Изчисленията, които правим на база действащото законодателство, показват, че ако се спази действащият закон, догодина минималната работна заплата (МРЗ) ще бъде между 1210 и 1212 лева. Това е нарастване с 12,3%, съобщи в сряда президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров в отговор на въпрос на БТА относно размера на МРЗ за 2026 година.

Размерът на МРЗ ще бъде определен с постановление на Министерския съвет, като не се очаква промяна в сегашния автоматичен механизъм, каза още Димитров. Датата 1 септември наближава, не виждам възможност за парламентарно време за промени в Кодекса на труда, добави той.

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно семейство (двама възрастни и едно дете до 14 г.) в България е 2748 лв. към края на второто тримесечие на 2025 г. От 1526 лв. нетен месечен доход се нуждае един работещ човек, живеещ сам. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. 

Необходимият за издръжка доход нараства с 0,4% на тримесечна база и с 5.1% на годишна база. В сравнение със същия период на миналата година, през 2025 г. 133 лв. повече са нужни за издръжка за тричленно семейство и 73 лв. повече за сам работещ.

По данните на КНСБ 1967 лв. брутно месечно възнаграждение трябва да получава един работещ, за да покрие нуждите си.

В София дори са нужни повече пари. При един работещ родител в тричленно семейство следва неговият доход от труд да е не по-малък от 3541 лв. брутно, за да осигури необходимите средства за издръжка на цялото домакинство, коментира също Димитров.

През май 2025 г. над 1 милион и половина души са с осигурителен доход под брутната заплата за издръжка от общо 2 милиона 643 хиляди осигурени лица. По думите на Димитров има нарастване на възнагражденията, страната ни продължава да е и с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС.

Цените на храните нарастват почти два пъти спрямо средните на европейско ниво, заяви зам.-директорът на Институт за социални и синдикални изследвания и обучения (ИССИО) Виолета Иванова. В България храните скачат с 6.3%, а на европейски нива ръстът е 3%, посочи тя. По-сериозно покачване има при хляба, хлебните изделия и зърнени храни, а също така и при яйцата и млечните продукти. Отчита се ръст с 1.4% на хранителните стоки на тримесечна база. При кафе, чай и какао  - с 6.9%, плодове и плодови консерви - с 6%, месо и месни продукти - с 2.1%, яйца - с 2.1%, рибата и рибни продукти - с 2%. Не се наблюдават спадове при цените на хранителните стоки на годишна база при нито една група артикули, коментира Иванова. Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи спад от - 0.3%, при ръст от 3.6% на годишна база.

Иванова добави, че според данни на Евростат за Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), България отчита 2.9% инфлация, като изпреварва ръста на средните нива за Европейския съюз, които отчитат ръст от 2.2%.