Парламентът разгледа на първо четене част от данъчните закони. Всички данъчни закони бяха отхвърлени в две парламентарни комисии - по бюджета и по данъчна политика. Причина за това бяха по-скоро противоречия между партиите в управляващата коалиция по бюджета за догодина.

Днес обаче два от тях бяха приети, като се очаква да има сериозни изменения между първо и второ четене.

По-висок акциз за вейп, без акциз за домашна бира

Депутатите одобриха на първо четене промени в закона за акцизите, с които се увеличава акциза за цигарите, включително т.нар. вейпове и освобождаването от този данък на домашното производство на бира.  Въпреки отрицателното становище на Министерството на финансите депутатите подкрепиха да не се облага с акциз производството на домашна бира. Според оценктие на вносителите на текста това засяга около 2 хил. домакинства.

От името на Министерството на финансите Людмила Петкова, директор на дирекция "Данъчна политика", обясни, че министерството е против, защото не би трябвало произведеното у дома за домашна консумация пиво изобщо да бъде обект на този закон. Допълни, че бирата е храна, поради което в случаите, когато произведени у дома напитки трябва да се участват на пазари и изложения, те следва да се подчиняват на правилата на Закона за храните

На първо четене депутатите одобриха и проекта на правителството, с който се повишава акцизът върху цигарите, който вече обхваща и т. нар. вейпове - със съдържание, различно от тютюн, което е на базата на растения, билки или плодове, независимо дали са обработени с никотин. Акцизът става 331 лв. за кг тютюн или друг нагреваем продукт.

Драстични санкции за фалшиво счетоводство

Със 106 гласа "за", 37 "против" и 15 "въздържа ли се" депутатите гласуваха на първо четене промените в Закона за счетоводството. С тези промени драстично се завишават и санкциите за фалшиво счеводство.

Ръководител, който не спазва изискванията, ще се глобява между 5000 и 15 000 лв. вместо досегашната от 500 до 5000 лв.“, а на предприятията ще се налага имуществена санкция между 10 000 и 20 000 лв., вместо досегашната от 2000 до 10 000 лв.

Промените в Закона за счетоводството бяха приети без никакви дебати те въвеждат нови изисквания към многонационалните групи с консолидирани приходи над 1.5 млрд. лв. за последните два отчетни периода. Те се задължават да публикуват информация по държави за платения от тях подоходен или корпоративен данък.

Това изискване е въведено със специална европейска директива като целта е да се осигури възможност за обществен контрол данъците да се плащат там, където се генерира печалбата. Освен това да се насърчи и корпоративната прозрачност и отговорност на предприятията.

Дъщерните дружества на многонационални корпорации у нас също ще трябва да публикуват на своите сайтове информация за печалбите, които те самите реализират, а също така и другите предприятия от групата. Ако тази информация не се подава от компанията-майка, това трябва да бъде посочено.

Същото се изисква и от самостоятелни предприятия с приходи над 1.5 млрд. лв. през последните две години.

Кешови плащания и "бонус-донос"

Депутатите дебатира на първо четене и промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс. С тях се предлага намаляане на прага на кешовите плащания от 10 хил. на 5 хил. лв., както и т.нар. "бонус-донос" - при сигнал в НАП за укрити данъци подателят да получава 10% от събраната допълнително сума.

Времето на пленарното заседание обаче изтече и тези промени не бяха гласувани.