Незаконната сеч е световен проблем, който предизвиква тежки екологични, социални и икономически въздействия. Тя унищожава горите на планетата, а негативният ефект от нея изостря климатичната криза и води до загуба на биоразнообразие.

Потърпевши сме всички ние.

По данни на Интерпол, всяка година международната търговия с незаконно добит дървен материал генерира среден оборот от 100 милиарда щатски долара. За съжаление, нелегалният дърводобив и у нас е фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Според анализа на природозащитната организация WWF над ¼ от дърводобива в България се извършва отвъд рамките на закона. С кампанията си „Подари природа. За нашето бъдеще“ WWF търси решение и на този проблем.

Нелегалният дърводобив у нас

На всеки четири години WWF извършва детайлен анализ на нивото на нелегалния дърводобив в страната. По оценки на специалисти днес нерегламентираната сеч генерира скрити приходи от над 100 милиона лева годишно. В допълнение към тези финансови загуби, горите не могат да изпълняват ефективно своите производствени, водоохранни и природозащитни функции. Така освен, че ощетява държавния бюджет и всички нас като данъкоплатци, незаконният дърводобив лишава дългосрочно цели райони от чист въздух и питейна вода.

„Количеството на незаконно добитата дървесина в България продължава да е притеснително високо. За една усреднена година той възлиза на 1,7 млн. куб.м от официално регистрирания добив. Нещо повече, половината от привидно законния дърводобив се извършва при нарушения на законите за горите, околната среда, биологичното разнообразие и защитените територии. Данни за незаконна сеч имаме дори от трите национални парка – „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“, коментира Добромир Добринов, старши експерт по природозащитно законодателство във WWF.

Една от ключовите  предпоставки за незаконния дърводобив е социалното неравенство и нивото на хронична бедност у нас. Цената на дървата за огрев се увеличава, а броят на домакинствата, живеещи в трайна бедност, остава висок. Това оказва допълнителен натиск за ползване на незаконно добита дървесина. Всъщност потреблението на дърва за горене от населението е и най-голямото перо в баланса на дървесината, сочи анализът. По данни на агенция „Алфа рисърч“ за 2021 г. 957 463 домакинства са закупили по 5,166 куб.м дърва за огрев или общо близо 5 млн. куб.м.

Какво можем да променим?

Начинът, по който произвеждаме енергията си днес, ни изправя пред редица рискове. Замърсяването на въздуха взима все повече жертви всяка година, енергийната бедност у нас се разраства, а допълнителен натиск върху горите би означавал тежък удар върху екосистемите и биологичното разнообразие. Затова WWF насърчава постепенния преход към нисковъглеродна икономика, сериозен дял от който заема използването на биомаса.

„По отношение на отделяните количества въглеродни емисии, използването на биомаса за някои енергийни нужди е по-добър вариант в сравнение с изкопаемите горива. Въпреки това възстановяването на горите изисква време, а обратното поглъщане на въглерода от тях отнема десетилетия, с които не разполагаме. Нещо повече, постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. означава необходимост от значително увеличаване на горските територии в целия свят, а оттам и на капацитета на улавяне на въглерод“, категоричен е Апостол Дянков, ръководител на практика „Климат и енергия“ във WWF.

WWF работи активно с хора от места, които се отопляват на дърва, за да обясни рисковете за природата и здравето, когато отоплението на дърва е неефективно и замърсяващо.

WWF съветва как да бъдем по-ефективни в ежедневието

Природата щедро ни предоставя ресурси като биомасата и редица екосистемни услуги. Необходимо е обаче да ги използваме разумно, за да запазим както нейната красота и функционалност, така и нашето собствено здраве и финанси. Можем например да боравим с домакинските уреди още по-рационално: така че от една страна да получаваме нужната енергия, а от друга – да намалим разходите си. Ето как:

  • Настройването на бойлера на оптималните 50-55°С намалява разхода на електроенергия. Промяната на подгряващата температура само с 5 градуса може да спести до 10% електрически ресурс.
  • Използването на пералнята на ниски температури пести ток. Загряването на водата използва 90% от изразходваната енергия.
  • Водоспестяващи душови разпръскватели могат да намалят чувствително разхода на вода и енергия за затоплянето ѝ. С инвестиция до 20 лв. двама души могат да спестят 12,5 м³ вода и до 400 кВтч електроенергия, равняващи се на около 100 лв. годишно.

Използвайки уредите ефективно, ние подсигуряваме ниски нива на вредни емисии и прахови частици във въздуха, който дишаме. Ежедневните действия в името на собствените ни средства облагодетелстват и нашия най-ценен ресурс – личното здраве.

Голямата мисия на WWF е да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели.

Всеки може да стане част от каузата на WWF като се включи в кампанията „Подари природа. За нашето бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/koleda. Столична община вече го направи.

Кампанията се реализира с безвъзмездната медийна подкрепа на Клуб Z.