Десислава Атанасова, председател на парламентарната група на ГЕРБ и една от основните фигури в партията, може да се окаже номинация за конституционен съдия. Това е най-устойчивото име, което  се спряга, след като парламентът в спешен порядък реши да отвори процедурата по избора на своята квота от двама съдии в Конституционния съд, които трябва да заменят други двама с изтекли мандати.

От квотата на Народното събрание трябва да се излъчат двама съдии в КС на местата на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев - първият с мандат, изтекъл през 2021 г., вторият - през 2022 г. От КС напомняха на всяко ново народно събрание за това му задължение, но съдът все така продължава да функционира в намален състав заради политическата нестабилност през изминалите няколко години, довела до цикъл от предсрочни избори и служебни правителства.

Към момента от ГЕРБ отказват да потвърдят или отрекат информацията за номинацията на Атанасова, която на практика е политическа такава.

Според Конституцията за съдия в КС може да бъде номинирана личност с "високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж".

Десислава Атанансова е неизменно народен представител от ГЕРБ от 2009 г. насам, както и министър на здравеопазването за кратко. Според биографичната й справка, от 2002 г. е съдебен кандидат в русенскиия окръжен съд, от 2005 г. до 2007 г. е юристконсул в Областния диспансер за психиатрични заболявания в града, а от 2007-а до 2009-а - в многопрофилната болница. От 2011 г. е регистрирана като адвокат в русенската колегия. Именно оттам идва и юридическият й стаж - с регистрирането й като обществен защитник.

Коя ще е втората номинация обаче засега е неизвестно. Спрягано бе името на съпредседателя на "Демократична България" и лидер на ДСБ Атанас Атанасов, сега депутат, като "пакетирано" с това на Атанасова като две на практика политически кандиидатури. По информация на Клуб Z засега Атанасов не смята да се впуска в такава надпревара. Очакването е, че партньорът на ДБ - "Продължаваме промяната" ще излъчи своя номинация.

Сред другите спрягани имена, но в юридическите среди, са тези на конституционалиста Екатерина Михайлова, министъра на правосъдието Атанас Славов (ДБ), също конституционалист, на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков, дори това на председателя на комисията по конституционните въпроси Радомир Чолаков (ГЕРБ). 

На практика не е необичайно бивши депутати или други обвързани политически лица да отиват в КС. Така например Анастасов е бивш депутат от ГЕРБ, Янаки Стоилов е едно от емблематичните лица на БСП в миналото и бивш служебен министър на правосъдието, но и двамата имат и опит като практици, а Стоилов е и един от авторите на Конституцията от 1991 г.

Че текат совалки в парламента стана ясно само от факта, че НС отвори процедурата по избора, като на 12 декември прие първо в комисия, а после и извънредно в зала процедурните правила за него. Разписани бяха 10 дни време за номинации, които изтичат утре. От утре обаче народните представители са в коледно-новогодишна вакнция, която продължава до 10 декември, включително. Тя спира сроковете за номинации, което означава, че такива трябва да има на 11 януари догодина.

Щрихи

И малко любопитни щрихи: 

Според основния закон парламентът избира съдиите от своята квота с обикновено мнозинство - повече от половината от всички присъстващи депутати, не 121 (т.е. от всички народни представители).

В проекта за изменения в Конституцията, внесен на 28 юли от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, бе записано, че по отношение на Конституционния съд се предвижда съдиите от квотата на НС да се избират вече с квалифицирано мнозинство. Тоест с поне 160 гласа. 

Този текст отпадна тихомълком от финалния вариант и остана сегашното положение. Никой не обясни защо.