Както се зарекоха - в последния работен ден на парламента преди лятната ваканция, "Продължаваме промяната-Демократична България", ГЕРБ и ДПС внесоха общ проект за изменения в Конституцията - с подписите на всичките си 166 депутати.

Ето какво предвижда той.

Парламентът не спира работа

Изменение спрямо първоначално представения от ПП-ДБ проект има по отношение на работата на Народното събрание. С тях на практика се гарантира максинално дълъг живот на парламентите - почти непрекъсваем.

В момента основният закон предвижда избори за ново Народно събрание да се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. Новият текст гласи:

"Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. С конституирането на новоизбраното Народно събрание се прекратяват пълномощията на предишното.

Депутатите - и с двойно гражданство

Възприета е и идея на ДПС, предложена вчера в последния момент - и българи с двойно гражданство да могат да стават народни избраници.

"За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който е навършил  21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода." - се предлага в текста.

В сегашния такъв изрично се посочва "български гражданин, който няма друго гражданство".

Предвижда се не само депутати, но и министри да може да имат двойно гражданство. Сегашният текст в Конституцията гласи: "Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители." В общия проект отпада думата "само".

Служебният кабинет - с предизвестен премиер

Както Клуб Z писа, служебният кабинет какъвто го познаваме - а именно посочен и назначен от президента след "конституционна рулетка", отпада като механизъм. Вместо това се предлага:

"Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател назначава служебно правителство. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка.

Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание."

Последното е "превенция", в случай, че президентът не издаде указ за назначаването на кабинета. От текста не е ясен механизмът, по който ще се избира между кръга посочени премиери - вероятно ще посочва държавният глава.

"Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите" - е друга промяна. Става въпрос за едномесечната предизборна кампания, при която в общия случай депутатите са и нови кандидати.

Главният прокурор - администратор

"Структурата на прокуратурите е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура", гласят промените по отношение на правомощията на обвинител номер едно.

Тук промяна спрямо проекта на ПП-ДБ няма. Текстовете в основния закон в момента не налагат ограничение във вида дела, с които се занимават съдилищата и съответно на което трябва да отговаря структурата на обвинението ("Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата") и това ще доведе до преструктурирането му, вероятно със закриване на ВАП и ВКП.

Но основното е, че от Главния се премахва основният механизъм за влияние в обвинението - сега той "осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори".

На прокуратурата се дава право (уредено със закон, а не в основния) да "участва в граждански и административни дела за защита на правата и законните интереси на малолетни и непълнолетни лица и за защита на значим обществен интерес на лица, които се нуждаят от закрила". Или най-общо - ще се занимава основно наказателния процес.

ВСС - разделен на самостоятелни съвети

Запазено е и предложението на ПП-ДБ относно разделянето на сегашния Висш съдебен съвет, както и разпределението на квотите в него. Сегашният пленум отпада.

Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и председателя на Върховния административен съд (ВАС), които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, и петима членове, избирани от Народното събрание с мнозинство две трети от
народните представители. Т.е. дава се превес на съдийското самоуправление - осем, избрани от съдии и двама по право - общо 10.

В същото време НС няма да може вече може да избира за членове лица, които заемат длъжността на съдия, прокурор или следовател към момента на избора. Представители на обществеността и на професионалните организации ще могат да дават становища за кандидатите и да наблюдават процеса, четем в проекта.

Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет ще е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. 

Този съвет ще назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС.

Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове и включва по право главния прокурор, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един, избиран пряко от следователите и шест членове, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители. На практика това означава по-силна парламентарна квота отколкото професионална.

Мандатът на този съвет също ще е 4-годишен и членовете му отново няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичането на мандата. Както и при съдийския съвет, НС пак няма да може да излъчва лица от съсловието, т.е. следователи и прокурори.

Главният прокурор - може и с два мандата

По отношение на Главния има промени спрямо предварителните текстове. За него няма забрана за преизбиране. 

Той ще се назначава и освобождава от Прокурорския съвет за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат. 

Предложения за кандидатури за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима от членовете на Прокурорския съвет, както и министърът на правосъдието.

Въведен е и, пак по предложение на ДПС, механизмът за освобождаването на обвинител номер едно - който сега е уреден в приетите през юни изменения в НПК и Закона за съдебната власт:

"За извършено престъпление от общ характер, главният прокурор се разследва и обвинението се поддържа пред съда от специален прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването."

Правосъдният министър с нови правомощия

На министъра на правосъдието се дават още правомощия: може да предлага кандидат за главен прокурор при открита процедура по избор на такъв (и сега има право да предлага Главен); може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи; може да прави предложения за освобождаване от длъжност на съдии.

Той ще предлага проект на бюджет на съдебната власт, който включва бюджет на системата на съдилищата и бюджет на системата на прокуратурата и ги внася съответно във Висшия съдебен съвет и в Прокурорския съвет; 

Ще управлява и недвижимите имоти на съдебната власт, съгласувано с Висшия съдебен съвет и Прокурорския съвет. Последното от 2015 г. беше дадено като функция на ВСС.

Инспекторатът - без право да се върне в съдебната система

Урежда се и работата на Инспектората, който досега бе към ВСС - сега ще е към "съдебната власт". Главният инспектор и инспекторите ще се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години с право да бъдат преизбирани само за още един мандат. Сега инспекторите са с 4-годишен мандат, главният с 5-годишен.

"След приключване на мандата им главният инспектор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органите на съдебната власт. Те придобиват право на пенсия и могат да се пенсионират по ред определен със закон", четем още. Това е текст по идея на ГЕРБ. С други думи - след мандата инспекторите не могат да се връщат в системата.

Конституционен съд и кой може да го сезира

По отношение на Конституционния съд се предвижда съдите от квотата на НС да се избират вече с квалифицирано мнозинство, което е новост спрямо първоначалния вариант на проекта.

С измененията се премахва още един лост в ръцете на главния прокурор - да може да сезира Конституционния съд. Това право остава за ВАС, ВКС, 1/5 от депутатите, президента, Министерският съвет (и др. при специфични случаи).  Все пак, посочва се, че Главния може да се обърне към КС при изключение: за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Дава се право и на съдилищата да сезират висшия орган - за противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело. В този случай, съдът спира производството по делото до произнасянето на КС.

Тук е и мястото на индивидуалната конституционна жалба: "Всеки гражданин може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи." Т.е. правилата за сезирането на граждани ще бъдат уредени в закон - така, че КС да не се задръства от жалби.

Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата

"Националният празник на Република България е 24 май - Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата" - четем още.

На този етап предложението 24 май да се запише в основния закон е останало.

Целия проект - четете ТУК