Марти Ахтисаари, бивш президент на Финландия и посредник за световен мир, удостоен с Нобеловата награда за мир през 2008 г. за работата си за разрешаване на международни конфликти, почина на 86-годишна възраст, предадоха световните агенции, цитирани от БТА.

Фондацията, която той създаде за предотвратяване и разрешаване на свързани с насилие конфликти, съобщи, че Ахтисаари е починал днес. В нейното изявление се казва, че тя е „дълбоко натъжена от загубата на своя основател и председател на управителния съвет“.

През 2021 г. беше обявено, че Ахтисаари е в напреднал стадий на болестта на Алцхаймер.

Сред най-забележителните му постижения са помощта за постигането на мирни споразумения, свързани с изтеглянето на Сърбия от Косово в края на 90-те години на миналия век, получаването на независимост от Намибия през 80-те години и постигането на автономия за провинция Ачех в Индонезия през 2005 г. 

Ахтисаари участва също в мирния процес в Северна Ирландия в края на 90-те години на миналия век, като получи задача да наблюдава процеса на разоръжаване на терористичната групировка ИРА.

Когато Норвежкият Нобелов комитет за мир избра да отличи Ахтисаари през октомври 2008 г., той изтъкна „важните му усилия на няколко континента в продължение на повече от три десетилетия за разрешаване на международни конфликти“.

Ахтисаари, който беше президент на Финландия от 1994 г. до 2000 г., по-късно основа базираната в Хелзинки „Инициатива за управление на кризи“, насочена към предотвратяване и разрешаване на свързани с насилие конфликти чрез неформален диалог и посредничество.

***

Марти Ахтисаари е роден на 23 юни 1937 г.  в град Виборг, който днес е част от Русия. През  Втората световна войната семейството му е евакуирано в Куопио, а по-късно в Оулу в Северна Финландия, където през 1956 г. той завършва гимназия, а след това и висше педагогическо образование. Известно време работи като учител. С учителската му професия е свързана и първата му задгранична работа. В продължение на три години той е преподавател в Технологичния институт в Карачи, Пакистан. 

През 1965 г. Ахтисаари постъпва на работа в министерството на външните работи на Финландия, където отговаря за сътрудничеството с развиващите се страни. От 1968 г. е член на Финландската социалдемократическа партия. През 1973 г. е назначен за посланик на Финландия в Танзания, Замбия, Сомалия и Мозамбик и е базиран в Танзания.  Дипломатическата му кариера продължава в ООН, където е бил комисар на световната организация и специален представител на генералния секретар на ООН за Намибия от 1978 г. до 1981 г., както и в края на 80-те години на 20-и век. Бил е и заместник генерален секретар от 1987 г. до 1991 г. Широка известност му носи ръководената от него операция през 1989-1990 година на ООН за обезпечаването на независимостта на Намибия, за което той е почетен гражданин на Намибия. Училище в столицата Виндхук носи неговото име, което свидетелства за голямата му популярност.

От 1991 г.  до избирането му за президент на страната през февруари 1994 г. е държавен секретар в министерството на външните работи на Финландия. На 6 февруари 1994 г. Ахтисаари е избран за десети президент на Финландия с 53,9 процента от гласовете при 80 процента избирателна активност. По време на мандата му до 6 февруари 2000 г. Финландия се присъединява към ЕС през 1995 г. и влиза във валутния съюз на общността през 1999 г.

Почти целия си професионален живот Марти Ахтисаари е бил дипломат. След като през 2000 г. напуска вътрешната политика,  ръководи различни международни институции и проекти в подкрепа на мира, демокрацията и за разрешаване на кризи. През 2000-2001 г. е независим оръжеен инспектор в Северна Ирландия. През 2000 г. е един от тримата "мъдреци", избрани да оценят дали австрийското правителство спазва задълженията си в областта на човешките права и борбата с расизма. След това е специален пратеник на ООН за хуманитарната криза в Африканския рог, а през април 2002 г. оглавява екипа, разследвал нападението на Израел срещу бежанския лагер в Дженин на Западния бряг.

С посредничеството на Марти Ахтисаари и създадената от него през 2000 г. неправителствена организация „Инициативата за управление на кризи“ индонезийското правителство и сепаратистите от "Движението свободна Ачех" подписват на 15  август 2005 г. в Хелзинки мирно споразумение, което слага край на започналия през 1976 г. конфликт, взел близо 15 000 жертви. През 2003 г. Марти Ахтисаари разследва действията на ООН в Ирак, след като при атентат в Багдад на 19 август 2003 г. срещу централата на ООН загиват 32 души, включително и върховният комисар на ООН за човешките права Сержу Виейра ди Мелу.

Конфликтът в бивша Югославия заема съществена част от неговите миротворчески усилия. От 1991 до 1993 г. Ахтисаари е ръководител на работната група на ООН за Босна и Херцеговина. През 1999 г. преговаря от името на ООН и ЕС в Белград за прекратяването на войната в Косово с бившия югославски президент Слободан Милошевич, като успява да го  убеди  да приеме условията на НАТО да спре бомбардировките на Югославия. За работата си в Косово през 2000 година той е номиниран за Нобеловата награда за мир.  До март 2007 г. Марти Ахтисаари като пратеник на ЕС изпълнява посредническа роля в разговорите между сърбите и косовските албанци. Той изготвя и плана за независимост на Косово под наблюдението на ЕС.

За миротворческите му усилия в продължение на над 30 години за решаване на конфликти в Европа, Азия и Африка през 2008 г. 71-годишният Марти Ахтисаари печели Нобеловата награда за мир. Той е избран от Норвежкия нобелов комитет за мир сред общо 197 номинации, включително на 33 организации. Тогавашният генерален секретар на ООН Бан Ки Мун го определя като "радетел за принципите и идеите на ООН", а тогавашният президент на Франция Никола Саркози посочва, че решението за награждаването му увенчава една кариера, посветена на мира и развитието в рамките на ООН.