Как изглеждаха Коледа и Нова година преди 10 ноември 1989 г. ? Разказваме днес в проекта на Клуб Z "100 въпроса за тоталитарната държава".

Празнуването на Коледно-новогодишните празници по време на т. нар. социализъм, имаше три основни характеристики:

- Първата част  от словосъчетанието липсваше. Коледа и още по-малко Рождество Христово не съществуваше официално, празнуваше се само Нова година. На Коледа най-много, ако се пада в събота или неделя, някое клето прасе, надлеждно угоявано в родното село на съответния социалистически граждани, да бъде ритуално заколено като процедурата беше придружена с много ядене и още повече пиене.

- Подготовката за 31 декември - 1 януари на практика продължаваше цяла година. Заради постоянния недостиг на различни стоки, човек трябваше да е винаги в бойна готовност.  Ако някъде види нещо, да го грабне веднага, без колебание, дори да го изтръгне от ръцете на друг желаещ. Пуснали са хубава книга, купуваш и складираш, същото с играчка, дреха, обувки, парфюм, сервиз, възглавница, завивка, чорапи, каквото и да е. Все ще потрябва някога. Да оставиш купуването на подаръци за декември беше пълна лудост, която можеше да свърши само с подаряването на някой дезодорант „Зелена ябълка“, успешно конкуриращ всеки препарат против насекоми, или прашасала някъде грозна вазичка. Например.

Снабдяването с хубави неща за подаръци си беше освен въпрос на непрестанна бдителност, но и на малки или по-големи връзки – в плановата социалистическата икономика тези неформални отношения на взаимно изгодно договаряне и разменни услуги заемаха огромно място.

- Третата особеност на това най-приятно иначе време от годината се ознаменуваше от банани, мандарини и портокали и съответните огромни истерични опашки, които ги съпровождаха. Тъй като тези плодове, особено бананите липсваха през останалото време, бяха с особен статут - лукс. Присъствието им на трапезата беше въпрос на престиж. Бананите по странен начин се бяха превърнали в символ на Нова година и празничния дух. Те бяха скъпоценност, важна придобивка и предпоставка за добро настроение.

Коледа нямаше, но имаше Дядо Мраз и Снежанка

Поне в официалния календар – беше си ден най-обикновен, работен и учебен, съответно. Ходенето на църква и съответните ритуали бяха повече екзотика, макар че през 80-те години това и да не беше преследвано, не беше толерирано или обичайно. Смяташе се, че е запазена мярка за „набожните бабички“. Бъдни вечер повече като народен обичай, отколкото като религиозен празник, се отбелязваше в някои семейства.

Дядо Коледа – в комерсиалния вариант, наложен преди век от рекламите на "Кока-кола", или някаква версия на светец, нямаше. Нямаше елфи, еленът Рудолф го нямаше даже. Добрият старец с бялата брада и червените ботушки, който потропваше хорце с дечица веселушки, както се пееше в популярната и днес детска песничка, се казваше Дядо Мраз – заемка отново от СССР. Дядо Мраз доста приличаше на Дядо Коледа като типаж – бяла брада, корем, червен костюм, червени бузи, чувал с подаръци…И пак в някаква модернизирана заемка от руските приказки имаше и Снежанка, неизменна спътница на Дядо Мраз – облечена в нещо бяло, дълго и с руса плитка/перука.

Напоследък се чуват призиви за връщането на Дядо Мраз, който да замени Дядо Коледа, като по-автентичен български вариант. С аргументи, че той е познат в България още от началото на ХХ век. Преди 1944 г. обаче образът на Дядо Мраз е споменаван в България, но съвсем не приеман като стареца, който раздава подаръци на децата, а по-скоро като персонаж, свързван със зимата и студа, с описание по-близо до това на снежен човек. Съветският Дядо Мраз навлиза като "по-добрия социалистически вариант" на западния Дядо Коледа, т. е. образът е идеологизиран и политизиран - в него не трябва да присъства религиозният елемент.

Дядо Мраз, придружен от Снежанка, (двойка, за която някои си спомнят с носталгия и дават пример за "какви традиции имаше едно време") се вихреше особено по детски ясли, детски градини и училища през целия декември. Изслушваше стандартния пакет от песнички и стихотворения от новогодишното тържество, а в замяна раздаваше по някоя детска книжка и незменната торбичка с „лакомства“. Имаше и версия на тържеството с пиеса на местния куклен театър с много изтъркани (минаващи за евъргрийн) смешки. Имаше и традиционна снимка на ядосани или разплакани деца в престилчици, наредени около „добрия старец“. От такава гледна точка малко неща са се променили в подхода за празнуване и днес.

Същото е и по отношение на новогодишните тв програми. Ако пуснете телевизора на 31 декември (както се видя нагледно и снощи), ще видите около 90 на сто от същите естрадни физиономии (поповехнали, но неизменни), които са „веселили“ със същия маниер и песни народонаселението и партийно-държавната власт и преди 30-40 години. Нова година ви дава чудесната възможност да се качите на машината на времето и да вкусите от духа на програмата на БНТ, made by Хачо Бояджиев, придружено с „Ах, какви програми имаше едно време“ от същите носталгици, които с тъга си спомнят за Снежанка и Дядо Мраз.

Единица мярка за добро прекарване на Нова година означаваше голяма компания около маса с руска салата, снежанка и пържоли и реч в полунощ на сричащия Тодор Живков, който през 80-те години вече беше основно източник на мрачно забавление, на празника  съчетано и с изблици на алкохолна смелост да се говори високо против властта.

Първи януари продължаваше с нова дози посещения при роднини – баби и дядовци, чичовци и лели, сурвакане със станиолени сурвачки и още ядене.

И размяна на подаръци

В пантеона на новогодишните соцподаръци особено място заемаше вече спомената от празненствата в градини и училища „торбичка“. Такива торбички се приготвяха по много – да се раздават на познати деца, съседски, роднински и т.н. В зависимост от семейното благополучие там имаше различни артикули, но особено неизменно беше присъствието на портокал или мандарина, марципанче - в станиол, малко шоколадче „Кума Лиса“, дъвки, тунквана вафла…

Шоколадовото яйце имаше култов статут – това беше свръхжелан подарък и крайно недостъпен – имаше го само в Кореком, т. нар. наречените валутни магазини. Така шоколадовото яйце беше възможно - ако под някаква форма си част от "богопомазания" държавно-партиен апарат, ако родителите ти имат някаква валута (от работа най-често в братски африкански държави) или имаш роднини, които "пътуват" (т.е. моряци или шофьори на ТИР).

Сапуни и чорапогащници

Изключително разпространено беше да се подаряват сапуни – луксозни по тогавашния стандарт и маркови съответно – примерно „Нивеа“ или „Лукс“.  Друг чест и добре приеман подарък бяха фините дамски чоропогащници. Топло приемани бяха също кутийка "Нескафе" или дезодорант "Рексона".

Представете си сега да подарите на някого сапун – освен намек, че не е достатъчно чистоплътен и последващата обида, друго няма да постигнете.