След приемането си в ЕС Украйна ще има право да получи около 186 милиарда евро в рамките на седем години и много от настоящите страни членки за първи път биха се превърнали в нетни вносители в общия бюджет, става ясно от вътрешни оценки на съюза, пише в. "Файненшъл таймс", цитиран от БТА.

Представители на ЕС са направили това лято оценка на потенциалните финансови последици от разширяването - видяно от британския всекидневник проучване, което е използвало правилата от настоящия бюджет на съюза за периода 2021-2027 година. Служителите приложили тези правила към бюджета на един хипотетично разширен съюз, в който са били включени Украйна, Молдова, Грузия и шест страни от Западните Балкани.

Проучването, което е първото на Брюксел във връзка с потенциалното приемане на девет нови страни членки, подчертава сериозните политически и финансови последици от разширяването на съюза, отбелязва "Файненшъл таймс". Разчистването на пътя за приемане на Украйна е основен приоритет за лидерите на ЕС от началото на руската пълномащабна инвазия в страната, посочва изданието.

Въпреки че процесът на разширяване вероятно ще отнеме повече от десетилетие и ще наложи сериозни реформи на съществуващите бюджетни разпоредби, очакваният мащаб на промените решително ще промени финансовия баланс в блока, коментира вестникът.

"Всички държави членки ще трябва да плащат повече в бюджета на ЕС и да получават по-малко от него; много държави членки, които понастоящем са нетни получатели, ще станат нетни платци", се казва в заключението на документа, изготвен от секретариата на Съвета на ЕС.

Според оценката на проучването Украйна би имала право да получи 61 милиарда евро от кохезионните фондове на ЕС, които имат за цел да подобрят инфраструктурата в по-бедните страни членки. Девет други страни членки, сред които Чехия, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта, биха загубили правото си на финансиране от тези фондове.

В проучването обаче ясно се посочва, че въздействието на Украйна върху режима на земеделските субсидии в ЕС би било най-значително, коментира "Файненшъл таймс". Украйна би се превърнала в най-големия получател на субсидии в блока със своите 41,1 милиона хектара обработвана земеделска площ, измествайки Франция на второ място. Това би означавало, че плащанията за настоящите бенефициенти ще намалеят с 20,3% на хектар земеделска земя, отговаряща на условията за подпомагане.

В проучването е била използвана проста екстраполация на съществуващите бюджетни правила на ЕС, които почти сигурно ще бъдат коригирани в случай на разширяване, посочва вестникът. То не е било разработено съвместно с Европейската комисия, изпълнителния орган на блока, нито е било одобрено от нея. В него не се взема предвид и евентуално присъединяване на Турция.

Говорител на Съвета на ЕС е заявил, че институцията не коментира течове на информация, отбелязва вестникът. Лидерите от ЕС този петък ще се срещнат в Испания за първите си подробни обсъждания като група за разширяването и начините, по които то ще промени съюза.

"Тези данни няма да удовлетворят никого", смята Муджтаба Рахман, изпълнителен директор за Европа на Евразийската група. "Те ясно показват, че ще е необходима цялостна реформа на бюджета на ЕС и неговите основни политики, за да може Украйна някога да се присъедини или че украинският въпрос ще трябва да бъде решен иновативно и извън съществуващите бюджетни структури на ЕС", добавя експертът, цитиран от "Файненшъл таймс".