Обновяването на 17 важни контролни и регулаторни органа стои "на трупчета", заложник на политическата криза. Тези органи на практика движат държавата, но въпреки призивите 49-ото Народно събрание спешно да се захване с излъчването на новите им членове и състави, в парламента засега остават безмълвни - с мотива "няма редовно правителство, да изчакаме да видим ще се състави ли такова".

В един от първите дни на сегашното НС от Българския институт за правни инициативи изпратиха писмо до парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България" с настояването покрай разговорите за съставяне на кабинет, които двете формации започнаха да водят помежду си, да стартират и процедурите по избор на съставите на органите с изтекли мандати. Както е известно, изход от тези разговори към момента няма.

И все пак, кои са тези контролни и регулаторни органи? Обобщава БИПИ:

  1. Управител и по негово предложение двама подуправители (управление „Банково“ и „Емисионно“) на Българската народна банка;
  2. 11 членове на Висшия съдебен съвет (квотата на Народното събрание);
  3. Главен инспектор и 10 инспектори от Инспектората към ВСС;
  4. Председател и четирима членове на Комисията за защита на личните данни (по предложение на Министерския съвет);
  5. Председател и четирима членове (по предложение на председателя) на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори;
  6. Председател, зам.-председател, секретар и шестима членове на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;
  7. Председател на Комисията за финансов надзор;
  8. Двама съдии в Конституционния съд (квотата на Народното събрание);
  9. Управител на Националния осигурителен институт;
  10. Председател, двама зам.-председатели и двама членове (по предложение на председателя) на Сметната палата;
  11. Председател и четирима членове на Фискалния съвет;
  12. Председател, зам.-председател и трима членове на Комисията за защита от дискриминация;
  13. Член на Надзорния съвет на Агенцията за публични предприятия и контрол;
  14. Председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
  15. Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране;
  16. Един член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства;
  17. Управител на Националната здравноосигурителна каса.

В БНБ висят три изтекли мандата начело с управителя Димитър Радев. Трябва да бъдат сменени и подуправителите Калин Христов (Управление "Емисионно") и Нина Стоянова (Управление "Банково"). Тримата са с шестгодишни мандати, избрани са през юли 2015 г. 

Както е известно, последното редовно правителство - това на Кирил Петков, започна процедурата по подмяна на управителя и двамата подуправители. Започна я даже на два пъти. Като основен кандидат се считаше тогавашният председател на бюджетната комисия Любомир Каримански от "Има такъв народ". От партията твърдо настояваха той да замени Радев. От "Продължаваме промяната" обаче издигнаха свой кандидат - председателя на парламентарната си група - Андрей Гюров. Това бе и една от първите ябълки на раздора между ПП и ИТН в кабинета "Петков".

Най-пиперливата тема обаче Висшият съдебен съвет (ВСС). Парламентът трябва да попълни състава на ВСС с 11 души от своята квота, както и 11 за Инспектората към ВСС, начело с главния инспектор Теодора Точкова, избрана през април 2015 г. Мандатът на главния инспектор е петгодишен, а на инспекторите - четиригодишен. Една от основните причини съставът на ИВСС да не е подменен и към днешна дата е, че за него се изисква мнозинство от 2/3 от народните представители - невъзможно постижение за липсата на правителство и фрагментирани парламенти.

Същото важи и за парламентарната квота при избора на нейните 11 членове на ВСС. На практика в момента действа старият състав на Съвета, въпреки че съдии, прокурори и следователи избраха вече своите 11. Понеже обаче органът е колективен, не може да има само частична подмяна на състава му.

Пред Клуб Z депутати коментираха, че не виждат смисъл да се стартира сега процедура и за ВСС, и за ИВСС - докато не минат готвените изменения в ресорните закони и в конституцията, с които се предвижда изменения в структурата на Съвета.

От квотата на Народното събрание трябва да се излъчат и двама съдии в Конституционния съд на местата на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев - първият с мандат, изтекъл през 2021 г., вторият - през 2022 г. От КС напомнят на всяко ново народно събрание за това му задължение, но съдът все така продължава да функционира в намален състав.

Ключов е и изборът на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Както е известно, кабинетът "Петков" успя да получи оставката на председателя ѝ - бившият главен прокурор Сотир Цацаров. Оттогава насам обаче КПКОНПИ се ръководи от заместника на Цацаров Антон Славчев, а Комисията също е обект на "реформаторски" идеи. На дневен ред още от миналия парламент са два проекта - на ПП и на министъра на правосъдието Крум Зарков. Те бяха бламирани и на практика движение по тях нямаше до разпускането на НС. Очакването бе реформата да тръгне в този парламент, но кога и дали изобщо - предстои да видим.

Парламентът трябва да избере и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В момента председател е старият такъв - Иван Иванов, след поредното конституционно фиаско - от 47-ия парламент, когато бе избран Станислав Тодоров, чийто избор в последствие бе отменен заради решение на КС. Това наложи спешното завръщане на дългогодишния председател, но с изтекъл мандат - Иванов.

Без титуляр все още е и Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), след като през януари НС прекрати предсрочно мандата на Петко Салчев.

Отдавна "трън в очите" е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). ПП и ДБ бяха на косъм да доведат до смяна на състава ѝ като първо намалят от 7 на 5 години мандата на членовете ѝ. Мандатите бяха удължени от последния кабинет "Борисов", след като от самата КЗК си поискаха това. Комисията е известна със спорните си през годините решения.