Парламентът на Армения ратифицира днес Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), с което Ереван призна юрисдикцията на МНС, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Намерението на Армения да признае юрисдикцията на МНС провокира недоволството на Русия, чиито отношения с Ереван бяха обтегнати от нахлуването на руските сили в Украйна и от възстановяването на пълния контрол на Азербайджан над азербайджанския регион Нагорни Карабах, който в продължение на три десетилетия беше под контрола на етнически арменци.

МНС издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин по подозрения в незаконното депортиране на стотици деца от Украйна в Русия. Признаването на юрисдикцията на МНС от Ереван означава, че Армения ще бъде задължена да арестува Путин, ако той стъпи на арменска територия, пояснява Ройтерс.

Армения казва, че е обсъдила с Русия плановете си за признаване на юрисдикцията на МНС, след като през март Москва предупреди, че подобна стъпка ще има за Ереван "сериозни последици".

"За ратификацията гласуваха 60 депутати, против - 20. Решението е прието", обяви председателят на арменския парламент Ален Симонян.

Опозиционните блокове "Армения" и "Имам чест", които бойкотираха обсъждането на ратификацията, се върнаха в пленарната зала за гласуването и гласуваха "против", отбелязва ТАСС. Те заявиха, че ратификацията няма нищо общо с интересите на Армения и с нея се преследват геополитически цели.

Кремъл: "Погрешно решение"

Кремъл определи днес като "погрешно" решението на Армения, исторически съюзник на Москва, да ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) - орган, който издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин, предаде Франс прес.

"Съмняваме се, че присъединяването на Армения към Римския статут е правилно от гледна точка на двустранните отношения. Продължаваме да смятаме, че това е погрешно решение", каза пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Армения "не разполага с нищо по-добро" от съюза с Русия, допълни говорителят, макар отношенията между Ереван и Москва да се влошиха значително през последните месеци.

Френската външна министърка пристигна в Ереван

Министърката на външните работи на Франция Катрин Колона днес пристигна в Армения, за да оцени неотложните нужди на страната, свързани с мигрантския поток от Нагорни Карабах и риска от операции на азербайджанската армия на нейна територия, предаде Ройтерс.

Нагорни Карабах е деликатна тема за Франция, където живеят между 400 000 и 600 000 души от арменски произход.

Седмица след като Баку пое контрол върху анклава и над 100 000 души бяха принудени да го напуснат, депутати от целия френски политически спектър упрекнаха правителството, че не помага достатъчно на етническите арменци.

Париж вече предостави хуманитарна помощ в размер на 12,5 милиона евро, а министърът на отбраната Себастиан Льокорню в събота заяви, че страната му е готова да предложи военна подкрепа в зависимост от нуждите на Ереван.

Освен това Франция подкрепи идеята ЕС да наложи санкции срещу Баку, но тази мярка все още среща съпротивата на няколко страни членки, тъй като Азербайджан играе важна роля в замяната на руските енергийни доставки.  

Колона днес заяви в началото на визитата си в Армения, че страната, "чиято изолация е видима за всички", има нужда от подкрепа. Колона е първият западен министър, който посещава Армения след военната операция на Азербайджан. Преди пристигането ѝ високопоставен арменски дипломат каза, че Ереван се нуждае от гаранции в сферата на сигурността и посочи, че те са "от изключително голямо значение", независимо дали ще бъдат предоставени от Великобритания, САЩ или Франция.

Коментар на Клуб Z

Веселин Желев

В края на 2013 година Армения беше една от бившите съветски републики, влизащи в тогавашната европейска политика на "Източното партньорство", на която ЕС предложи всеобхватно споразумение за стабилизация, асоцииране и свободна търговия. Останалите в програмата бяха Украйна, Молдова, Грузия, Беларус и Азербайджан. Последните два авторитарни режима не проявиха интерес от по-дълбоки отношения с Европа, защото те означаваха демократизация. Украйна, Молдова и Грузия обаче избраха да подпишат споразуменията. Те означаваха достъп до европейския вътрешен пазар, перспектива за безвизов режим, по-дълбоки политически отношения и реформи, които поставят основа за евентуално европейско челнство в далечна перспектива.

Русия реагира остро на тези споразумения, защото ги прие като нахлуване в нейната историческа сфера на влияние. Руският президент Владимир Путин привика тогава в Москва тогавашния украински президент Виктор Янукович и след срещата последният отказа да подпише споразумението с ЕС, което беше договаряно с години. Всички знаят какво последва - бунтът на Майдана в Киев, свалянето на Янукович от украинския парламент и отговорът на Москва - незаконната анексия на Крим и предизвикването и подпомагането на сепаратисткия бунт в Донбас през 2014 г., чието продължение е днешната пълномащабна война на Русия срещу Украйна. След като свали Янукович, Киев все пак подписа споразумението с Европа и днес очаква преговори за членство в ЕС.

Тогава обаче Путин успя да изнуди далече по-малката и по-слаба Армения да се откаже от европейското споразумение, за да запази връзките си с Русия. Правителството в Ереван, без много да му мисли, избра Русия пред Европа. Причината беше очевидна - Армения разчиташе на руското рамо в продължилия от 1988 г. конфликт с Азербайджан в Нагорни Карабах. Русия обаче не помогна с нищо на Армения, нито когато тя загуби войната с Азербайджан заради населения предимно от арменци анклав на азербайджанска територия през 2022, нито при тазгодишната светкавична азербайджанска военна офанзива, която фактически сложи край на непризнатата сепаратистка република Нагорни Карабах. 

Това изглежда сложи край на арменската лоялност към Русия. Поне що се отнася до мнозинството в днешния арменски парламент. То днес заяви, че стъпи ли Путин на арменска територия, той ще бъде арестуван, съгласно заповедта на Международния наказателен съд, който го издирва за военни престъпления в Украйна. Очаквано, Русия оцени това като изключително враждебен акт.

Но тя сама го мотивира. Съществуват основателни подозрения, че пасивността на Москва по време на последната азербайджанска офанзива в Карабах на 19 септември е била договорена на среща между главния международен съюзник на Баку, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и Путин на тяхна среща в Сочи на 4 септември т.г. Загубата на Карабах, за който Армения воюва 30 години, е тежко изпитание за сегашната власт в Ереван, която е изправена пред мощна вълна от недоволство и масивен приток на бежанци от анклава. Очевидно, Москва се надява, че това би съборило сегашния арменски премиер Никол Пашинян и би отворило пътя ѝ да инсталира на негово място марионетен лидер и режим,  какъвто е подходът ѝ в цялата бивша съветска сфера.