Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006 г.) и Орден на почетния легион (2013 г.). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов, който дарява хонорара си на Фонда за Украйна. 

Тези дни в декемврийската снежна Москва в навечерието на новата 2024 година със страшен грохот избухна секс бомба. Тътенът мина през цяла Русия. В случая наричам секс бомба не някоя от ярките звезди на „Плейбой“, а колективното действие на едни от най-популярните лица от руската естрада и телевизия, действие абсолютно спонтанно. Тази секс бомба затъмни всички новини по всички новинарски канали и между нас казано се оказа по-страшна дори от летящите към столицата на Русия украински дронове,

На практика във военно-патриотична Москва избухна еднодневна сексуална революция, която каза за руската реалност повече от всяко друго събитие. Както неведнъж в Русия, в това революционно събитие се съчетаваха случайността и закономерността. Анастасия Ивлеева, тв водеща и бивш главен редактор на „Плейбой“, покани прочутите си в цяла Русия приятели, основно музиканти, на half naked party (това е официалното наименование) по случай еротична фотоизложба.

Разправят, че просто искала да покаже на приятелите си колко красиво е отслабнала и партито било за това, но приятелите взели та дошли разголени, а някои и почти съвсем голи. По-точно по прозрачно бельо. Видеото от тази вечеринка попадна в социалните мрежи и предизвика истински скандал в провластническите политически среди. Одеянията наистина са минималистични, един рапър е само по чорап, нахлузен на оная му работа.

Избухването на тази секс бомба на практика срути много от потьомскинските села на пропагандата, изби прозорците на фиктивните фасади, травмира църковните деятели и аскетите. Вместо да подкрепи народната война, която според пропагандаторите подкрепят всички освен изнеслите се в чужбина ренегати, то се прояви като неизречен девиз на голотията, като равнодушие към действията на властите, което пък е несъвместимо с жаркия военен плам.

Чрез най-известните си лица като певеца Филип Киркоров руската попкултура един вид удари шамар на войната, тоест отнесе се с пренебрежение и дори презрение към военновременните изисквания. На въпросната вечеринка се мярва Ксения Собчак с прозрачна дрешка – преди няколко години тя беше официална конкурентка на Путин в президентските избори и пример за безчет руски девойки по въпросите на разкрепостеното общуване в любовта и омразата.

Много певци, като например Алла Пугачова, се отказаха от съмнително съблазнителното изкушение да изкарат войната заедно с путинския режим и се изнесоха в чужбина, а гостите на партито всъщност приличат на онези маймунки, които си запушват ушите и си затискат очите, та да не виждат онова, което не искат да виждат. Попкултурата, заливаща ни от средствата за масова информация, явно не усети народната война, а пък междувременно народът приема тази попкултура като израз на своите собствени желания и бурни радости в живота.

Това пренебрежително отношение на звездите към военната операция, основана в много отношения, както твърди опозицията, на подкупване на населението, което преди войната не беше и виждало толкова много пари, колкото може да получиш на фронта, ако идеш на война, или, което е още по-екзотично, на поканата към затворниците да повоюват за руската правда, като им се прости присъдата за убийство и разни други тежки престъпления, нанася по властта още по-силен удар от този на интелигентната опозиция.

От началото на войната Кремъл последователно се зае с гонения на политическите си и интелектуални опоненти. Поради това Русия стигна до непрестанно, всъщност ежедневно съдопроизводство, което нанася както колективни, така и точкови удари и напомня донякъде атмосферата в „Процесът“ на Кафка. Често те прибират за едно, а те наказват за друго, и чакаш съд ако не чак години, то дълги месеци, както в случая на московската режисьорка Женя Беркович, която написа резки антивоенни стихове, а лежи за някаква изсмукана от пръстите измислица, че била подпомагала терористи.

Съвсем наскоро бяха забранени книгите и направените по тях спектакли на известните писатели и противници на войната Акунин и Биков, които напуснаха Русия. Току-що бяха дадени тежки присъди на двама поети, които излязоха с поетични протести на Триумфалния площад в Москва пред паметника на Маяковски (по време на обиска единият е насилен с гиричка). Въведоха на практика сталински закони за контактите на руските граждани с каквито и да било чужденци – вече е опасно да си общуваш дори с роднини в чужбина, в частност в Украйна. На всеки може да му вземат паспорта на излизане или на влизане в страната. Всичко това се обяснява със защитата на държавната сигурност и идеално пасва на понятието произвол.

Но това хората, които получават за концертите си огромни суми, които обикалят из цялата страна, които са канени като първи приятели в семействата на кремълските чиновници, да се разбунтуват, без всъщност изобщо да си представят смисъла и размаха на бунта си – това, разбира се, е историческо свидетелство за отчуждаването на масовата култура от войната с Украйна. Това отчуждаване е почти подсъзнателно. Като отиват на партито по прозрачно бельо, нашите попзвезди просто искат да се повеселят, обаче днес веселбата противоречи на законите на войната, това ни го набиват в главите всички възможни пропагандатори.

Това, че партито предизвика голям скандал с еротичността си, ни казва нещо важно за сложната съдба на еротиката в Русия. Никоя диктатура не обича еротиката като конкурент и всички диктатури се опитват да херметизират значението й, да я натикат в полулегалността на частните развлечения. В Русия обаче еротиката е част от огромна непреглътната културна обида. Русия и до днес е разцепена в сексуално отношение.

Тя е наследница на ярка езическа култура, която смайва идващите в страната чужденци със свободата си (в частност в еднополовата любов). Но също е и намръщен православен страж, потискащ свободата на еротичния живот в името на политическата диктатура. Всички помним разправата с групата Pussy Riot, която с протестното си политическо изпълнение в храма разби представата за единна сладникаво захаросана страна, която се кланя доземи на всяко възможно началство.

Огромен брой доброволни доносници и платени журналисти през изминалите не чак толкова отдавна години направиха кариери на базата на борбата със секса, особено с еднополовите му варианти. Но езическата Рус живее в руското подсъзнание, избликва навън във формата на еротична анархия. Властта, разбира се, не прави изключение. Тя се бори с това, което самата тя всъщност обича повече от другите – понеже властта в много отношения е вдъхновена от еротиката. Партито на полуголите звезди преряза монопола на политическото и битово пуританство като единствена форма на живота в страната като бръснач, разкри фарисейството на кремълските лицемери.

Достатъчно е да погледнем снимките на срещите на Путин със звездите на естрадата, със споменатия по-горе Киркоров например, за да видим, че в тези моменти на награждаване на артистите и на разговорите с тях на лицето на шефа на Кремъл се изписва известно притеснение – той е някак си смутен, скован, за разлика от събеседниците си, усмивката му е радостно-угнетена. Той също иска да е народен герой, той също иска да е велик артист, та ако ще би само на политическата сцена – и вероятно успява може би, все пак е тренирал дълги години, обаче на тези тъпанари свободата им е в кръвта.

Самите попартисти и изпълнители обаче изобщо не са толкова вятърничави, за каквито обичат да се представят. В Москва имах възможност да се запозная с някои от тях и трябва да кажа, че много често екстравагантното поведение на руската попзвезда е защитна маска, маскировка. Тълпата, публиката, иска от кумирите си две неща: сантименталност и непукизъм. На тълпата й трябва, така да се каже, сценичен Пугачов в лъскавите дрехи на поппевец. И ето че попзвездата става жертва на собствената си популярност, прави се на шут, без да е шут.

С такъв герой шут на властта й е по-сложно да се бори, отколкото с Навални. Навални е ясен – мястото му е в затвора, далече на север, там, където зиме е минус петдесет. Попидолът до известна степен се оказва подсъзнанието на самата власт и когато властта проповядва, че ние сме най-добрите на света и че същевременно при така наречената специална военна операция трябва да дадем на държавата всичко, включително живота си, тя мами, лъже и сама не вярва докрай на себе си. А гостите на полуголото парти с еротичните черни чорапи, разбира се, след това се разкаяха в направо смешни сцени. Самата стопанка на партито дори на два пъти се разрида пред телевизионните камери. Киркоров, както е прието в Русия, каза, че отворил вратата на една стая, пък влязъл в друга – случайно, разбира се. Останалите последваха примера му.

Те ще си получат наказанието. Вече ги изрязват от новогодишните програми на държавната телевизия, големите компании като МТС (Мобилни телесистеми) и рекламиращите алкохол ги свалят от екрана. Празненствата на богатите  организации (които често завършват с оргии) ще минат без тях и те няма да получат големите си хонорари (те, впрочем, изобщо не са бедни хора). Всички се надпреварват да ги осъдят и оплюят по някакъв начин, за да не станат жертви самите те. Пресаташето на Путин Дмитрий Песков обаче публично се прегръща с Киркоров веднага след партито, пита го как е било там и какво е станало, а после моли журналистите на поредния брифинг да не задават въпроси на тази тема. Дори Мария Захарова, говорителката на руското Министерство на външните работи, която  воюва със Запада, май е готова да се застъпи за нещастните певци. Всичко обаче ще се реши от един човек.

Дали Путин точи ножа на своите попконкуренти, които му съсипаха новогодишните празници? Скапана работа, сигурно си мисли. Първо метежът на Пригожин – слава богу, него вече го няма. Обаче какво да прави сега с тия идиоти? Може разбира се, да ги прибере на топло всичките – или само някои. Народът ще изохка, ама ще изтърпи. Той народът търпи всичко. Мобилизацията изтърпя, ще изтърпи и всичко нататък. Даже и смъртта си ще изтърпи – е, това беше шегичка. Има обаче за какво да се замисли Началника. Така го наричат обикновено попзвездите. Трябва ли обаче да ги наказва сурово? Все пак те са медали на тщеславието. Много хора в Кремъл се гордеят, че са близки познати с тях. Ами ако не ги накаже?

Понеже нали е ясно – това тяхното не е никакво разкаяние, ами крокодилски сълзи. Може пък да прати данъчните. Нали се оказа, че въпросната Анастасия Ивлеева дължи данъци за милиони. Пък и освен това срещу нея вече е заведен колективен иск за един милиард рубли от обидените от партито граждани. Може да е достатъчно тя да опере пешкира, та другите да си имат едно наум. Да, може и така да стане. Или пък да накаже рапъра, дето бил облечен само по един чорап. Е, той така и така вече получи 15 денонощия за дребно хулиганство. Обаче да си отгледаш нов Киркоров – за това си трябват години, Киркоровците не се пръкват току-така, те са като Путиновците. От друга страна обаче дори ония да се уплашат, все така няма да ги е страх от Кремъл. Няма да мирнат, просто ще се престорят на още по-големи идиоти. А с идиот как можеш да се оправиш?

Като общ извод може да се каже, че Русия е родила не само Путин, но и Распутин.