• При създаването на новата КПК акцентът беше поставен върху разследващите функции, за да не може държавното обвинение да подминава събраните сериозни доказвателства за корупция. Но истината е, че без съществени промени в самата структура на прокуратурата, няма институционален механизъм, който да я накара да си върши системно работата по корупционните дела. Още повече да прави това безпристрастно, професионално, политически неутрално. 
  • Предполагаше се, че когато тези доказателства са събрани по реда на НПК от разследващите инспектори на комисията, въз основа на тях ще има повдигнати обвинения и постиганти осъдителни присъди. Тази надежда досега не се оправдава.
  • Фиаското на КПК трябва да ни върне към основния дебат - за реформите в прокуратурата, разследването и правосъдието като цяло, без които не може да има последователно противодействие на корупцията. 
  • След създаването на тези органи те твърде лесно се превръщат в инструмент не за борба с корупцията, а за целенасочена и селективна репресия над опозиционни или станали вече неудобни политици и бизнеси, изпаднали по някаква причина от благоволението на държащите властовия ресурс.

Така бившият министър на правосъдието Атанас Славов, сега депутат от "Продължаваме промяната-Демократична България", описва ситуацията с антикорупционната комисия, която в момента хем се "закрива", хем й се избира ново ръководство. Славов говори пред Георги Лозанов в интервю за "Дойче Веле":

Доцент Славов, може ли с уважение към здравия разум да се обясни на неспециализирана аудитория какво точно се крие зад абревиатурите КПК, КПКОНПИ, КОНПИ, КУИППД,  КПУКИ, БОРКОР, ЦППКОП и какво налага честите трансформации на по същество един и същ орган? А и въобще защо е необходима Антикорупционна комисия, след като корупцията и без това попада под санкцията на НК?

Обяснението е по-просто от очакваното: създаването на подобни органи е в стремеж да се компенсира липсата на ефективна и отчетна прокуратура, както и на добре работещо наказателно разследване.

Когато основният инструмент за противодействие на корупцията не работи адекватно и не покрива обществените очаквания за правосъдие, се създават някакви палиативни структури. Те са опит да се вкара външен и "позитивен" стимул в системата на правосъдието, за да може тя да се активира най-накрая и да довърши работата, стигайки до осъдителна присъда. В крайна сметка обществено значимата цел е постигане на осъдителни присъди за корупционни престъпления, особено за политическа корупция. Именно тази цел обаче системно не се постига, дори с помощта на тези специализирани органи със "звучни" абревиатури.

Друга цел при създаването и реформирането на тези органи за управлението през последните 20 години е да демонстрира "воля за борба с корупцията" - пропагандно клише, зад което се крият разнородни ПР стратегии и инстуционални практики. ПР-ът е поне в две посоки: да се убеди широката общественост, че управлението има идея и ресурс за противодействие на корупцията, както и да се убедят европейските партньори в сериозността на намеренията. Но след създаването на тези органи те твърде лесно се превръщат в инструмент не за борба с корупцията, а за целенасочена и селективна репресия над опозиционни или станали вече неудобни политици и бизнеси, изпаднали по някаква причина от благоволението на държащите властовия ресурс. Това важи за поредицата КПУКИ, КОНПИ, КПКОНПИ, КПК и т.н. Някои от антикорупционните органи, например аналитичнияг център БОРКОР, по първоначален замисъл бяха добри, но като реализация разкриха симулация на дейност. Освен това системният проблем при създването на подобни "независими специализирани органи" е, че те стават основна цел на олигархичното задкулисие и се превръщат в символ на завладяната държава. 

Поради изброените причини от "Демократична България" сме се отнасяли последователно критично и скептично към тези органи, предлагали сме разделяне на мастодонта КПКОНПИ на две отделни комисии - за конфликт на интереси и публичност на имуществото, и за отнемане на незаконно придобитото имущество, за да се премахнат възможностите за злоупотреби със СРС-та и различните оперативно-издирвателни функции. С други думи, за демонтиране на инструментите за селективна репресия. Очакваният резултат бе, че при добро функциониране на подобни органи ще бъде по-трудно на разследващите и на прокуратурата да бъдат с "широко затворени очи", тъй като ще има събрани достатъно данни за корупционно поведение или най-малкото обосновано съмнение за такова.

При създаването на новата КПК акцентът беше поставен върху разследващите функции, за да не може държавното обвинение да подминава събраните сериозни доказвателства за корупция. Но истината е, че без съществени промени в самата структура на прокуратурата, няма институционален механизъм, който да я накара да си върши системно работата по корупционните дела. Още повече да прави това безпристрастно, професионално, политически неутрално. Докато политико-олигархичната върхушка държи трансмисията към цялата система на прокуратурата чрез институцията на главния прокурор, не можем да очакваме реална борба с политическата корупция на управляващите елити.

Нашата оценка е, че и поредният опит за създаване на независим антикорупционен орган се оказа по-скоро неуспешен и крие рискове за свободата на гражданите. Неслучайно първите акции на новия, но със старо ръководство орган бяха насочени срещу представители на опозицията, а не на управляващите. Цялостният институционален характер на този орган, в различните му превъплъщения, показва доминиране на милиционерското начало, а не на правото, професионализма и независимостта. 

За разликите между преформатиране и закриване

С каква цел ПП-ДБ предложи разширяване на правомощията на комисията и защо дотолкова не успя да го постигне, че да поиска закриването на комисията?

Както отбелязах, при създаването на новата КПК акцентът беше поставен върху разследващите функции, за да не може прокуратурата  да подминава събраните сериозни доказвателства за корупция. Предполагаше се, че когато тези доказателства са събрани по реда на НПК от разследващите инспектори на комисията, въз основа на тях ще има повдигнати обвинения и постиганти осъдителни присъди. Тази надежда досега не се оправдава.

Всички опити за създаване на реално независим орган бяха демонтирани с блокирането на конституционните промени - оттук и невъзможността парламентът да избира членовете с квалифицирано мнозинство в прозрачна процедура. На законово ниво т.нар. номинационна комисия също не дава достатъчно гаранции за независмост, тъй като нейният състав е доминиран от членове, които са посочени от политически избрани институции. Трима от петчленната номинационна комисия се назначават от министъра на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата. КПК остана две години със старото ръководство, избрано по времето на третия мандат на ГЕРБ, в непълен състав и с изтекъл мандат. Това ръководство, естествено, не беше независимо.

Поради политизацията на целия процес, нашето, на ДБ становище, е, че този орган не може да оправдае първоначално възложените цели и очаквания. Поради това се връщаме към първоначалната си позиция от 2021 година за закриване на КПК в този ѝ вид и за създаване на комисия за конфликт на интереси и публичност и проверка на имуществото, при спазване на съответните правозащитни стандарти. За да гарантираме по-висока степен на независимост в нашия законопроект предлагаме членовете на тази комисия да се избират от парламента (двама) с прозрачна и конкурентна процедура, от съдебната система (двама) - от общото събрание на съдиите на ВКС и ВАС, и от президента (един).

Изненадващата подкрепа от Делян Пеевски ли беше причината ПП-ДБ да се откаже от закриването на комисията и дали точно това не беше търсения ефект от страна на Пеевски?

Целите на Пеевски вероятно нямат нищо общо със самия дебат около КПК. Не бих искал да влизам в ролята на коментатор на неговите решения. Мотивацията трябва да се търси в особената динамика на отношенията му с Борисов.

Какви, според Вас, са имиджовите последствия за ПП-ДБ от перипетиите около тази комисия и как отговаряте на злорадите коментари от типа "Каквото повикало, такова се обадило"?

Отговаряме, че първо, нито една институция не трябва да се използва като инструмент за политическа репресия, погазвайки основни принципи на правото и на наказателния процес. Второ, че фиаското на КПК трябва да ни върне към основния дебат - за реформите в прокуратурата, разследването и правосъдието като цяло, без които не може да има последователно противодействие на корупцията. И трето, каквито и подобни органи да създаваме, те са по дефиниция с ограничена полезност, докато не се реши основния проблем с наказателното правосъдие.

Изолиран остров на справедливост не може да има

Доколко с промени във видимия спектър на съдебната система (на закони, органи, правомощия) може да се прекъсне невидимото влияние върху нея (със зависимости, облаги, заплахи)?

Несъмнено само със законодателни промени и със създаването или реформирането на "независими специализирани органи" не може да се води ефективно борба срещу корупцията и да се ограничи олигархичния захват на институциите. Технократският подход не работи, ако не е подкрепен от решително политическо мнозинство, което поне за няколко последователни години да наложи нов модел на управление - без корупционни зависимости, без очевидни конфликти на интереси и задкулисни решения, при взаимен контрол и възпиране между властите.

Ако принципите на доброто управление не се спазват от политическите институции, няма как да очакваме системата на правосъдието да бъде изолиран остров на справедливост и интегритет. Дългосрочно решение виждам през политическия процес в неговото постепенно изсветляване, излизане извън сивата зона на купения и контролирания вот, ограничаване на безотчетните корупционни финансови потоци в изборния процес, и разбира се, гражданска активност и мобилизация. Докато блюстителите на корупционното статукво правят всичко възможно да отблъскват гражданите от политиката и само ограничени електорални ядра участват в изборите, трудно можем да очакваме значителна промяна. 

Ще продължи ли, според Вас, "черната серия" от обвинения и арести на представители на ПП и каква би била печелившата стратегия за ДБ в такъв случай?

Отговорът на този въпрос знаят планиращите подобни репресивни акции. След като се видя солидната обществена реакция, може би ще последва известно затишие.

От ДБ, както винаги, ще настояваме да се спре злупотребата с репресивна власт от тези органи, ще настояваме за справедливо и безпристрастно разследване, за спазване на презумпцията за невиновност, за зачитане на правата на задържаните и разследваните. Отговорност на съда е да се произнесе относно вината и присъдата. Разбира се, участваме активно в гражданските протести срещу институционалния произвол, които очаквам да продължат през есента. Надявам се те да имат и превантивен ефект, ако има планирани нови репресивни мерки срещу предствители на опозицията.

Накрая да Ви задам един малко произволен въпрос: колко процента право има в политиката у нас?

Все по-малко, за съжаление! Дори в институциите, които са призвани да го създават (парламента) и да го развиват чрез правоприлагане (съдилищата) и конституционно правосъдие (Конституционния съд). Взе по-често виждаме опити за популистко законодателство, както и непоследователна и необоснована съдебна практика. Като конституционалист следя с особена загриженост нарастващата политизация на Конституционния съд, особено по делата, свързани с промените в Конституцията от края на 2023 година.

Очертаващата се тенденция на все по-ограничено спазване на основни правни принципи и стандарти и на все по-висока степен на политическа конюнктурност, често прикриваща олигархична зависимост, е резултат и на системната обратна селекция на ключови позиции и в трите власти.

Дойче веле