• Висшият съдебен съвет може да купи или пък само да наеме машини от "Сиела норма" за следващите избори за нов състав;
  • Но може и да проучи пазара за други оферти за електронно гласуване;
  • А понеже законодателят в момента разсъждава върху промени в Конституцията и Закона за съдебната власт, може да се наложи да направи нещо съвсем друго - например да се гласува 100% с хартия.

Това вкратце е обобщението на дълга дискусия, която днес се проведе в Пленума - веднъж вече отложена от миналия четвъртък.

Гости на заседанието бяха от "Сиела норма", включително естонски експерт, който да разясни за тяхната система, която ни предлагат и с която в прибалтийската страна вече са организирани 20-ина избори. На място в Съвета бяха дошли още Татяна Жилова - председател на Съюза на съдиите (която сама бе кандидат на последните, доста оспорвани, електрони избори за ВСС) и адвокат Александър Кашъмов - яростен критик на системата. Пленумът обаче с 8:6 тихомълком гласува те да не... бъдат изслушвани.

Преди това прокурорите в Съвета пък се запънаха, че са канени на Цигов чарк и само от добра воля се съгласили да участват в днешното изслушване – максимум до 13 ч.

„Считах за напълно аргументирано все пак да бъдат изслушани в рамките на ВСС... Все пак решението е ваше“, с видимо разочарование каза след това правосъдният министър Атанас Славов по адрес на Жилова и Кашъмов.

Дебат, машини, сигурност и айпи адреси

Сигурно е, че сегашната система е "твърде остаряла и няма как да бъде надградена и усъвършенствата, така че да е в съответствие с европейските изисквания за електронна сигурност".

"Предлагат (авторите на старата система) разработване на изцяло нова система – цената, времето ... и предвид смущаващата - по-скоро голяма стойност на тази оферта... комисията реши да насочи вниманието си към търсене на алтернативни методи," обобщи Калина Чапкънова от прокурорите.

Министър Атанас Славов обяви, че също е изпратил две искания до Министерството на електронното управление (МЕУ)  и до Комисията по електронно упавление в парламента – да дадат професионални становища по отношение на необходимите стандарти. Получил отговор от НС, който е препратил към ВСС. От МЕУ засега становище няма.

Членовете се обединиха, че трябва да извършат това, което се нарича пазарно проучване. А за него трябва време.

"Сигурна система за електронно гласуване в България няма. Не е случаен фактът, че и на парламентарни, и на всякакви други избори в Европа и по света масово се гласува с бюлетини“, каза Боян Новански от името на Комисия "Професионална квалификация и информационни технологии".

Представителите на "Сиела норма" основно обясняваха неколкостепенното верифициране - при което всеки с право на глас ще получава свой уникален код, за да гласува.

Георги Чолаков, председател на ВАС, живо се поинтересува: може ли избирателят лично, по електронен път да получава своя код за гласуване, а не „така както сега се раздават едни листчета“. С това той ясно релевира към проблема - че при миналите избори пликчетата с уникалните кодове на всеки редови магистрат все пак минаваха физически "през ръцете" на председателите.

Да, позволява, отговориха му.

Атанаска Дишева основно се интересуваше от притесненията в обществото - независимо обосновани или не - че се гласува от десетки хора от един айпи адрес.

На дискусията бяха дадени примери – че на практика това нищо не означава и не може да се контролира гласуването през айпи адресите. Например, когато се свързваш през мобилния си оператор, там клетките винаги ползват динамични айпи адреси. Просто казано - сменят се непрекъснато. Същото така, ако гласоподавателят в следващия момент се върже към уайфай вкъщи или другаде, или превключи да използва мобилни данни - ще е друг айпи.

Същият е и примерът - ако много съдии са се събрали в Палатата да гласуват и са на един и същи оператор - те общуват със света на интернет в момента само от един адрес.

Естонският експерт, който съще се включи онлайн, даде пример, че айпи адреса изобщо не го считат като метод за идентификация.

"Да, ние го следим, но разчитаме на други методи на идентификация на всеки един (глосоподавател)", обяви Свен Хайберг.

Можем например да забраним всички айпита, които са извън България, даде идея експерт от фирмата.

Дишева обаче продължи да се интересува - дали не могат всички предварително да посочат айпи или дори МАК адреса на хардуера си - самото устройство, от което биха гласували в деня на изборите. 

„Технологично решение има – ние може да дефинираме точната бройка айпи адреси, от които ще може да се достъпва системата. Единстеното, което ще внесе напрежение е, че потребителите на тази система ще понесат чувствително неудобство. Техническо решение има, но чисто човешко като потребители…

Може ограничението ни да е на ниво съдилища, прокуратури - определени сгради, но така ще лимитираме потребителите на системата. Ваше решение е – техническа възможност има“, казаха от "Сиела".

Те приемат, че това за МАК-адресите също е опция, но сериозно ще ограничи магистратите, които имаг желание да упражнят вота си.

"Трябва да се намери баланс мегжду айти сигурност, между публично говорене, но и удобството на потребителите на тази система. Решението е ваше – да решите в каква посока бихте решили да тръгнете", заяви шефът на айтитата от фирмата.

Те бяха попитани - ами ако магистратът все пак получи дори най-защитения персонален код за достъп, но лично и доброволно реши да го предостави на шефа или на жена си да гласуват с него?

"Да, наистина - всеки магистрат може да преотстъпи всичко свое на някое друго лице, което да гласува вместо него - мобилния си телефон и електронния подпис. Но така това лице може да направи много по-тежки престъпления – например да му подписва съдебните актове. Избирателното му право, което ще бъде нарушено, е най-лекият проблем. Той трябва да си даде едва ли не живота назаем за известно време!

Да, теоретично всичко е възможно, но едва ли би се съгласил един магистрат – само заради едни избори, да направи това нещо", каза Веселин Тодоров, изпълнителен директор на "Сиела норма".

Олга Керелска настоя, че е добре съдиите да бъдат предупредени за последствията – ако решат да предоставят своя КЕП и своя мобилен телефон… "Макар, че става въвпрос за магистрати – не всички си дават сметка за евентуалните последици!"

Христо Филипов, шеф на айти отдела на "Сиела норма" обяви:

"Над 50 % от гласоподавателите в Естония гласуват с тази система – тя позволява най-различни видове за идентификация и сигурност по време на изборния процес. Дори позволява многократно гласуване: например ако някой е натискан, той може спокойно след това да си промени гласа, като последният въведен глас се брои. Гласът и гласоподавателят са разделени и не може да се установи връзка между тях, когато се отваря, образно казано, електронната урна с гласовете. Те се осъществяват с криптиране на комуникацията – на гласа."

"Вотът се криптира и подписва с ключ. Ако е притиснат, потребителят накрая може да отиде да гласува и по традиционния начин – отменяйки своето електронно гласуване", даде пример и шефът на фирмата Веселин Тодоров.

На настоятелните питания на членовете, от "Сиела норма" все пак казаха, че не могат да дадат дори ориентировъна цена - докато не им се прецизира заданието - например дали ще има машини на 183 места, колкото са съдилищата, или на 28 - колкото са само окръжните. Дали на някои места няма да има по повече от една машина. И дали те ще се носят и прибират, дали ще са купени или ще се преотстъпят под наем и т.н.

Засега е посочена цена около 300 000 лв., но тя ще зависи от много неща. Съветът гласува решение да питат "Сиела" примерно, ако се гласува с по една машина в окръжните съдилища - каква ще е ориентировъчната стойност.

Ето и официалното съобщение в оригинал, което дойде по-късно от пресцентъра на Съвета:

ПЛЕНУМЪТ НА ВСС ОБСЪДИ ИДЕЯТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ, ВКЛ. ГЛАСУВАНЕ С МАШИНИ, ПРИ ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ВСС ОТ СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ

Пленумът на Висшия съдебен съвет обсъди варианти за използване на  електронни системи за гласуване при избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдии, прокурори и следователи. В тази връзка бяха изслушани изпълнителният директор на „Сиела Норма“ АД Веселин Тодоров, директорът на ИТ дирекцията Христо Филипов и ръководителят-проекти Стефан Митков. Презентирана бе системата за сигурно и надеждно онлайн гласуване, която успешно се използва в Естония в повече от 20 национални избори – местни, парламентарни и за Европейски парламент. На въпроси отговори и естонският експерт Свен Хейберг, който разясни електронната идентификация на гласоподавателите при гласуване чрез интернет, възникнали проблеми при използване на системата, наличие на случаи за многократно гласуване от един и същи IP адрес и практиката за ограничаване на злоупотреби. Той заяви, че до момента няма оспорване на легитимността на резултатите от гласуването със системата за сигурно електронно гласуване.

В хода на дебата бяха коментирани и конкретни въпроси, свързани с мястото за разположение на системата, достъпът до нея, гаранциите за сигурността, тайната на вота и свободното волеизявление, рисковете от злоупотреби при нейното използване, както и правата, които има „Сиела Норма“ върху естонската система за гласуване. Поставени бяха редица въпроси, свързани с IT сигурността, идентифицирането на гласоподаватели по IP адрес, извършване на проверка от гласоподавателя за нерегламентирани действия от негово име и удобството на потребителите.

Беше обсъдена и идеята за гласуване с машини при избора на членове на ВСС, каквато система  в България се използва при провеждането на парламентарни и местни избори. Членове на ВСС поставиха въпроса да се поиска от „Сиела Норма“ АД информация за прогнозна стойност при предоставяне на 60 машини за гласуване в 28 избирателни секции, разположени в окръжните съдилищата.