Въпросът с транссексуалните в България е рядко обсъждан - за нашето консервативно общество хомосексуалните са достатъчно тежка тема.

Но в петък, 30 януари, депутатката от "Атака" Калина Балабанова по време на парламентарния контрол попита министъра на отбраната Николай Ненчев - дали български войници са присъствали на първата международна среща на травеститите и транссексуалните в САЩ. Там през октомври миналата година се събраха десетки офицери от държави в НАТО и други съюзници на най-голямата военна сила, за да обсъдят правата на военнослужещите с различна сексуална идентичност от биологичната им.

Това беше повод за Балабанова да "припомни" на министъра, че българите сме с "православни ценности" и да сравни травеститите и транссексуалните с некрофили и зоофили.

В тази връзка публикуваме това интервю, излъчено по БНР - Програма "Радио София", в което репортерът на националното радио Георги Кольовски ни среща с една млада жена, родила се в тялото на мъж.

Транссексуалността е състояние, при което физиологичната и психологична полова идентичност на индивида не съвпадат. От различните групи с проблемна сексуална идентификация, тази на транссексуалните е най-маргинализирана. Александра е двадесет и тригодишна, транссексуална, наскоро си е направила операция за смяна на пола.

Кога за първи път осъзна, че си жена в мъжко тяло?

При мен това се усети още от много ранна детска възраст, може би три-четиригодишна, усещах, че женските неща ме привличат, играех си с кукли, само с момиченца. Може би тогава когато започнах училище разбрах, че не съм съвсем момиченце, когато ми се наложи да се преобличам в мъжката съблекалня, което беше огромен стрес за мен. Така че подобно нещо се усеща от много ранна възраст.

Кога реши да се подложиш на операция за смяна на пола и на целия този процес, който е доста сложен - ти си на хормонална терапия?

Да, на хормонална терапия съм. Всъщност още преди самата операция терапията прекъсва функцията на тестисите и ги праща в дълбок сън. И замества изцяло хормоналния ми баланс с женски, вследствие на което настъпват промени, идентични с женски пубертет, порастване на гърди, изнежване на лицето, тялото и т.н. Това стана преди 3 години вече, хормоналната терапия. Последната операция беше миналата година и беше огромен шок и огромна травма. Тъй като повечето хора, които искат да минат през нещо такова, си мислят, че тя ще бъде нещо като сбъдване на мечтите им и всичко останало, но истината е, че определено трябва да си готов за нея и да си чел достатъчно. Болките не са малки.

Предполагам и психологическият стрес?

Психологическия стрес, не бих казала, тъй като хормоналната терапия доста ефективно подтиска всичко мъжко - така да се каже, не губиш нищо вече.

Получи ли подкрепа от семейството си, как реагираха хората около теб?

Ами те го усещаха от много ранна възраст, единственото за което може би съжалявам е, че трябваше да започна всичко още когато не бях свършила пубертета си, тъй като тогава промените са доста по- агресивни и не се минава изобщо през мъжки пубертет. Но не успях - баща ми не ме подкрепи. Майка ми се старае да ме разбира до колкото може, имам подкрепата на хората на които държа. Така или иначе не съм сама, така че това е най-важното за мен.

Имаш ли приятел до теб, връзка?

Имам връзка и то от доста години, така по странни обстоятелства се запознахме, всичко беше много невинно, много детско, много като игра за мен. За него не знам, той беше объркан в началото, много объркан, тъй като не знаеше с какво се захваща. И когато разбра, беше доста объркан, но слава богу се държа като истински мъж и ме подкрепи.

И все още е до теб?

Да, все още е до мен. Всъщност той е единственият човек, с когото съм била.

Искам да ти задам един въпрос - разбира се, можеш да не отговориш. Когато споделях, че ще правя интервю с теб на хората, знаеш ли кой беше най-честият въпрос който ми задаваха?

Мога да предположа, но хайде слушам...

Дали след такава операция човек изпитва удоволствие от секса?

Да, така и помислих. Не съм правила секс с новопридобития орган, не съм имала интимен контакт все още. Обикновено повечето лекари, включително тези, при които ние сме били на посещение казват, че ще се запазят нервни окончания, ще се запази усещането. Това, което аз съм чела като отзиви, като цяло е че не усещаш нищо. И това, което аз казах на лекаря беше - кажи ми истината, кажи ми какво да очаквам, аз ще си направя операцията така или иначе. И той ми каза: има огромен шанс да не усещаш нищо. Отговорих му, че аз и сега не усещам нищо, нищо не губя. Така, че е въпрос на психика, аз изпитвам удовлетворение от това, че партньорът ми е удовлетворен и се чувства щастлив и аз се чувствам добре в тялото си.

Психологически значи получаваш удоволствие?

Да, психологически получавам удоволствие.

Какво беше усещането, когато за първи път се погледна и се видя като жена?

Винаги съм се чувствала добре в кожата си, никога не съм изпитвала омраза към тялото си. С изключение на една единствена част може би, но дори преди да бъде реконструирана, тъй като нищо не се отстранява, то се реконструира. Може би когато започнаха промените от хормоналната терапия и вече виждах гърдите, по-нежното лице и всичко останало, може би тогава започнах да се чувствам по-комфортно в кожата си; а вече след самата операция, когато за пръв път се видях в огледалото гола, почувствах, че това е било правилното решение.

Хареса ли се?

Ами да… Аз не съм по принцип нарцистичен човек, но се почувствах добре.

Сблъсквала ли си се с дискриминация, звучиш ми като свеж и позитивен човек?

Сблъсквала съм се, да, то кой не е…

Да, но предполагам ти доста повече, отколкото всичко останали...

За съжаление така е... но съм свикнала да преодолявам тези неща. България е такава държава, че ние просто обичаме да се делим. Ако не ме дискриминираха заради това, щяха да ме дискриминират, защото съм жена, просто жена, или защото съм дебела, или защото съм ниска, или защото съм висока - ние просто сме такава нация, обичаме да се делим. Така че дискриминацията никога не ме е плашила, хората могат да мислят това, което искат да мислят, аз не съм правила нищо лошо, така че не съм се обиждала от хорските приказки, по-скоро съм се притеснявала как се чувстват роднините ми.

А те как се чувстват?

Ами зле… Не е приятно да слушаш подобни реплики към детето си, особено в една ранна детска възраст, това травмира психиката. Ти знаеш какви са обидите в България, така че не може да се измисли нищо оригинално или ново. Подвиквания, подмятания. Обикновено съм се обръщала и съм отговаряла: да ми казваш нещо, дето не го виждам и не го знам, добре, ама аз го знам. Така че не са ме трогвали особено, по-скоро е било по-трудно, когато дискриминацията е била от медицинска гледна точка, тъй като в България няма специалисти и хормоналната терапия доста често си я водим сами. И когато ти се наложи да потърсиш медицинска помощ, показваш документите, а те все още не са сменени, на момче, а срещу теб седи жена, и се получава някаква абсурдна ситуация. Обикновено ти отказват лечение, тъй като дори да имаш обикновена настинка, той вижда, че ти си на хормонална терапия и се притеснява евентуално, ако ти предпише нещо дали няма да влезе в реакция с хормоните, които приемаш.

Сега когато си преминала през всичко това, чувстваш ли се удовлетворена, заслужавало ли си е цялата тази мъка, тъй като този процес е продължил няколко години?

Този процес продължава вечно, тъй като хормоналната терапия е за цял живот. Аз не съм от хората, които си въобразяват едва ли не че са космосът, аз съм родена транссексуална и ще си умра транссексуална, без значение, дали съм си сменила пола или не. Да, струваше си. Това е странен въпрос в интерес на истината, за човек като мен, защото да питаш някой като мен дали си е струвало… то ние нямаме избор .. ако не бях го направила, щях да лежа на дъното на някоя канавка в момента, така че това определено е било правилното решение за мен.

Единственият начин да живееш пълноценно?

Единственият начин да живея изобщо. Хората си мислят, че това е въпрос на избор и това е най-грешното нещо. Това определено не е избор, а нещо, което усещаш вътре в себе си и не можеш да се пребориш с него.

Отговорите й идват спокойно, обмислено, понякога с лек смях, който някак кротко пресича всякакво пошло кикотене, обикновено съпровождащо подобни случаи. И ни дава възможност спокойно да помислим.