Европейската комисия реши днес да започне производства за установяване на нарушение срещу България, Гърция, Кипър и Литва заради невъвеждането на двуизмерния баркод в единния формат за визи. Този вид баркод бе въведен, за да се защитят вписванията на визовия стикер от фалшифициране. Крайният срок за въвеждането му във всички страни от ЕС изтече през май 2022 г. Посочените четири държави членки все още не отпечатват двуизмерен баркод върху издаваните от тях визови стикери.

Същевременно ЕК реши да открие производства за установяване на нарушение срещу България, Белгия и Хърватия за това, че не са транспонирали правилно Директивата за укрепването на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Това е една от шестте приети от ЕС директиви с цел създаването на общи минимални стандарти, с които да се гарантира, че правата на справедлив съдебен процес на заподозрените и обвиняемите в наказателното производство са защитени в достатъчна степен в целия Съюз. ЕК счита, че някои национални мерки за транспониране, нотифицирани от трите държави членки, не отговарят на изискванията на Директивата. В случая с България става дума по-специално за мерките, свързани с правото на лицата да не се самоуличават, и със средствата за правна защита срещу нарушения на правата по Директивата. Освен това Комисията счита, че обхватът на Директивата не е транспониран правилно в българското законодателство, съгласно което незадържаните заподозрени лица не се ползват от правата, предвидени в нея.

В мотивирано становище, изпратено до България, Комисията призовава страната ни да приложи правилно в националното си законодателство правилата на ЕС за правото на достъп до информация в наказателното производство. Директивата има за цел да гарантира, че на лицата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство или за които е издадена европейска заповед за арест (ЕЗА), се предоставя подходяща информация за техните права. ЕК счита, че в България все още не са правилно транспонирани приложното поле на Директивата и правото на информация във връзка с правата и разпоредбите за декларацията за правата при арест.

В друго мотивирано становище Брюксел иска от София да гарантира пълното и навременно транспониране на правилата на дружественото право за използването на цифрови инструменти и процеси. Директивата изисква от държавите членки да въведат изцяло онлайн процедури за учредяването на определени видове дружества, регистрацията на трансгранични клонове и подаването на документи в бизнес регистрите. С нея се предоставя и безплатен достъп до повече данни за дружествата от търговските регистри чрез Системата за взаимно свързване на бизнес регистрите. Комисията смята, че България не е уведомила за национални мерки, които гарантират пълното транспониране на Директивата.