Article_top

Константин Павлов

В центъра на София, в събота, на най-централната улица, се вие дълга опашка за книги. Чакащите са точно от категорията, към която са насочени повечето кампании за насърчаване на четенето у нас - читатели в ученическа възраст, които търпеливо чакат реда си въпреки студа. Но на жълтите павета няма стълпотворение от камери и микрофони. Из опашката не обикалят дори и млади стажант-репортери с диктофони и бележници на лов за нестандартни новини.

Вечерните новини по националната телевизия потвърждават:

такова събитие не се е случвало.

Няма възторжени говорители, потвърждаващи изригналия интерес към четенето. Няма дори и спорове - дали това си струва да се чете. Интерес няма, следователно няма и въпроси.

Авторът на очевидния бестселър е необичаен - Емил Конрад, видеоблогър, накратко - влогър.

Няколко години подред съм наблюдавал и представянията на новите книги на Иво Инджев. Поради огромния интерес към тях, нито една книжарница не може да си позволи да ги представи на закрито - не събира толкова хора. Представянията винаги са на открито, и това са грандиозни събития, събиращи стотици, дори хиляди читатели, между които се мяркат не едно и не две познати лица.

Какво общо биха могли да имат Иво Инджев и Емил Конрад?

Емил Конрад е интернет аналогът на музикалните момчешки групи, които на свой ред бяха на върха в началото на 90-те. Той има стотици хиляди абонати на видеоканала си, в който всяко видео е гледано десетки хиляди пъти. Иво Инджев пък е политически публицист, изследващ в дълбочина българските политически драми, вероятно с десетки хиляди ежедневни читатели. Но освен това и двамата са интернет феномени, тоест, интернет звезди, които успяват да си създадат многобройна лоялна интернет публика, за която живият контакт с любимия автор е празник. Второто общо нещо между тях е пълната липса на интерес от „традиционните“ медии.

Каква може да е причината за това?

Ще ви разкажа история. Една от приятелките на баба ми преди години отиде да си избира очила. Демокрацията тъкмо беше дошла, изборът изведнъж стана огромен и тя, придружена от дъщеря си, влязла в една от новите лъскави оптики в центъра на града. Започнала да мери рамките една по една, докато не премерила почти всички модели. Към края на втория час дъщеря ѝ не издържала и ѝ се развикала:

– Мамо, какво мериш всички рамки, какви рамки търсиш?

– Не разбираш ли, – сопнала се възрастната жена, – търся някакви, с които да изглеждам млада и хубава.

Подозирам, че традиционният лов на новини върви по следния път - търсим новини, които да затвърдят мнението на читателя за себе си и за страната, в която живее. Всичко, което не се вписва в тази представа, ами то просто не съществува! Слагаме тези очила, с които изглеждаме млади и хубави.

Не ограничавам това явление до медиите. То е по-широко, навлиза по-дълбоко и дори е опасно. Например, на българските автори не са разрешени много неща, които на чуждите позволяваме. Много често, когато в България се появи нещо автентично и интересно, настава голям вой, че това не сме ние, че огледалото е криво и че най-малкото трябва да го скрием от подрастващите. Като че ли искаме

някой нов Шекспир да се появи, но ако може да е патриотичен като Иван Вазов и възпитан като Йовков.

Представете си сериал като „Ало, ало“ в България или пък същите тия български класици да бяха писали драми за Сърбия или Унгария, както Шекспир е писал за Италия и Дания. Нали се сещате какъв вулкан от родолюбива критика щеше да последва? 

Горе долу като тази, която се изсипа върху Емил Конрад в социалните мрежи - не правел това, което трябва, не го правел добре и въобще голямата тълпа читатели на улицата е плод на нещастна случайност или по-лошо – на злоупотреба с тях!  

Трудните ни отношения с масовата култура не са от вчера. Искаме тя да е е забавна и интересна, но и да възпитава. Да е благоприлична, но и реалистична. Да учи младите, но и да допада на старите. Да е непоколебимо българска, но и да смае „чужденците“ с качествата си. Да не е писана с намерението да печели пари, но да изкарва такива.

Никоя река не остава буйна и пълноводна след среща с толкова препятствия. Просто трябва да изберем нещо и да останем верни на избора си. А медиите не трябва да блеят и да спрат да търсят очилата, с които изглеждаме млади и хубави.

 
Снимка Тихомира Методиева

В центъра на София, в събота, на най-централната улица, се вие дълга опашка за книги. Чакащите са точно от категорията, към която са насочени повечето кампании за насърчаване на четенето у нас - читатели в ученическа възраст, които търпеливо чакат реда си въпреки студа. Но на жълтите павета няма стълпотворение от камери и микрофони. Из опашката не обикалят дори и млади стажант-репортери с диктофони и бележници на лов за нестандартни новини.

Вечерните новини по националната телевизия потвърждават:

такова събитие не се е случвало.

Няма възторжени говорители, потвърждаващи изригналия интерес към четенето. Няма дори и спорове - дали това си струва да се чете. Интерес няма, следователно няма и въпроси.

Авторът на очевидния бестселър е необичаен - Емил Конрад, видеоблогър, накратко - влогър.

Няколко години подред съм наблюдавал и представянията на новите книги на Иво Инджев. Поради огромния интерес към тях, нито една книжарница не може да си позволи да ги представи на закрито - не събира толкова хора. Представянията винаги са на открито, и това са грандиозни събития, събиращи стотици, дори хиляди читатели, между които се мяркат не едно и не две познати лица.

Какво общо биха могли да имат Иво Инджев и Емил Конрад?

Емил Конрад е интернет аналогът на музикалните момчешки групи, които на свой ред бяха на върха в началото на 90-те. Той има стотици хиляди абонати на видеоканала си, в който всяко видео е гледано десетки хиляди пъти. Иво Инджев пък е политически публицист, изследващ в дълбочина българските политически драми, вероятно с десетки хиляди ежедневни читатели. Но освен това и двамата са интернет феномени, тоест, интернет звезди, които успяват да си създадат многобройна лоялна интернет публика, за която живият контакт с любимия автор е празник. Второто общо нещо между тях е пълната липса на интерес от „традиционните“ медии.

Каква може да е причината за това?

Ще ви разкажа история. Една от приятелките на баба ми преди години отиде да си избира очила. Демокрацията тъкмо беше дошла, изборът изведнъж стана огромен и тя, придружена от дъщеря си, влязла в една от новите лъскави оптики в центъра на града. Започнала да мери рамките една по една, докато не премерила почти всички модели. Към края на втория час дъщеря ѝ не издържала и ѝ се развикала:

– Мамо, какво мериш всички рамки, какви рамки търсиш?

– Не разбираш ли, – сопнала се възрастната жена, – търся някакви, с които да изглеждам млада и хубава.

Подозирам, че традиционният лов на новини върви по следния път - търсим новини, които да затвърдят мнението на читателя за себе си и за страната, в която живее. Всичко, което не се вписва в тази представа, ами то просто не съществува! Слагаме тези очила, с които изглеждаме млади и хубави.

Не ограничавам това явление до медиите. То е по-широко, навлиза по-дълбоко и дори е опасно. Например, на българските автори не са разрешени много неща, които на чуждите позволяваме. Много често, когато в България се появи нещо автентично и интересно, настава голям вой, че това не сме ние, че огледалото е криво и че най-малкото трябва да го скрием от подрастващите. Като че ли искаме

някой нов Шекспир да се появи, но ако може да е патриотичен като Иван Вазов и възпитан като Йовков.

Представете си сериал като „Ало, ало“ в България или пък същите тия български класици да бяха писали драми за Сърбия или Унгария, както Шекспир е писал за Италия и Дания. Нали се сещате какъв вулкан от родолюбива критика щеше да последва? 

Горе долу като тази, която се изсипа върху Емил Конрад в социалните мрежи - не правел това, което трябва, не го правел добре и въобще голямата тълпа читатели на улицата е плод на нещастна случайност или по-лошо – на злоупотреба с тях!  

Трудните ни отношения с масовата култура не са от вчера. Искаме тя да е е забавна и интересна, но и да възпитава. Да е благоприлична, но и реалистична. Да учи младите, но и да допада на старите. Да е непоколебимо българска, но и да смае „чужденците“ с качествата си. Да не е писана с намерението да печели пари, но да изкарва такива.

Никоя река не остава буйна и пълноводна след среща с толкова препятствия. Просто трябва да изберем нещо и да останем верни на избора си. А медиите не трябва да блеят и да спрат да търсят очилата, с които изглеждаме млади и хубави.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Колорадски Бръмбар

А какво подари добрият чичко #Кой на трътлестия другар, самоетикириал се като "Комита" - по-голям гъз или по-големи мъжки цицки, с които да радва влиятелното евроатлантическо туземче Асанчо Генов - меринджей на #дансwithme?
Анонимен's picture
Анонимен

АВБ

(и) Ти не си олигофрен, а нещо по-голямо!
Анонимен's picture
Анонимен

Колорадски Бръмбар

А става ли ти пишката, когато си мислиш за цицка-шкембе на Комитата? 'Щото на Асанчо Генов му ставала.
Анонимен's picture
Анонимен

Читател

Така и не разбрах за каква книга иде реч. Само критика към медиите, че не са отразили премиерата й.

Накратко - много шум за нищо. Авторът на статията можеше да се постарае повече.
Анонимен's picture
Анонимен

Не съм чел нищо от този Конрад, а само от един друг Конрад. При Иво Инджев ме смущава не толкова фактът, че някога е бил сътрудник, колкото склонността да пише запетайки между подлога и сказуемото в половината изречения. Човек с формалната грамотност на продавач в плод-зеленчук не може да предлага идеи публично на професионални начала, или най-малкото трябва да си наеме редактор.
Анонимен's picture
Анонимен

АБВ

Ти не си олигофрен, а нещо повече!
Анонимен's picture
Анонимен

Много повече, надявам се.
Анонимен's picture
Анонимен

XYZ

Чудесен коментар! Медиите, според мен, изпитват инстинктивен страх от онова, което се е задало и ще ги изличи в най-скоро време. Глобалните интернет канали за комуникация и новости са "асиметричната заплаха" за традиционните СМИ, ако използвам военна терминология.
Анонимен's picture
Анонимен

Фриволна Грухталност

#Кой сложи манипулирана снимка на другаря Павлов, за да не можем да се насладим на величествената му шопарственост?
Анонимен's picture
Анонимен

Иво Джоков

Що за комунистическа простащина? #Кой се подиграва с новите Ботев и Левски? http://s16.postimg.org/qtb6evxt1/B7fkd6e_Ic_AAf_ZNO_jpg_large.jpg
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

медиите ни са неадекватни, щом не отразиха успеха на човека. За щастие има Интернет и той е виден за всички, които имат очи да гледат
Анонимен's picture
Анонимен

Andrey

AAAAAуууууу!!!!Пак ни заблуждавате!!!!Това е упашката за книгата на валериа велева.
Анонимен's picture
Анонимен

Калитко

И в същото време на телевизионните екрани се пускат какви ли не глупости, направени от одавна изчерпани от идеи "шоумени" пълни с цинизми, простотии е "кинефен" хумор. Имена не ми се споменават.
Анонимен's picture
Анонимен

Христо

Емил Конрад го видях веднъж - целите са му ясно търси в интернет какво се гледа и го пресъздава на български. Това е. Поредното българско крадливо овчарче инвестиращо в интернет реклама, но без собствени идеи.
Анонимен's picture
Анонимен

Мама

Христо мамо, а ти избърса ли си жълтото отзад?
Анонимен's picture
Анонимен

Мнение

Дори и да е откраднал идеи, факта е че го прави както трябва и създава интерес - има таланта да го направи... Има и други като него, които правят подобно неща, но защо те не са толкова успешни и популярни? Просто човека си го може : )
Анонимен's picture
Анонимен

в местната септична яма, все някое лайно ще изплува отгоре. това не означава че се къпем в чист планински вир.
Анонимен's picture
Анонимен

Да хвалиш това лекенце като културтрегер е като да даваш държавна субсидия на Пайнър.
Анонимен's picture
Анонимен

[email protected]

Все пак кои медии визирате? Никой не е длъжен под строй да отразява едно или друго, освен това, комерсиално събитие. Без да имам претенции, че съм прочела всички вестници, но се запознах с новината за премиерата на тази книга от цяла страница в съботния 24 часа, гледах и репортажи по телевизията. Въпросният автор е толкова зает от интервюта, че не му остана време да дойде до радиото, в което имам честта да работя. А ако авторът на тази публикация иска да четем за влогъра и премиерата на неговата книга от първа страница, мисля че това няма как да се случи в никоя държава по света.
Анонимен's picture
Анонимен

Брей, опашката е по-голяма от опашката за Хари Потър:-)
Анонимен's picture
Анонимен

Петко

абе вижте му клиповете на това лайно,
Той не може да говори правилно български!!
Емигрантско дете в 4ужбина,
явно някой иска да го прави известен за да обслужва 4ужди интереси и "възпитава" българската младеж в духа на Сорос и &.
Пропагандата за погубване на народа ни е на нов етап: след слави трифонов който си изигра ролята, идват нови "ценности"!...
По4увствайте подтекста какво цели с "интересните" си лаф4ета на които се радват тийнеджерите!..
някакъв пикльо на развален български ще възпитава децата ни в "американски" ценности
Анонимен's picture
Анонимен

c очилата

Платена Статия! Кой плаща и защо???

bogueo

Най-безумната причина да се подлага на съмнение успехът на г-н Конрад с книгата му е, че - видите ли - той бил... гей, защото е синеок. Когато липсват други аргументи или доказателства за подобно твърдение, цветът на очите е също "аргумент". Имал бил жестове и мимики на хомосексуален. Страхувам се, че тези "аргументи" се разпространяват от наистина хомосексуални хора, за които всеки, който излиза от рамките на субкултурата ми, е различен. Те явно приемат, че Емил Конрад принадлежи към тази субкултура. Навремето един такъв "пророк" на тази субкултура ми каза, че няма красиво момче или красив мъж, който да не е най-малкото бисексуален...
Същевременно се твърди, че опашката пред Хеликон на "Царя" била съставена предимно от 14-15-годишни девойки. Не ми е много ясно как тези две неща логически се свързват.
Не ме интересува сексуалният живот на Емил Конрад - за мен той е много симпатичен млад човек, говорещ такъв български език, който бих искал повечето от неговите връстници да използват. И разрушава мачовския модел за българския мъж!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Чудя се защо ...

Чудя се защо просто не си направи клипче в кам4ком където определено би пожънал много по голям успех от колкото настоящите му опити и прояви ...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията