37,3% от внасящите здравни вноски в България ги намират за високи. За 42,5% са нормални и 3,8% смятат, че са ниски. Само 38,3% от работещите са готови да плащат повече, ако това ще осигури по-добра здравна услуга. Сред тях преобладават основно респонденти с по-високи доходи. Повечето, 50,9%, не засвидетелстват такава готовност. Останалите не могат да отговорят. 

75,2% от осигурените пациенти в пълнолетна възраст казват, че имат доверие на личния си лекар. За сравнение, доверието в Националната здравноосигурителна каса е 29,3%, при недоверие от 53,6 на сто. Политическите действия по отношение на НЗОК едва ли помагат за ръста на това доверие, особено в последните месеци.

Това са част от резултатите от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за "Здравния барометър". Проведено е между 7 и 14 ноември сред 806 пълнолетни българи чрез пряко лично интервю с таблети. 

Знаят ли здравноосигурените в пълнолетна възраст какво им се полага?

53 % отговарят утвърдително, но има и 37,6% които признават, че не знаят. Сред определящите се като запознати в най-голяма степен се открояват хората с по-активен начин на живот и по-добри перспективи за неговото качество.

20,2%, или една пета, пък признават, че не знаят какъв е размерът на здравната вноска, която плащат, като най-висок е този дял сред най-младите участници в проучването. 71,5% свидетелстват, че са наясно.

42,1% от осигурените лица казват, че пропускат профилактични прегледи, които им се полагат. Процентът при мъжете е по-голям. 50,6% все пак твърдят обратното. 70,7% от здравноосигурените не плащат сами профилактични прегледи, при 24,2% които го правят. 45,5% от наетите лица твърдят, че ходят на профилактични прегледи, които работодателят им организира. 49,9% не го правят или не разполагат с такава възможност.  

Мнозинство от 56,2% от осигурените казва, че в последните три години, например, не му се е случвало да потърси контакт директно със специалист, без личен лекар.

На въпрос - кое е най-добре: лични вноски или солидарно осигуряване, естествените настроения клонят ясно към личното – в 60,2% от отговорите на всички респонденти, срещу 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да определят. Най-възрастните респонденти реагират най-отворено към солидарния модел.

Огромното мнозинство се доверяват на личен контакт и/или връзки при посещение на лекар (69,6% от осигурените).

15,7% от всички респонденти в изследването твърдят, че в последните няколко години им се е случвало да им поискат рушвет. 19,4% казват, че им се е наложило да платят в болницата нещо, което намират за излишно. 9% свидетелстват лично за практика в болниците да се пише нещо, а да се прави друго, т. е. когато се стигне и до откровеност от страна на самия пациент, нивата на откровеност взаимно спадат. Посочените няколко дяла са и косвен индикатор за нивата на смущаващи финансови практики спрямо пациенти в последните няколко години, посочват от "Галъп".  

Данните са на „Галъп интернешънъл болкан“ за "Здравен барометър". Изследването е проведено между 7 и 14 ноември 2023 г. сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 55 хиляди души.

„Здравен барометър“ е гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазване в България. Проектът се осъществява от екипа на Центъра за правни инициативи, подпомаган от здравни експерти, юристи и икономисти.