„Хората говорят за Исландия сякаш е рай на равноправието. В един такъв „рай“ не би трябвало да има 21% разлика в заплатите (между мъже и жени) и 40% жени жертви на  всякакъв вид насилие, базирано на пола им“.

Това са думи на Фрея Стейнгримсдотир – една от организаторките на днешния протест в Исландия против половото неравноправие в професионално отношение (и не само).

В стачката, чието мото е „Това ли наричате равенство?“, ще се включат десетки хиляди жени и небинарни хора, включително и премиерката на страната - Катрин Якобсдотир. Тя публично обяви, че днес няма да работи, и че очаква същото от останалите жени в кабинета.

Това е първото събитие с подобен мащаб от 1975-а насам, когато 90% от жените в цялата страна спират да работят. Действията водят до узаконяване на исканията им – въведен е закон за равно заплащане на труда и на двата пола, а през 1980 г. Исландия става първата държава в света, оглавена от жена президент.  

Защо почти половин век по-късно събитията се преповтарят, и то в държавата, която е на челна позиция за 14-а година подред по полово равноправие според класацията на Световния икономически форум?

Проблеми само в „рая“ или в глобален мащаб?

За да направим каквито и да било обобщения за това дали има неравенство в паричното възнаграждение между мъжете и жените, се обръщаме към статистиките.

По казуса съществуват два вида данни – „коригирани“ и „некоригирани“. В Исландия например некоригираните данни сочат, че мъжете изкарват 21% повече от жените, а коригираните - едва 6% повече.

Уловката в случая не е написана с дребни букви някъде в края на проучванията, а се крие още в заглавията на статистиките само в една единствена наставка – „не“.

Некоригираните, понякога наричани и „неконтролирани“ данни, представят средноаритметични сметки – разликите в проценти между средната заплата на двата пола.

Коригираните статистики, от друга страна, се съставят след отчитането на допълнителни фактори, определящи размера на заплащането, като опит, образование и настояща работна позиция.

Това е таблица с некоригирани данни, която сочи, е средно в ЕС мъжете получават 13% повече от жените. Германия изглежда като да е на дъното в класацията. Но при коригиране на данните, разликата става едва 6%.

Втората уловка, възникваща при опита за извличане, и последващо сравнение на съответните данни, е, че няма единен модел за типа статистики, провеждащи се в отделните държави. Всичко зависи от регулациите по казуса на отделните страни – в някои се провеждат само коригирани, само некоригирани, или в по-редки случаи – и двата типа проучвания. Различни са и факторите, по които се извършва коригирането.

Повечето държави работят само с некоригирани статистики, включително и България. У нас некоригираните данни от 2021 г. сочат, че мъжете икарват 11,8% повече от жените. 

Именно това води до невъзможността за акуратно и обективно разглеждане на ситуацията и в частен, и в световен мащаб.