Тази седмица арабският канал "Ал Арабия" излъчи критично интервю с лидера на "Хамас" Халид Машаал. Египетската журналистка Раша Набил, която интервюира Машаал, неколкократно зададе въпроса смятат ли от „Хамас“ да се извинят за това, което причиниха на израелските цивилни жертви и се усъмни в аргументацията на Машаал, че мащабното нападение е част от "легитимната съпротива" на палестинците.

"Как можете да изисквате Западът и светът като цяло да подкрепят палестинската кауза, докато нещата, които "Хамас" е направил на израелски цивилни, са на първите страници на вестниците", попита Раша Набил в интервюто, излъчено по-рано в четвъртък. "Част от идеологията на "Хамас" ли е да се отнася по този начин с цивилни граждани?".

Ислямистката организация, управляваща ивицата Газа, съсредоточава съпротивата си върху войниците, подчерта Машал. "Но във всички войни има и цивилни жертви. Ние не носим отговорност за тях." Модераторката контрира: "Ще се извините ли за това, което беше сторено на израелските цивилни граждани на 7 октомври?".

По данни на израелската армия от 1400 загинали при клането в Израел малко над 300 са войници - по-голямата част са цивилни. "Трябва да се поиска извинение от Израел", отговори Машаал на въпроса. "Хамас" не убива цивилни граждани нарочно, фокусът е върху войниците".

Според водещата интервюто характерът на нападението на „Хамас“ прилича на обявяване на война. "Затова някои хора се питат какво друго очаквате от Израел като реакция?". Наред с другото, хората в ивицата Газа, които сега преживяват голяма човешка трагедия, не са били информирани какво предстои. А Машаал, подобно на много други лидери на "Хамас", живее в чужбина.

Набил критикува и евентуалното отваряне на още един фронт в Израел с проиранската милиция Хизбула. Положението на хората в страната и без това е лошо и една война е последното нещо, от което се нуждаят.

"Те си казват: Халид Машаал седи в климатизирана стая и говори за война".

Това, което египетската журналистка направи в това интервю, е всичко, което западните медии и европейските леви не трябваше да изпускат от поглед през последните две седмици. Стореното на израелските цивилни граждани от „Хамас“, е нечовешко, в нарушение на всякакви закони, правила и религиозни норми, вън от всяка човешка логика и естествено, не може да остане без отговор. Международното право не само позволява, но и задължава Израел да защити своите граждани.

Но то сякаш изчезна за два дни от спомените на защитниците на човешките права в Газа. Да, в Газа умират и цивилни в момента, хората са в безизходица, но вината за това на първо място е на управляващата там „Хамас“.

„Хамас“ използва болници и училища за военни бази, поставя ракетни установки край църкви и джамии, смесва се с цивилни конвои или ползва цивилното население като щит. Това неминуемо води до голям брой цивилни жертви и затруднява какъвто и да е отговор на Израел. На всичкото отгоре лидерите на организацията и техните семейства наистина са извън Газа и живеят в разкош, тъй като голяма част от помощите, отпускани от Запада за благоустройството на ивицата, потъват в техните дълбоки джобове. Повечето от тях всъщност са милиардери, докато в Газа нямат вода и ток.

Липсата на вода и ток

Липсата на вода и ток се представя като изцяло вина на Израел. Всъщност Израел доставя само една трета от питейната вода на Газа, останалата трябва да се добива от кладенци и с обезсоляване. Парите за това Газа получи многократно от ЕС. Вече е известно, че тръбопроводите са послужили на „Хамас“ за направа на ракети, а не за водно снабдяване. Това е и една от причините много от ракетите на „Хамас“ да падат върху сънародниците им в Газа – около 470 ракети са се взривили върху цивилни палестински цели, а не в Израел.

Израел напусна Газа през 2005 година и оттогава не е окупационна сила, затова не носи отговорност за снабдяването с ток и вода, още повече, че то не зависи 100% от държавата така или иначе.

Израел обаче бе обвинен, че е осъдил цивилните на глад, спирайки хуманитарните помощи. Но Тел Авив пусна камионите с храна, а още миналата седмица и водата от своята територия. В замяна Израел преговаряше за пускане на цивилните заложници – над 200 души бяха отвлечени от „Хамас“ на 7 октомври на възраст между 2 години и 78 години. Заложниците не бяха освободени. Израел обаче пусна водата и храната.

Бомбардировките на Израел

Атаките на Израел досега са довели до смъртта на 3500 души според информациите на министерството на здравеопазването в Газа. Доколко може да се вярва на данните на министрите на „Хамас“ е отделен въпрос, но жертви със сигурност има и те не са малко.

Причината не е само в израелските атаки, както посочих по-горе. За разлика от „Хамас“ армията на Тел Авив обявява предварително кога ще удари и предупреждава населението. Израел призова цивилните да се изтеглят на юг и под натиска на международната общност няколко пъти удължи срока, тъй като е нереалистично 2 милиона души да напуснат домовете си за 24 часа.

Това, което се случва с хората в Газа, е наистина трагично. Но медиите и правозащитниците сякаш не забелязват, че в същото време същият брой ракети се изстрелват и от палестинските територии срещу Израел. При това не срещу военни цели, а просто така, напосоки.

Разликата е очевидна – Израел има за цел да унищожи терористичната организация „Хамас“, „Хамас“ има за цел да унищожи Израел и всички евреи.

Какъв е шансът на Тел Авив да се справи с това по мирен път? Макар че военният отговор крие твърде много рискове, още повече, че стана ясно, че терористичната атака срещу цивилните в Израел е била планирана дълго и съвместно от „Хамас“ и „Хизбула“ с подкрепата на Иран. Рискът конфликтът да излезе от границите си и да се намесят дори Иран и САЩ е съвсем реален, а това би било нова световна война.

Лъжите и пропагандата

Станахме свидетели на това как палестинската пропаганда работи срещу Израел – ударът по болницата в Газа, който терористите приписаха на Израел и западните медии се провалиха в отразяването на конфликта, като не поставиха под съмнения твърденията на терористите. 

Всъщност по време на война бързината  в отразяването на новините трябва да отстъпва на проверката на фактите и достоверността да е по-важна от светкавичната реакция. За медиите това обаче е трудно във времената на социалните мрежи. Време е да осъзнаят, че те не се конкурират с тях, а всъщност трябва да са антиподът им – да можеш да се довериш, да е написано от професионалисти, да е проверено и доказано. Тепърва медиите и обществото ще се сблъскат с проблема с дийп фейк новините и класическите медии не бива да губят тази битка.

Проблемът в подкрепата на „палестинската кауза“

„Слагам „палестинска кауза“ в кавички, защото от идването на „Хамас“ на власт през 2007 година целта не е собствена държава, а унищожението на Израел. Западът, включително и хуманитарните му организации, обаче продължават да живеят с инерцията на лозунгите за свобода и независимост за палестинците. Те са свободни и независими от 2005 година. Или поне оттогава не са окупирани, а това, че не са свободни и са зависими също е факт – само че от „Хамас“, който използва смъртта на цивилни палестинци като средство за лично забогатяване.

Колкото повече страдание, тиражирано в медиите, толкова повече милиони помощ за Газа, а те отиват право в джобовете им. Това също е една от истините, която Европа, САЩ и колективният Запад трябва най-сетне да си признаят. С поведението си и отказа да съчувстват и за израелските цивилни жертви, те всъщност работят за възхода на терористите.

Целите на „Хамас“, „Хизбула“ и техният патрон Иран не са благоденствие и мир за палестинците, а смърт за Израел, смърт за САЩ и победа на ислямистките режими. Тоест войната не е за палестинска държава, а срещу нашата цивилизация. Не вярвам, че тя може да бъде спечелена с ракети и бомби, но не може да бъде спечелена и по мирен път, защото ислямистите не искат мир. Проблемът е сложен и може да бъде решен само с участието на палестинците. Докато те не го поискат, всичко ще си остане така.