Правилата на УЕФА за минимален брой тренирани на местния футбол играчи в отборите може да противоречат на европейското право.

Това гласи решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), което някои веднага оприличиха със знаменития случай „Босман“ отпреди близо три десетилетия.

Изискването може да нарушава правилата и за конкуренция, и за свободно движение на работниците. Това обаче трябва да бъде установено от национален съд - в случая белгийски, тъй като жалбата в СЕС е подадена от "Роял Антверп". 

Случаят

УЕФА изисква във футболните клубове да има минимален брой играчи, тренирани в дадена футболна система. Става дума за футболисти, които са част от футбола във въпросната държава. Белгийската футболна асоциация (URBSFA) приема подобни правила.

И в двата случая правилата определят тренирани на национално ниво, макар правилата на УЕФА да се отнасят и за играчи, готвени само в даден клуб.

Професионален футболист, чието име Съдът не съобщава, и белгийският клуб „Роял Антверп“, оспорват правилата пред съд в Белгия. Тази институция решава да отнесе въпроса до Съда на ЕС.

Решението

В решението си СЕС потвърждава, че правилата на УЕФА и URBSFA трябва да съответстват на европейското право, тъй като засягат упражняването на икономическа и професионална дейности. Следователно, те трябва да спазват правилата на конкуренцията и свободите на движение.

Що се отнася до правилата на конкуренцията, регламентите на европейската и белгийската федерации за тренирани на местна почва футболисти могат да имат за цел или като ефект ограничаването на възможността клубовете да се конкурират помежду си чрез привличане на талантливи футболисти, независимо къде са тренирани те.

Футболът на високо ниво е сектор, където талантът и постиженията играят съществена роля. Но работа на национален съд е да определи дали правилата ограничават конкуренцията в резултат на самата им цел или заради техните настоящи или потенциални ефекти. Но дори ако това се окаже така, УЕФА и URBSFA ще имат възможността да докажат, че тези правила могат да бъдат оправдани при условията, изтъкнати в решението на Съда.

По отношение на свободното движение на работниците СЕС постанови, че въпросните правила могат да породят непряка дискриминация въз основа на гражданството срещу футболисти, идващи от други страни членки на ЕС. Но и тук остава възможността двете федерации да докажат, че въпреки всичко тези правила насърчават привличането и тренирането и че са съразмерни с целта.

Втори случай „Босман“?

Това решение може да се превърне във втори случай „Босман“, коментират юристи и футболни експерти.

През 1995 г. Съдът на ЕС преобърна трансферната система в европейския футбол. Тогава магистратите се произнесоха по дело, заведено от белгийския футболист Жан-Марк Босман. Ищецът настояваше най-вече, че при изтичане на договора футболистът става свободен агент и клубът, който го е притежавал, не може да изисква трансферна сума.

По-важно бе какво още предизвика това дело. Решението по случая „Босман“ премахна ограниченията за чуждите футболисти в европейските отбори. Играчите от други страни членки на ЕС вече не се считат за чужденци. Отделно, че състезателите с изтекли договори станаха изцяло "свободни агенти".

А в резултат се стигна до куриозни ситуации. В титулярния състав на „Интер“, спечелил Шампионската лига през 2010 г., нямаше нито един италианец. В същия период „Бенфика“ игра без португалци, а англичаните в „Арсенал“ и „Челси“, например, бяха по-малко от пръстите на едната ръка.