Руският петролен гигант "Лукойл" е започнал процедура по продажба на рафинерията си край Бургас, съобщава финансовият министър Асен Василев в интервю пред британския в. "Файненшъл таймс".

Василев казва, че продажбата вероятно е резултат от натиска на българското правителство върху руските компании, изразяващ се освен в спазването на международните санкции и в увеличената такса за транзита на руски газ през България за Западните Балкани и Централна Европа.

"Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността върху рафинерията“, казва Василев пред вестника. „Имаме индикации за интерес.“

Правителството не участва в продажбата на рафинерията, която доставя на международни клиенти повече от половината от продукцията си – включително важни доставки на дизел за Украйна в началото на руската инвазия, отбелязва "Файненшъл таймс".

Василев казва, че София ще запази поредица от наказателни мерки върху рафинерията, докато не се включат нови собственици.

Наскоро наложеният 60-процентов данък печалба върху печалбите на"Лукойл-Нефтохим" ще бъде намален само до 15 процента след продажбата – а междувременно е имало задължителна модернизация, за да се подготви рафинерията за ефективна преработка на по-лек неруски суров петрол на стойност над 500 милиона евро.

Интерес има, но дали...

Интерес по отношение на „Лукойл Нефтохим“ се изразява вече от няколко месеца от различни страни, каза малко по-късно през деня пред журналисти в Министерския съвет и премиерът Николай Денков, с което потвърди казаното от Василев FT.

„Въпросът е доколко този интерес може да бъде завършен с покупка на рафинерията от друга фирма. За момента все още не е ясно. Интерес има, но решението дали ще бъде продадена или не рафинерията, зависи от собственика в момента „Лукойл България“ и съответните потенциални купувачи“, разясни Денков. - „Не бих искал да коментирам нищо повече, докато няма конкретика за истински намерения. Когато става дума за такъв голям актив, има доста етапи, преди да се стигне до успешна крайна сделка“, допълни още премиерът. 

Драстичен обрат

Член на ЕС и НАТО, България направи драстичен обрат, откакто проевропейското правителство дойде на власт през май, отбелязва още "Файненшъл таймс". Вестникът припомня, че до съвсем скоро страната беше тясно свързана с Москва и не желаеше да се отърси от зависимостта си от руските въглеводороди.

Василев казва в интервюто, че целта на новата транзитна такса (20 лева или 10 евро за мегаватчас) върху руския газ не е той да стане по-скъп за потребителите в Унгария и Сърбия, а да направи по-малко изгодно за "Газпром" да доставя газ през България.

„Новата такса е . . . напълно в съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива. Тъй като повечето договори на "Газпром" се определят на мястото на доставка в дадена страна, таксата най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата“, каза той. „Тя само ще намали печалбите на „Газпром“.

Василев пояснява и че българското правителство е уведомило Европейската комисия за промените. Представител на ЕС е казал пред изданието, че Комисията „разглежда“ въпроса.

Унгария и Сърбия са гневни за такса "руски газ"

Унгария обеща да отмъсти на България, след като последната наложи увеличена такса върху транзита на руски газ, което потенциално застраши жизнеспособността на вноса на енергия по критичен маршрут, съобщи днес Блумбърг.

Налогът, който България обяви миналата седмица, дойде без предупреждение и се смята от Унгария за „враждебна стъпка“, каза външният министър Петер Сиярто във вторник. Той каза, че Унгария ще работи със Сърбия, която също разчита на балканския тръбопровод за природен газ, за отговор.

„Няма да оставим тази стъпка без отговор“, каза Сиярто пред държавната телевизия, след като унгарският премиер Виктор Орбан се срещна с руския президент Владимир Путин в Пекин. Сиярто не предостави подробности за това как страната му може да отговори.

Блумбърг припомня размера на таксата и цитира българискя министър-председател Николай Денков, че ходът не е насочен срещу Унгария или Сърбия, а срещу Русия, която се опитва да извлече печалби от енергия, за да финансира войната си в Украйна.

Въпреки това този ход изненада Унгария и Сърбия, отбелязва агенцията. Тя посочва, че българското решение ги кара да протестират и да се борят да гарантират сигурността на доставките преди европейския зимен сезон, тъй като и двете страни разчитат на руски природен газ за отопление.

Както Унгария, така и Сърбия поддържат тесни връзки с Кремъл, дори след нахлуването на Русия в Украйна миналата година, и са по-бавни в намаляването на зависимостта си от руската енергия.

Срещата на Орбан с Путин във вторник, на която енергийната сигурност беше на първо място в дневния ред, беше първата среща на национален лидер от Европейския съюз, откакто през март Международният наказателен съд издаде международна заповед за арест срещу руския президент за предполагаеми военни престъпления.

Решението на България да въведе такса върху транзита на природен газ от Русия е противоречива стъпка срещу Унгария и Сърбия, която застрашава снабдяването с енергия в тези две страни, се казва в съвместно изявление на унгарското и сръбското правителство, публикувано днес на сайта на унгарското правителство, съобщи Танюг.

"Европейският съюз не е въвел санкции върху доставките на природен газ от Русия, така че аргументацията на българския премиер е напълно невярна. Това решение е против европейската солидарност и застрашава енергийната сигурност на страна членка на ЕС и на страна кандидат", се посочва в съобщението, подписано от министъра на финансите на Сърбия Синиша Мали и Сиярто.

Подчертава се, че Белград и Будапеща ще координират позициите си и че няма да оставят "неприятелското българско решение без съответния отговор", предаде БТА.

Предвид зависимостта си от Русия и нуждата от диверсификация на енергийните ресурси, Унгария „трябва да провежда много по-приятелска, по-деликатна външна политика със съседните страни“, за да избегне превръщането на слабостите си в енергийната сигурност в по-голям проблем, казва пред Блумбърг Тамаш Плецер, енергиен анализатор на банковата група Erste Group AG.

Блумбърг отбелязва, че "България ... предприе смели стъпки", включително отказ да плаща руския газ в рубли. Това накара Газпром да спре доставките на страната, а София да премине към алтернативни доставчици. Миналия месец българските депутати одобриха предложение за постепенно спиране на вноса на руски суров петрол, привеждайки страната в съответствие с другите членки на Европейския съюз.

За разлика от България, Унгария е страна без излаз на море и снабдяването с нейните енергийни доставки не е политически, а физически въпрос, каза Сиярто.