, че спазват точно член 2 на европейския договор с постановките му за недискриминация и за "зачитане на човешкото достойнство, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека".