В последните няколко дни монологът на Захари Бахаров по книгата на Иван Ланджев – „Неизбежната случайност“, обиколи всички социални мрежи.

Споделяния, коментари, лайкове…от всичко по много. Но какво накара българите толкова да се впечатлят или възмутят от поредното рецитиране на текст?

Освен това видеото е семпло – приглушено осветление, тъмни цветове, близки ракурси, статичност - движение има само в ръцете на Бахаров.

Общо взето няма кич, няма чалга, няма голи жени.

Какво, аджеба, би могло да провокира такъв интерес тогава?

Това, че цитираното есе - „Българско селфи“, „бръкна в мозъка“ на всички. 

„ Съсипаха я тая държава, но да живее България, защото тук нищо не става, но сме номер едно.“
„България ми е на сърцето, Левски и Ботев са ми на прасеца.“

И тем подобни. Схващате смисъла – силно да любим и мразим.

Това противоречие у българина, илюстрирано в текста, се материализира в целия си блясък отново именно по повод на видеото със Захари Бахаров. В такъв смисъл може да считаме „Неизбежната случайност“ като своеобразен социален експеримент.

Една част от аудиторията беше очарованата от иронията и актуалността на текста, изпълнението на актьора и илюстрираните проблеми.

Другата половина пишеше в коментари: „Тоя, дето рекламираше лотарията, ли ще ми обяснява на мене за българския народ?“

Именно това видео се оказа „джакпот“ не само за него, но и за автора Иван Ланджев - премиерата на книгата му събра нетипичен за българската литературна сцена брой публика.  Явно изводът, че „лоша реклама няма“ е верен и доказан

Голям, но не първи успех

Въпреки популярността на клипа със Захари Бахаров, Иван Ланджев отдавна е добре познат сред читателите на съвременна българска поезия и проза. Препълването на литературни четения на негови произведения не е инцидент, а традиция.

Носител е и на редица награди като "Орфеев венец", "Южна пролет" и "Веселин Ханчев" за стихосбирките си. Те включват "По вина на Боби Фишер", "Ние според мансардата", "Ти, непрестанна новина".

Премиера на книга, която се пръска по шевовете

„Неизбежната случайност“, публикувана от издателство „Жанет 45“, за пръв път бе представена в столичния бар „Петък“, като на събитието присъстваше и Георги Господинов в ролята на редактор на сборника. Според очевидци, минути след началото, охраната вече не е допускала хора – просто барът се е пръскал по шевовете.

По повод на есето „Българско селфи“ авторът коментира:

„Ако човек наистина обича родината си, както обича семейството си, той може да си позволи да й каже някои неща. На истински близки хора можеш да кажеш всичко, защото ти ги обичаш и имаш изисквания. Искаш от тях да са най-добрите възможни, да изпълнят потенциала си”.

Допълва, че всеки път, когато тръгне да се обяснява сатира, тя се съсипва:

„Затова не искам да я обяснявам. Вярвам, че имам правото, правото и свободата да пиша сатира в родината си. Аз никога няма да бъда повече от Стратиев или от Алеко. Казвам Алеко, защото вървях по неговите стъпки – буквално където той е бил преди 130 години, през 1893 година е дошъл на Световното изложение в Чикаго”