Защо Австрия ни спира за Шенген и успех ли е постигнатото? И по тази тема през последните дни в българското общество се разгоря бурна дискусия, а противниците на управляващите на драго сърце обявиха постигнатото частично падане на границите за провал.

Провал ли е пускането ни само по въздух, но не и по земя?

Би било провал, наистина, ако времената бяха други. Но с две войни близо до България, засилване на популизма и крайнодясната вълна в Европа и идването на власт на евроскептични партии, влизането ни в Шенген дори и само наполовина, е шанс, който не трябваше да се изпуска.

Според някои австрийски вестници именно България всъщност до последно е отказвала да приеме половинчато решение и е настоявала или за пълно членство или за никакво. Румъния и Европейската комисия обаче са убедили българските представители, че поетапното влизане дава по-големи шансове, а рискът Австрия в противен случай да се отметне от евентуално обещание за „пълно членство, ама друг път“, изобщо не е малък. Причината – предстоящите парламентарни избори там и увеличаването на подкрепата за крайната „Партия на свободата“ – основен противник на членството ни в Шенген.

Всъщност България и Румъния отдавна можеха да са част от споразумението, ако Виена вече веднъж не се бе отметнала напълно изненадващо за всички от договорките и не бе наложила вето на членството (само месец, след като бе заявила, че няма възражения), за да обслужи вътрешнополитическите си проблеми.  

Още през лятото една резолюция в Парламента на ЕС показа колко изолирано е австрийското правителство по този въпрос. 526 евродепутати гласуваха "за" и само 57 "против" възможно най-бързото присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство. Според текста на решението това е едно от "най-осезаемите постижения на европейската интеграция".

Недопустимо е гражданите да бъдат дискриминирани с чакане, което понякога продължава с дни, икономически загуби и ненужни изгорели газове на границата, аргументираха се повечето страни членки, но това не трогна Австрия. Дори федералният президент на страната Александър Ван дер Белен изрази съжаление за решението на правителството си.

За всички е ясно, че гласуването на Австрия с "не" е мотивирано от вътрешнополитически съображения. Няколко седмици след първоначалното "не" в Долна Австрия се проведоха местни избори, на които управляващата Австрийска народна партия претърпя болезнени загуби. Частичното ни пускане сега отново обслужва изборни цели – в Австрия ще има парламентарните избори през есента на 2024 г.

В момента съревнованието е между консервативната дясна Австрийска народна партия и почти крайно дясната Партия на свободата. А състезанието помежду им е изцяло в крайнодясната политическа лента. Имиграционният натиск е любимата тема и на двете партии, с която най-лесно печелят избиратели. И въпреки че статистиката показва, че такъв натиск няма от България и Румъния, числата, както винаги, отстъпват пред емоциите и страха на австрийците.

Всъщност на Австрия й предстои една интензивна изборна година. Тя започва с общинските избори в Залцбург на 10 март, а на 14 април ще се проведат изборите в град Инсбрук. След това на 9 юни ще се проведат първите големи федерални вота за Европейски парламент, които са и тест за изборите през есента. Следват редовните парламентарни избори - вероятно през септември или октомври. Изборната година ще завърши с двата регионални избора във Форарлберг и Щирия.

Най-вероятно Виена няма да отстъпи от позициите си преди да приключат всички вотове, тоест през 2024 година "Шенген" остава трудна тема. Според румънски източници зад кулисите Австрия е склонила да свали ветото си наесен след парламентарните избори. Кой ще управлява обаче тогава във Виена и ще важи ли тази договорка и с новите управляващи не е ясно. Затова София все пак е решила да се съгласи на частично влизане сега. То отваря информационните системи на Шенген за България и Румъния, а те също стават част от тях, което прави дългото ни държане в предверието също невъзможна задача.